Решение № 10652 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3594/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. И. П. с [ЕГН], Л. И. П. с [ЕГН] и Я. И. И. с [ЕГН], чрез адв. П. Механджийски против Решение 109/17.01.2025 г., постановено по адм. дело 528/2024 г. по описа на Административен съд- София-област, с което съдът е осъдил Областна дирекция на МВР София да заплати на всеки от тях обезщетение за неимуществени вреди в размер на о по 5000 лв., причинени вследствие настъпила смърт на задържаното лице И. П. И. в ареста на РУ - Самоков, ведно със законната лихва за забава от 29.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлил иска за разликата над 5000 лв. до предявения размер от 130 000 лв. за всеки един от тях. В касационната жалба са изложени оплаквания, че решението в частта, с която са отхвърлени исковите претенции до пълния предявен размер е неправилно, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че правилно е прието от съда настъпването на неимуществените вреди, които доказано са в пряка причинно-следствена връзка с установени незаконосъобразни бездействия от страна на полицейските служители в РУ-Самоков, но неправилно е прието, че претендираният размер на обезщетението не съответства на вида на увреждането и неговия интензитет. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което да се уважат изцяло предявените искове. Претендира се присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Областна дирекция на МВР-София, редовно призована, представлява се от юриск. Иванова. Моли съда да отхвърли касационната жалба и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. С обжалваното решение, Административен съд София-област /АССО/ е осъдил Областна дирекция на МВР София, да заплати на всеки от ищците - М. И. П., Л. И. П. и Я. И. И. сумата от по 5000 лева- представляваща обезщетение за претърпени от всеки един от тях неимуществени вреди, вследствие настъпила смърт на задържаното лице И. П. И. в ареста на РУ - Самоков, ведно със законната лихва за забава от 29.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил исковете до пълния предявен размер от 130 000 лв. за всеки един ищец. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Ищците са наследници на И. П. И., починал на 29.06.2020г. в ареста на РУ на МВР-Самоков, териториално поделение на ответника ОДМВР София. На 22.06.2020 г. И. П. И. бил задържан със заповед за задържане 338зз-229/22.06.2020 г., на основание чл. 72, ал. 1, т. 7.от ЗМВР във връзка с извършена от него хулиганска проява. Задържането е въз основа на Решение от 22.06.2020 г. постановено по АНД 302/2020 г. по описа на PC- Самоков, с което съдът наложил на И. П. И., за извършената от него хулиганска проява, административно наказание задържане до 15 денонощия в структурно звено на МВР. В изпълнение на съдебното решение, И. И. е бил транспортиран до сградата на РУ-Самоков и настанен в арестен блок, в който следвало да изтърпи наложено му от съда наказание. Съгласно утвърден месечен график, на 29.06.2020 г., за времето от 07.00 ч. до 19.00 ч. охраната на ареста /Пост 2/, където бил настанен и И. П. И., се осъществявала от полицай Х. А., а оперативен дежурен е бил полицай С. М.. В показанията на Х. А. и С. М. при разпита им пред първоинстанционният съд, се посочва, че на всеки 15 минути А. минавал покрай килиите на задържаните лица, за да ги наглежда. Към обяд А. получил обаждане от С. М., който му казал да се качи и да вземе храната за обяд на И.. Преди да отиде да вземе храната, А. отново проверил И. и установил, че всичко е нормално, същият бил спокоен. Когато се качил при М., той попитал дали може първо да отиде до тоалетната. Свидетелят М. му разрешил, след което като се върнал от тоалетната, където не се забавил дълго, взел храната и веднага я занесъл на И.. Когато отворил вратата на килията видял, че същия виси на металната решетка с примка около врата, прие което веднага се притекъл на помощ. Междувременно пристигнал на място и дежурен медицински екип, който констатирал смъртта на И. П. И., настъпила вследствие на обесване. От изготвената по досъдебното производство видео-техническа експертиза на камера 2, наблюдаваща задържаното лице в килия 2 се установява, че в 13:00 ч. на 29.06.2020 г. задържаният И. държи в ръцете си предмет от материя с бял цвят, който завързва над зрителното поле на камерата и прави примка, която прекарва през главата си и поставя на шията си, след което се отпуска, но лентовидната материя се къса и лицето пада на земята. След това отново се изправя и прави нов опит, като промушва главата си през примката, поставя я на шията си и се обръща с гръб към решетъчната преграда. В 13:12:11 ч. лицето се отпуска, като в 13:14:17 ч. се вижда последното движение на тялото му наподобяващо гърч. След това, в 13:18:49 ч. се отваря вратата на помещението и в него влиза лице - полицай, който се насочва към трупа и започва да отхлабва примката около врата. При съпоставка на показанията на свидетелите и видеозаписа се установява, че в периода между 13:00 и 13:18 часа не е осъществяван надзор на арестуваното лице. Видно от снимките и протокола за огледа на местопроизшествието, задържаният е направил шест броя текстилни ленти от завивката, което при липса на режещи инструменти му е отнело време. Единственият възможен извод при тези данни е, че в рамките на поне около 30 минути върху арестанта не е осъществяван надзор, през което време той е имал възможност да направи приготовление и първи опит да се обеси - неуспешен, при който се е вдигнал значителен шум, след което е направил втори опит. При правилно установена фактическа обстановка, правилно съдът е извел извод, че длъжностни лица при ответната страна /РУ-Самоков към ОДМВР София/, в нарушение на нормативно определените задължения с Инструкция 8121з 78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в министерството на вътрешните работи са нарушили изискването задържаното лице да се охранява непрекъснато с цел своевременно предотвратяване на всеки опит за самонараняване. Това нарушение /бездействие/ безспорно е довела до причинени на ищците неимуществени вреди, които са настъпили вследствие на смъртта на техния баща. От правна страна, съдът е приел, че предявеният иск е основателен, като са налице и трите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по чл.1 от ЗОДОВ. Решаващият състав е приел, че искът е предявен от надлежна страна и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразени бездействия са причинени вредите. В случая безспорно е налице незаконосъобразно бездействие от страна на полицейските служители, натоварени с охраната на задържаните лица в РУ-Самоков. Относно останалите елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ неимуществени вреди и причинна връзка с незаконосъобразните бездействия, съдът е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели и изготвената видео-техническа експертиза и правилно е приел, че ищците по делото поради настъпилата смърт на близък за тях човек, са претърпели негативни последици изразяващи се в неимуществени вреди. Доказана е в случая и пряката причинна връзка на претърпените неимуществени вреди с незаконосъобразните бездействия от страна на полицейските служители в РУ-Самоков, които в достатъчен период от време не са изпълнявали точно и надлежно служебните си задължения по охрана на задържаните лица. Съдът е счел за справедливо и е определели обезщетение за причинените на ищците вреди в размер на 5000 лв. за всеки един от тримата, като за разликата до предявения пълен размер от всеки от тях иск в размер на 130 000 лв. ,исковете са отхвърлени като неоснователни. Решението е правилно, с изключение на частта му относно размера на присъденото обезщетение. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон трябва да са налице всички изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящият касационен състав споделя изводите на решаващия състав на АССО, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и предявените искове са доказани по основание. Не е спорно по делото, че на 29.06.2020 г. около 13:00 ч. е установено, че задържаният в РУ-Самоков И. И.-баща на ищците, е извършил самоубийство като дежурен медицински екип, констатирал смъртта му, която е настъпила в резултат на обесване. По делото безспорно е установен и фактът, че полицейските служители в РУ Самоков са оставили без надзор задържания за период от около 30 минути, с което не са изпълнили служебните си задължения за осъществяване на постоянен контрол върху състоянието на задържаното лице по всяко време на денонощието и осигуряване на непрекъсната охрана съгласно изискванията на Правилника за вътрешния ред в арестното помещение на РУ-Самоков. В случая, бездействието на служителите в РУ-Самоков се изразява в неизпълнение на служебните им задължения по надзор на задържаните лица, довели до възможността И. П. И., да разполага с достатъчно време, необезпокояван да приготви необходимото му за да успее извърши самоубийство. Поведението на полицейските служители е в разрез с вменената им от закона функция по ЗМВР и вътрешните правила на РУ-Самоков и затова отговорността на държавата в случая следва да бъде ангажирана. Безспорно установено е, че ищците, които са деца на починалия са претърпели лично неимуществени вреди, изразяващи се в тежко емоционално състояние, настъпило вследствие на загубата на близък човек, която е в пряка причинна връзка с незаконосъобразните бездействия от страна на органите в РУ-Самоков към ОДМВР-София. В тази връзка, касационната инстанция напълно споделя мотивите на административния съд, поради което не следва да ги повтаря, а на осн.чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК препраща към тях. Относно размера на обезщетението: Справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно. Следва да се извърши преценка на вида и интензитета на неблагоприятното въздействие от настъпилата смърт на близък за ищците човек , както и продължителността на периода от време, в който ищците търпят болки и страдания, изразяващи се в стрес, безпокойство и мъка. При определяне на размера на дължимото се обезщетение, съдът не е отчел, че става дума за загуба на един от близките хора и независимо, че самоубийството на лицето не е настъпило в резултат на действия или бездействия на длъжностните лица,които да го провокират, а по собствена инициатива, загубата на баща е изключително тежка и трудно преодолима с времето. Настоящата касационна инстанция намира, че установените по делото факти, релевантни за спора, обуславят присъждане на обезщетение в по-голям от присъдения размер и приема, че обезщетение в размер на 20 000 лв. за всеки един от тримата ищци кореспондира на понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. С оглед изложеното, обжалваното решение в частта му, с която е уважен предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди за сумата от 5 000 лв. за всеки един ищец се явява неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която исковете са отхвърлени до размер от 20 000лв. Върху посочената главница се дължи и законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. В останалата обжалвана част решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направено от касаторите искане за присъждане на разноски за две съдебни инстанции, следва ответникът да бъде осъден да заплати на всеки един от тях поотделно разноски за адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции възлизащо в общ размер за тримата на 5910 лева, изчислено съразмерно уважената част от иска. В полза на касаторите се дължи и присъждане на разноски за държавна такса в общ размер на 30 лв. за първоинстанционното производството и държавна такса в общ размер на 15 лв. за настоящата касационна инстанция. В полза на ответника ОДМВР София следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер на 200лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Трето отделение,