Решение № 9849 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 801/2019 г.

Решение № 9849 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 801/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 сл. АПК, по касационната жалба на кмета на Община Варна против решение № 2190/14.11.2018 г., постановено по адм. дело № 2532/2018 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отменена негова заповед № 2966/9.08.2018 г., издадена на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ и чл. 196, ал. 3 ЗУТ за премахване от Б. Русев на части от ограда и подпорна стена, находящи се в югоизточната и северозападната част на собствения му ПИ с идентификатор 10135.3523.222 по КККР на гр. Варна. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли оспорването на заповедта. Ответникът Б. Русев от [населено място] оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел оспорената заповед за незаконосъобразна- постановена при съществуно нарушение на специалните административнопроизводствени правила по чл. 196, ал. 2 ЗУТ за изслушване на всички заинтересовани лица преди издаване на заповедта; немотивирана; без достатъчна индивидуализация на разпоредените за премахване обекти, както и в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и прадвилно. Първоинстанционният съд е направил въз основа на събраните по делото доказателства установявания относно всички правноначими факти и е обосновал верни правни изводи за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно е прието, че тя не е мотивирана с конкретни фактически основания за неподходящност по местонахождение, разположение и вид на разпоредените за премахване части от ограда и подпорна стена. Те не са индивидуализирани в достатъчна степен и е налице неяснота относно предмета на премахване с оглед съществуващото и установено от вещото лице фактическо състояние, вид и размери на процесните обекти. По делото липсват данни за проведени отчуждителни производства и изплащане на обезщетения по тях, от което следва, че планът за улична регулация не е приложен по смисъла на § 22, ал. 1, б. "в" ЗР ЗУТ и не е установена уличната регулационна линия, по която следва да е разположена оградата, както и че изградената е неподходяща по местонахождение. В случая административният орган не е установил съществеването на фактическите основания, посочени от него, което е в негова тежест, съгласно чл. 170, ал. 1 ЗУТ и правилно първоинстанционният съд е приел оспорената заповед за незаконосъобразна. Настоящият съдебен състав приема, че не е налице другото прието от решаващия съд основание за незаконосъобразност- съществено нарушение на изискването по чл. 196, ал. 2 ЗУТ за изслушване на заинтересованите лица преди издаване на заповедта. Такова нарушение може да релевира само страна, спрямо която е допуснато. В случая съпругата на оспорващия не е участвала в административното производство и не е адресат на оспорената заповед, поради което тя не поражда задължения за нея. Притежаването на права на собственост в режим на СИО върху ПИ, в който са разположени обектите, разпоредени за премахване, не е отразено в действащата КККР и не съществува задължение за административния орган да го съобразява. Като е отменил незаконосъобразната заповед, административният орган е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,