Решение № 3151 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7553/2016 г.

Решение № 3151 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7553/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на З. С. Г. срещу решение № 684/11.04.2016 г. по адм. д. № 975/2015 г. на Административен съд Б.. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - кметът на О. М. Т. не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционнният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 170/05.05.2015 г. на кмета на община М. Т., с която му е наредено да премахне незаконен строеж "второстепенна постройка на допълващо застрояване" като изградена без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Изграденото е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, за който няма издадени строителни книжа. Строежът е шеста категория и е такъв на допълващо застрояване. Като построен през 2014, т. същият не е търпим. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че изграденото е строеж в хипотезата на допълващо застрояване. Строежът представлява навес, конструкция от стоманобетонни колони и покривна конструкция, с керемиди, опрян на югозападната и северозападната ограда на регулационната линия. Същият е с покрита площ от 15, 50 кв . м, с параметри 2, 70 на 5, 70 м. Изводът на съда, че изграденото е строеж на допълващо застрояване, е правилен и се споделя от настоящата инстанция. В този смисъл неоснователно е възражението в касационната жалба, че се касае за градински елемент, а не за строеж. В случая е налице допълващо застрояване по смисъла на чл. 46 ЗУТ. Изграденото по същността си е постройка с две плътни стени, от тухлена зидария, която е част от оградата на имота и две стоманобетонни колони, като покривът е покрит с керемиди, а колоните са стъпили на циментов фундамент. Тези характеристики сочат на строеж, а не на градински елемент и спрямо изграденото не са налице изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ. Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалният закон. На лице е безспорно доказан строеж, извършен без строителни книжа и в нарушение на действащия правен режим по ЗУТ. Това сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. Строителството е извършено през 2014 г., което елиминира възможността за трактуването му като търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗРЗУТ. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като обосновано и правилно в хипотезата на материална законосъобразност следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,