Решение № 9650 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8978/2010 г.

Решение № 9650 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8978/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по чл. 208 и и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Кока-Кола България" ЕООД със седалище град София против решение от 27.04.2010 г., постановено по адм. дело № 7030/2009 г. на Административен съд София-град /АССГ/. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - касационно основание за отмяна, съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Патентно ведомство на РБългария, чрез процесуалния си представител изразява становище, че обжалваното решение е правилно и моли да се остави в сила. Ответникът - "Минерални води - Банкя" ЕООД, град София не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Кока - Кола България" ЕООД срещу т. 1 на решение № 222/19.06.2009 г. на Патентното ведомство на РБ, с което на основание чл. 12, ал. 1, т. 3 от Закон за марките и географските означения е отказана регистрацията на марка рег. № 85894 "BANKIA source of life" за стоките от клас 32, със заявител "Кока Кола България" ЕООД, поради това, че същата се състои от регистрирано географско означение или негови производни. За да постанови този резултат АССГ е приел, че в мотивите на обжалваното решение административният орган правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗМГО, тъй като бутилираща компания "Минерални води Банкя" ЕООД е вписана като ползвател съгласно изискването на ЗМГО. Прието е, че наименованието "Извор на живот" върху етикетите на минерална вода "Банкя", е включено в предмета на договора за прехвърляне на интелектуална собственост между "Кока-Кола-България" ЕООД и концесионера, но това наименование се свързва с минерална вода "Банкя" и със самото географско положение на находище "Банкя", поради което марката е свързана с регистрираното географско означение, като ползвател на което е вписана бутилираща компания "Минерални води Банкя" ЕООД. Представените търговски договори между ползвателя и жалбоподателя според първоинстанционния съд не могат да изключат изискванията на ЗМГО, както и последиците, произтичащи от от закона при предоставяне на концесия. Така мотивиран съдът е счел, че процесната марка се намира в отношение на производност по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗМГО и извел извод за законосъобразност на оспорения отказ. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. След анализ на чл. 51 и сл. от ЗМГО, регламентиращи определянето, правната закрила и правото на използване на географско означение (ГО) и чл. 12, ал. 1, т. 3, чл. 13 и сл. от ЗМГО, решаващият съд основателно е посочил, че чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗМГО има за цел да не се допуска възможността да се ограничат правата на ползвателите на РГО предвид изключителния характер на правото върху марката след регистрирането й. Правилно е позоваването на чл. 23а, т. 3 от ЗМГО, регламентиращо прекратяване на регистрация на марката, в случаите на отмяна на вписването като ползвател на ГО на притежателя й, тъй като след като това се явява императивна предпоставка за прекратяване на регистрацията, би следвало да се приеме и като основание за недопускането на тази регистрация. Това тълкуване е в съответствие с целта на ЗМГО - да се осигури възможност на всяко лице, което извършва производствена дейност в определено географско място и произведените продукти отговарят на установените качества и особености, да се възползва от правата по чл. 55 от ЗМГО, а за потребителите на такива продукти да е налице увереност относно качествата им, с оглед произхода и особеностите им, свързани с РГО, и да се предотврати възможността за заблуждение относно истинския произход на стоки, които нямат качеството на тези, защитени с РГО. Обосновано е отбелязано, че търговските взаимоотношения между касационния жалбоподател и "Бутилираща компания минерални води - Банкя" ЕООД са без правно значение, тъй като в ЗМГО липсва правна възможност за прехвърляне на правото по чл. 55 от ЗМГО, тъй като това право може да възникне само по реда и при наличието на предпоставките по Глава трета от закона. Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗМГО, РГО може да ползва само вписаният ползвател. След като това е така, когато РГО се явява част от марка, притежателят й следва да бъде вписан за негов ползвател. В противен случай регистрирането и използването на такава марка от лице, което няма право по чл. 55 от ЗМГО, се явява в противоречие с посочената разпоредба, тъй като с използване на марката ще е налице неправомерно упражняване на правото по чл. 55, ал. 1 от ЗМГО, без същото да е придобито по законоустановения ред. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да се остави в сила. При този изход на спора основателно е искането на процесуалния представител на ПВ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и касационния жалбоподател следва да се осъди да заплати на този ответник сумата 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение