Решение № 1618 от 12.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7478/2023 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Българска народна банка, представлявана от управителя, чрез адвокат А. Георгиев, против решение 38/06.02.2023 г., постановено по адм. дело 338/2022 г. по описа на Административен съд Враца в частта, с която съдът е осъдил БНБ да заплати на М. Монов обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 5624,60 лева, претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз. Излагат се доводи за неправилност на обжалваната част от решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изцяло доводите на административния съд за частична основателност на иска и се иска решението в оспорената му част да бъде отменено. Претендира се заплащането на направените разноски. В съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Подадена е и частна жалба от Българска народна банка, представлявана от управителя, чрез адв. А. Георгиев, против определение 176/07.04.2023 г., постановено по адм. дело 338/2022 г. по описа на Административен съд Враца, с което е оставена без уважение молбата на БНБ за допълнение на решението в частта за разноските. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт и се иска неговата отмяна, като бъде уважена молбата за изменение на решението. Ответната страна М. Монов, чрез адвокат В. Скочев, с писмено становище оспорва частната жалба и моли за нейното отхвърляне и оставяне в сила на оспореното определение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната и частната жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Не са налице касационни отменителни основания. Обжалваните съдебни актове са правилни и обосновани, поради което следва да бъдат оставени в сила. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред АС Враца е образувано след като с решение 5168/31.05.2022 г., постановено по адм. дело 11956/2020 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, е отменено решение 177/19.06.2020 г., постановено по адм. дело 828/2017 г. по описа на Административния съд - Враца в частта, с която е отхвърлен предявения от Монов против Българската народна банка иск за заплащане на обезщетение в размер на 8 627,97 лева, представляващо изтеклата лихва за забавено изплащане на сумата 196 000 лева, съставляваща гарантирания размер на вземанията му в Търговска банка Корпоративна търговска банка" АД за периода 30.06.2014 г. - 04.12.2014 г., както и в частта за присъдените в полза на Българската народна банка разноски в размер на 720 лева. Така производството по процесното дело на АС Враца е образувано по иск, предявен от М. Монов против Българска народна банка /БНБ/ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди както следва: сумата от 8627,97 лева за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., за забавено изплащане на гарантираните вземания от 196 000 лева, представляващи гарантирания размер на депозит в Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност). Вредите се претендират от незаконосъобразно бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на задължението й да приложи приложимо право на ЕС с директен ефект в областта на изплащане на гарантираните депозити, каквото задължение е имала във връзка с Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. Съдът е осъдил Българска народна банка да заплати на М. Монов обезщетение за имуществени вреди в размер на 5624,60 лева, претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в КТБ АД /в несъстоятелност/ в срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, § 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити. В останалата част над уважения до пълния предявен размер от 8627,97 лева, искът е отхвърлен. В тази си част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Административният съд приел, че с решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила обективната констатация, че КТБ е неспособна за момента да изплати депозитите и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т.е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, § 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, поради което в срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по чл. 1, § 3, подточка i), ал. 2 от Директивата задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС. Посочил е, разпоредбата на чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО има директен ефект и като не е взела това решение в императивния 5-дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено. Според съда, в случай че БНБ беше взела решението по чл. 1, § 3, подточка i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то спрямо срока от 20 работни дни за изплащане на депозитите, смятано от 30.06.2014 г., най-рано ищецът е можел да получи достъп до депозита си на 25.07.2014 г. и именно това е датата, от която реално е започнал да търпи вреди вследствие нарушението/забавата на БНБ. От своя страна решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и съобразно действащото към момента законодателство е обявена неналичността на депозитите, респ. е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО, след тази дата БНБ вече не е в нарушение/забава и следователно за този период до датата на изплащане на депозита плюс начислената договорна лихва 04.12.2014 г. също липсва причинно-следствена връзка. За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която е прието от съда. Въз основа на предоставената от КТБ информация и изменението на салдото по сметката на Монов, вещото лице е изчислило законната лихва за забава върху сумата от 196000 лева за периода 30.06.2014 г. - 04.12.2014 г. в размер на 8627,97 лева. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя изложените от административния съд мотиви, като счита, че касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че на 24.09.2013 г. М. Монов сключил с КТБ рамков договор за платежни услуги за потребители (физически лица), като Договорът имал действие от датата на подписването му и бил безсрочен, с опция за прекратяването му от потребителя, с едномесечно писмено предизвестие. Предвидено е върху сумите по съответните банкови сметки да се начислява лихва с текущ годишен лихвен процент в размерите съгласно Скалата за стандартните лихвени проценти, прилагани от банката към привлечени средства. На същата дата между Монов и КТБ е сключен и анекс 118083 към рамковия договор, за откриване на банкова сметка. Съгласно чл. 8, ал. 1 от анекса, сумите по банковата сметка до размер на 196 000 лева са защитени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ, Фонда) На 20 юни 2014 г. представителите на КТБ внесли в БНБ искане банката да бъде поставена под специален надзор. С последващо писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. Във връзка с депозираното искане незабавно с Решение 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет (УС) на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността й, членовете на управителния и надзорния й съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас. С Решение 138/06.11.2014 г. на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ издаден с Решение на УС на БНБ 24/21.01.1994 г. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ. Всичко изложено до тук довело до издаване на Решение 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ, с което бил отнет лиценза на КТБ АД. След уведомяване на ФГВБ за отнетия лиценз на КТБ АД Управителният съвет на Фонда с Решение 61/18.11.2014 г. определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и изплащането да започне на 04.12.2014 г. Видно от постъпилите по делото доказателства, на 06.11.2014 г. до М. Монов е изпратена информация за подлежащата на изплащане сума в размер на 196 000 лв. към ФГВБ. Тази сума представлява част от сумата по влоговете му, като от представените при първоначалното разглеждане на делото от АС Враца доказателства се установява, че в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на КТБ е включен и М. Монов като вложител чийто вземания не са покрити от ФГВ, като същия фигурира с вземане от 71 719,74 лева. С Решение 1443/03.07.2015 г. по т. д. 2216/2015 г., Софийският апелативен съд е отменил Решение 664/22.04.2015 г. на СГС в частта, относно началната дата на неплатежоспособността, като е определил за начална дата 20.06.2014 г., по съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент. Обосновани са изложените доводи относно процесуалния ред на защита на правата на Монов. Правилно съдът е определил периода, за който се следва изплащане на обезщетение. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Считано от 27.06.2014 г., срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г. ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Неоснователни са възраженията на БНБ по отношение на липсата на пасивна легитимация по иска. Възложеното в чл. 13 и чл. 36 ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките. Подробни съображения е изложил съдът и относно наличието на имуществени вреди от бездействието на БНБ. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете. Предвид изложените съображения, подадената касационна жалба е неоснователна. Решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е и частната жалба, подадена против определение 176/07.04.2023 г., постановено по адм. дело 338/2022 г. по описа на Административен съд Враца. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ разноските се заплащат от ищеца, ако искът бъде отхвърлен изцяло, каквато хипотеза в случая не е налице. Правилно административният съд в оспореното определение е посочил, че нормата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (Нова ДВ, бр. 94 от 2019 г.) е неприложима в настоящето производство съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), който предвижда приложение на закона за искови молби, подадени след влизането на закона в сила, а разгледаният в настоящото производство иск е предявен на 05.12.2017 г. Поради това, и определение 176/07.04.2023 г., постановено по адм. дело 338/2022 г. по описа на Административен съд Враца следва да бъде оставено в сила. Поради изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не следва да се присъждат. От страна на ответника в касационното производство разноски не са претендирани, поради и което такива не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,