Решение № 6619 от 30.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7957/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фон Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение 3525 от 31.05.2023 г., постановено по административно дело 558/2019 г. от Административен съд София - град, с което е отменен негов мълчалив отказ да разгледа и да се произнесе по искане от Алт Ко АД, ЕИК: 831268730, направено с молба вх. 01-2600/1077#2 от 02.03.2018 г., за изплащане на лихви за забава върху изплатената сума от 190 635,22 лв. за периода от 06.07.2011 г. (датата на подаване на заявлението) до 14.02.2018 г. (датата на изплащане на сумата от 190 635, 22 лв.), съответно лихви за забава върху сумата от 19 890,32 лв., която не е изплатена, за периода от 06.07.2011 г. до датата на издаване на ИАА. Касационният жалбоподател иска отмяна на решението като недопустимо. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска същото да бъде обезсилено, като недопустимо или отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Алт Ко АД, чрез процесуален представител в писмен отговор и съдебно заседание оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: За да постанови решението си, решаващият съд прима, че липсва изрично произнасяне с писмен акт на компетентния орган по подаденото от земеделския производител искане за изплащане на лихви за забава върху изплатената сума от 190 635,22 лв. по мярка 1 - а от Наредба 7/23.06.2011г. на министъра на земеделието и храните за периода от 06.07.2011 г. (датата на подаване на заявлението) до 14.02.2018 г. (датата на изплащане на сумата от 190 635, 22 лв.), съответно лихви за забава върху сумата от 19 890,32 лв., която не е изплатена, за периода от 06.07.2011 г. до датата на издаване на ИАА, като по този начин е обосновал извод, че липсата на такова представлява незаконосъобразен мълчалив отказ, който подлежи на отмяна. Обжалваното съдебно решение е валиден съдебен акт като постановен от законен състав, но при съобразяване с Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 28 април 2022 г., постановено по съединени дела С - 160/21 и С - 217/21, Никополис Ад Иструм 2010 ЕООД и Агро-еко 2013 ЕООД, ECLI:EU:C:2022:315, се налага извод за неговата недопустимост. В решението на съда е посочено, че от буквалното и контекстуално тълкуване на чл. 75 от Регламента следва, че макар той да установява принципа, че плащането на помощта на бенефициерите и предхождащата го проверка на условията за допустимост по правило трябва да бъдат извършвани в срока, определен в чл. 75, § 1, все пак не може да се изключи възможността в отделни случаи и при спазване на принципите на добра администрация, и на полагане на дължимата грижа, тази проверка да бъде извършена след изтичането на посочения срок, и поради това плащането, което следва да бъде извършено след приключване на проверката, да бъде направено след 30 юни за календарната година, която следва тази на подаване на съответното заявление за подпомагане. Пункт 38 от цитираното решение на СЕС урежда, че срокът по чл. 75, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013г. на Европейския парламент и на Съвета не е императивен, а инструктивен и поради тази причина не може да се счита, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати преди изтичането на определения в тази разпоредба срок помощ, поискана от земеделски производител, то би бил налице мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане и то независимо дали съответният земеделски производител е бил уведомен за извършването на евентуални допълнителни проверки, които биха обосновали пропускането на срока. В процесния случай плащането е извършено във вр. с Наредба 7/23.06.2011г. Наредба 7/23.06.2011 г. за условията и реда за прилагане на извънредни мерки за подпомагане на пазара в сектора на зеленчуците - отм. с § 31, т. 6 от заключителните разпоредби на Наредба за изменение и допълнение на Наредба 11 от 15 май 2007 г. за условията и реда за признаване на организации на производители на плодове и зеленчуци и на техните асоциации и за условията и реда за одобряване и изменение на одобрените оперативни програми - ДВ, бр. 43 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г. С наредбата се създават условия за прилагане на Регламент за изпълнение на Комисията (ЕС) 585/2011 от 17 юни 2011 г. за определяне на временни извънредни мерки за подпомагане на сектора на плодове и зеленчуци (ОВ L 160/71 от 18.06.2011) (Регламент за изпълнение на Комисията (ЕС) 585/2011). В тази връзка следва да се отбележи, че в цитираното по - горе решение на СЕС изрично е посочено, че само мълчанието на институция или орган на Съюза или на национален орган, който прилага правото на Съюза, не може да се приеме за мълчалив отказ, освен ако тази последица не е изрично предвидена в разпоредба на правото на Съюза. В продължение на последното е от съществено значение да се посочи, че нито в Регламент за изпълнение на Комисията (ЕС) 585/2011 г., нито който и да било друг релевантен правен акт не се предвижда изрично подобна последица, което още веднъж налага извода за липса на мълчалив отказ в конкретния случай обратно на това, което е приел първоинстанционния съд. В заключение следва да се посочи, че решението на СЕС, постановено по преюдициално запитване е задължително не само за съда, който е отправил запитването, но и за всички други национални съдилища, с което се постига еднакво прилагане на общностното право в целия ЕС. Това положение е изрично уредено в националното ни право в чл. 633 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК), според който решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Изложеното до тук обективира липсата на мълчалив отказ в процесния случай и предвид същото настоящата касационна инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 3 от АПК решението на Административен съд София - град следва да се обезсили като постановено по недопустима жалба, а производството по делото да се прекрати. Предвид наличието на основанието по чл. 209, т. 2 от АПК, за което касационната инстанция следи служебно, не се дължи произнасяне по наведените в касационната жалба оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на касатора за присъждане на разноски - претендирано юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложими на основание чл. 144 АПК, във вр. с чл. 143 от АПК и предвид фактическата и правна сложност на делото, размерът следва да бъде определен на общо 300 лева за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение