Решение № 897 от 22.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10614/2009 г.

Решение № 897 от 22.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10614/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 746 от 3.06.2009 г., постановено по адм. д. № 520/2009 г. Пловдивският административен съд е обявил за нищожен Акт за спиране от 27.02.2009 г., издаден от Рангел Владимиров Величков - главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив, с която е спряно действието на точка III от Заповед № 441 от 29.12.2008 г. на директора на поделение "Управление движението на влаковете и гаровата дейност" гр. Пловдив към Държавно предприятие национална компания "Железопътна инфраструктура", с която е определен месечен график за работното време на персонала в 71 броя гари. Изпратил е преписката на изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда" за постановяване на законосъобразен акт. Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилно и превратно тълкуването на разпоредбите на чл. 404, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 20 от Устройствения правилник на ИА "Главна инспекция по труда". Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото решено по същество или върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът по делото - Национална компания "Железопътна инфраструктура", редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима и основателна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за основателна. За да прогласи оспорения административен акт за нищожен, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от некомпетентен орган. Подробно са развити съображения, че издателят на Акт за спиране действието на т. III от Заповед № 441 от 29.12.2008 г. на директора на поделение "Управление движението на влаковете и гаровата дейност" гр. Пловдив към Държавно предприятие национална компания "Железопътна инфраструктура" - Рангел Владимиров Величков - главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив не е упълномощен по надлежен ред да прилага ПАМ, следователно не притежава необходимата материалноправна компетентност. Според доводите в мотивите на обжалваното решение - само инспекторите в ИА "ГИТ" със седалище гр. София разполагат с правомощието да налагат ПАМ, при установени нарушения на законодателството, като е тълкувана разпоредбата на чл. 20, ал. 3, т. 1 от Устройствения правилник на ИА "ГИТ". Така изложените правни доводи на съда са неправилни, тълкуването на нормите от Устройствения правилник на изпълнителната агенция е погрешно, което е довело и до неправилност на обжалваното решение. Видно от съдържанието на Устройствения правилник на ИА "Главна инспекция по труда", приет с ПМС № 92 от 26.05.2000 г., (обн., ДВ, бр. 44 от 30.05.2000 г., в сила от 30.05.2000 г.), правомощие на контролните органи на ИА "ГИТ" е прилагането на принудителни административни мерки. Принудителните административни мерки се прилагат с издаването на индивидуален административен акт. В глава VI от същия правилник е уреден статутът и правомощията на изпълняващите длъжността "инспектор в ГИТ". Съгласно чл. 20, ал. 2 - правомощия на инспектор имат ръководителите на административни звена, служителите, назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите и други служители на Главна инспекция по труда, назначени на експертни длъжности, които са изрично упълномощени от изпълнителния директор. Тълкуването на последния абзац предполага, че изрично упълномощаване от изп. директор е необходимо за "други служители на Главна инспекция по труда, назначени на експертни длъжности", тъй като за останалите длъжности правомощията произтичат от самия подзаконов нормативен акт. Според ал. 3, т. 1 от цитираната норма - при установяване нарушение на законодателството, инспекторът прилага принудителни административни мерки, определени в нормативните актове, по които ГИТ осъществява контрол. В чл. 6, ал. 1, т. 15 от Устройствения правилник е уредено правомощието на изп. директор на "ГИТ" да определя обхвата на дейност и компетентност на инспекторите по труда. В изпълнение на това, ръководителят е издал приложената по делото Заповед № 210 от 1.07.2008 г., с която е определил териториалния обхват на контролна дейност на служителите в съответните дирекции "Инспекция по труда", които имат правомощия на инспектор по чл. 20, ал. 2 от Устройствения правилник на ИА "ГИТ", като в т. 16 от същата заповед е уредена териториалната компетентност на служителите в дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив. От тези данни по делото следва, че оспорения по настоящия процес административен акт, издаден от инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив в рамките на установената му материалноправна и териториална компетентност, не е нищожен. Обжалваното решение като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, следва да бъде отменено на основание чл. 209, т. 3 от АПК. В същото не са изложени мотиви по съществото на спора във връзка със законосъобразността на оспорения акт, което препятства осъществяването на съдебен контрол за правилността на правните доводи по съответствието на акта с материалноправните разпоредби, процесуалните норми и целта на закона. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който да отговори на възраженията на страните по съществото на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,