Решение № 13370 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4356/2012 г.

Решение № 13370 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4356/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Рени Симеонова Симеонова, от гр. Плевен, срещу решение № 81 от 13.02.2012 г. по адм. д. № 1114/2011 г. по описа на Административен съд, гр. Плевен, шести състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - Директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Плевен, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 81 от 13.02.2012 г. по адм. д. № 1114/2011 г., Административен съд - гр. Плевен, шести състав, е отхвърлил жалбата на Рени Симеонова Симеонова, от гр. Плевен, срещу решение № 48 от 16.11.2011 г. на директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Плевен и потвърденото с него разпореждане № 1224 от 26.10.2011 г. на началник отдел "КПК" при РУ "Социално осигуряване", гр. Плевен. Обжалваният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че между Рени Симеонова Симеонова и директора на СОУ "Алеко Константинов", гр. Свищов, е бил сключен трудов договор № 84 от 11.12.2008 г. Със заповед № 327 от 08.07.2009 г. трудовият договор е бил прекратен поради изтичане на уговорения срок, считано от 16.07.2009 г. След тази дата няма данни лицето да е работило, респективно да е осигурявано. Симеонова е кандидатствала за ползване и изплащане на парична помощ за профилактика и рехабилитация. Такава й е била отпусната. Издадено е удостоверение № 987 от 10.07.2009 г. за ползване на профилактика и рехабилитация за 10 дни, считано от 18.07.2009 г. до 27.07.2009 г. в "Орфей Хотел" АД, гр. Девин. Преди това, на 09.07.2009 г., лицето е попълнило декларация за промяна на обстоятелствата след получаване на удостоверение. В нея изрично е посочила, че при прекратяване на осигуряването й за фонд "Общо заболяване и майчинство" и/или за фонд "Трудова злополука и професионална болест" към датата на постъпване при изпълнителя на дейността по профилактика и рехабилитация, няма да ползва правата, предоставени й с удостоверението, като в противен случай е длъжна да възстанови изплатените парични помощи. При така попълнената декларация не може да бъде възприета тезата на касаторката, че тя не е знаела, че след прекратяване на осигуряването няма право да ползва цитираните парични помощи, както и че поведението й е добросъвестно. Що се касае до поддържаната от Симеонова теза за вина на длъжностни лица от РУСО, гр. Плевен, тя също е необоснована, тъй като удостоверение № 987 е издадено на 10.07.2009 г., т. е. към дата, когато касаторката не е била с прекъснати осигурителни права. Нарушението, допуснато от органите на РУСО, гр. Плевен, при връчването на ревизионен акт за начет вх. № 1 от 12.08.2011 г. не се е отразило съществено на правото на защита на ревизираното лице, тъй като на него е връчено разпореждане № 1224 от 26.10.2011 г. на началник отдел "КПК" при РУСО, гр. Плевен и това разпореждане е актът, който може да се обжалва по реда на чл. 117, ал. 2 КСО пред директора на РУСО. Видно от преписката това право е било упражнено от Симеонова. Същата е обжалвала и решението на директора на РУСО. Неоснователни са и възраженията относно начислените лихви върху главницата 385 лв. Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 КСО. Следователно задължението за лихви е законово регламентирано. Ползвайки парични помощи за профилактика и рехабилитация след прекратяване на осигуряването й, Симеонова е нарушила разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 13.02.2007 г. за ползване и изплащане на паричните помощи за профилактика и рехабилитация. Тези текстове дават право на ползване на цитираните помощи само от лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест. След като, считано от 16.07.2009 г., Симеонова не е била осигурено лице, същата не е имала право през периода 18.07.2009 г. до 27.07.2009 г. да ползва такава помощ. Стигайки до същите фактически и правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,