Решение № 763 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4880/2009 г.

ВАСIII отделение20.01.2010 г.докладчик Кремена Хараланова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 6/17.02.2009 г., постановено по адм. дело № 6977/2008 г. на Административен съд - София град, Първо отделение, IV състав. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 763 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4880/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Димитър Василев Пачеджиев от гр. София, против решение № 6/17.02.2009 г., постановено по адм. дело № 6977/2008 г. на Административен съд - София град, Първо отделение, IV състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № Я 42039/21.11.2008 г. за полицейско задържане, издадена от инспектор - полицейски орган при Столична дирекция на вътрешните работи. Касационният жалбоподател твърди, че при постановяване на решението са допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това моли съдебния акт да бъде отменен и да бъде постановено ново решение, с което обжалваната в първоинстанционното производство заповед да бъде отменена. Ответната страна моли съда да отхвърли касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че като подадена от страна участвала в първоинстанционното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, касационната жалба е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: С оспорената пред Административен съд - София град заповед № Я 42039/21.11.2008 г. е заповядано задържането на лицето Димитър Василев Пачеджиев за срок до 24 часа в 04 РУ при СДВР, като заподозрян за извършено престъпление по чл. 129 НК, на посочено правно основание чл. 63, ал. 1 ЗМВР. Съдът обосновано е приел, че при проверката по ЗМ № 592/2008 г. - по сигнал за залято с киселина лице на 10.11.2008 г. от неизвестен извършител, са събрани данни за вероятното участие на Димитър Пачеджиев в извършеното на посочената дата престъпление, което е наложило довеждането му в 04 РУ - СДВР за даване на обяснения във връзка с приложените доказателства. Като е взел предвид, че заповедта с оглед посочването на текста на чл. 63, ал. 1 ЗМВР във връзка с чл. 129 НК, съдържа конкретизация на хипотезата при условията на която е постановено задържането и посочване вида на престъплението, данни за извършването на което и обосноваващи предположение за участие на жалбоподателя, са налице към момента на издаване на заповедта, административният съд е направил правилен извод за законосъобразността на оспорения административен акт. При постановяване на решението, противно на наведените от касационния жалбоподател доводи, не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, нито противоречие с приложимия материален закон. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че за издаване на заповед при условията на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР не е необходимо да са налице доказателства за осъществено от задържаното лице престъпление, а само установяването на данни в този смисъл, каквито са били налице към момента на издаване на заповедта. Не намира правно основание и оплакването в касационната жалба, че при наличие на образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, заповедта за задържане на Димитър Пачеджиев е незаконосъобразно издадена при условията на чл. 63, ал. 1 ЗМВР. Следва да се отбележи, че това лице е привлечено като обвиняем по образуваното по случая досъдебно производство едва на 22.11.2008 г. - дата, последваща издаването на оспорената в първоинстанционното производство заповед. Поради това и към момента на постановяване на последната, противно на застъпеното от касатора схващане, редът, визиран от чл. 64 НПК е неприложим относно неговото задържане. Предвид изложеното следва да се приеме, че не се установяват релевираните в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 1 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

1