Решение № 11007 от 1.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. във вр. с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/, против решение 2948/07.05.2021 г. постановено по адм. дело 496/2020 г. на Административен съд София-град, трето отделение, 70-ти състав, с което по жалба на Водоснабдяване и канализация ООД /ВиК/, гр. Враца е отменено решение Ц-35/20.12.2019 г. на КЕВР. Релевирани са доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяна на първоинстанционното съдебно решение и отхвърляне на жалбата, по която е образувано производството пред АССГ, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Подадена е и частна жалба от КЕВР срещу определение 7345/01.10.2021 г. по горепосоченото дело на АССГ, с което е оставено без уважение искането за изменение на решение 2948/07.05.2021 г. в частта за разноските. Изложени са доводи за неправилност на определението, по които се претендира отмяната му. Ответникът Водоснабдяване и канализация ООД, гр. Враца, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба в представен писмен отговор и в съдебно заседание, и претендира присъждане на разноски по приложен списък. В представен писмен отговор по частната жалба оспорва същата и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Касационната и частната жалби са подадени от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и чл. 230 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена от Водоснабдяване и канализация ООД, гр. Враца против Решение Ц-35 от 20.12.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което по т. 1./ се установява по отношение на Водоснабдяване и канализация ООД, гр. Монтана наличие на условия, по смисъла на чл. 32, ал. 1 от Наредба за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги /НРЦВКУ/, за преразглеждане на цената на услугата доставяне на вода на друг ВиК оператор ВС Враца, одобрена за 2020 г., с решение БП-Ц-14 от 09.08.2017 г. на КЕВР; по т. 2./ се допуска по отношение на Водоснабдяване и канализация ООД, гр. Монтана изменение на цената за услугата доставяне на вода на друг ВиК оператор ВС Враца, одобрена за 2020 г. с решение БП-Ц-14 от 09.08.2017 г. на КЕВР, както следва: регулаторна база на активите за услугата доставяне на вода на друг ВиК оператор ВС Враца 751 хил. лв.; необходим оборотен капитал за услугата доставяне на вода на друг ВиК оператор ВС Враца 192 хил. лв.; норма на възвращаемост на капитала нормата на възвращаемост на капитала преди данъчно облагане е в размер на 8,43%, определена при норма на възвращаемост на собствения капитал след данъчно облагане 7,59%, с данъчна ставка 10.00% и норма на възвращаемост на привлечения капитал 0%; необходими годишни приходи за услугата доставяне на вода на друг ВиК оператор ВС Враца 1 124 хил. лв.; количества доставена и фактурирана вода - за услугата доставяне на вода на друг ВиК оператор ВС Враца 10 811 хил. м3, цената без ДДС за услугата доставяне на вода на друг ВиК оператор ВС Враца за 2020 г 0,104 лв./куб.м. и т. 3./ изменението на цената, допуснато по т. 1 и т. 2, е посочено, че ще се извърши със следващо решението на КЕВР по чл. 29 от НРЦВКУ. За да отмени процесното решение АССГ е приел, че е издадено от компетентен орган, в състав и мнозинство съгласно изискванията на чл. 13 от ЗЕ, но при неспазване на установената форма и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че липсват фактически основания, въз основа на които административният орган е изменил преференциалните цени. Така постановеното решение е правилно. Прието е, че преди подаване на заявлението си с вх. В-17-28-11 от 22.10.2019 г., Водоснабдяване и канализация ООД, гр. Монтана, за преразглеждане на цената на услугата доставяне на вода за друг ВиК оператор - Водоснабдяване и канализация ООД, гр. Враца, е публикувала оповестяването си за преразглеждане на цената за услугата доставяне на вода за друг ВиК оператор на интернет-страницата си и в един всекидневник - в. Конкурент. Първоинстанционният съд правилно е съобразил, че не е спазено изискването на чл. 31, ал. 3 от НРЦВКУ, както поради наличие на неточност в обявлението касаещо предложената цена за изменение /разминаване в размера на крайната цена предложена за изменение 0.103 лева за м3 вода, посочена в обявата на в. Конкурент и реално предложената и одобрена от КЕВР цена - 0.104 лева за м3 вода/, така и поради липса на оповестяване на мотивите на предложението в средствата за масово осведомяване. В Решение Ц-17/2017 г. се посочва, че на основание чл. 19 от ЗРВКУ, чл. 31, ал. 1 и ал. 2, чл. 32, ал. 1 и ал. 3, чл. 33, ал. 1 от НРЦВКУ е установено по отношение на Водоснабдяване и канализация ООД, гр. Монтана наличие на условия, по смисъла на чл. 32, ал. 1 от Наредба за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги /НРЦВКУ/, за преразглеждане на цената на услугата доставяне на вода на друг ВиК оператор ВС Враца, одобрена за 2020 г. с решение БП-Ц-14 от 09.08.2017 г. на КЕВР. Процедурата по преразглеждане на цените се открива при наличие на следните предпоставки поставени в условията на кумулативност, а именно възникване на непредвидено или непредотвратимо събитие или събития от извънреден характер и съществени промени в приходите или икономически обоснованите разходи на ВиК оператора. Последното изискване от своя страна е обусловено от едновременно наличието на следните условия: 1. събитието или събитията по чл. 31, ал. 1, т. 1 да водят до изменение на приходите или икономически обоснованите разходи на ВиК оператора с повече от 2 на сто и 2. ВиК операторът да е положил дължимата грижа според особеностите на случая да избегне събитието по т. 1 и да е могъл да предотврати неговите последици. Правилно съдът е приел, че в тежест на КЕВР е да обоснове и докаже наличието на цитираните по-горе в условията на кумулативност предпоставки, което не е сторено поради неспазване на изискването на чл. 35 от АПК за изясняване на факти и обстоятелствата от значение за случая. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение. Нарушението на административнопроизводствените правила се изразява в неспазването на изискването на чл. 31, ал. 3 от НРЦВКУ, според която норма, в 14-дневен срок преди подаване на заявлението по ал. 2, ВиК-операторът следва да оповести по подходящ начин в средствата за масово осведомяване и на интернет-страницата си, предложението си за изменение на цени и мотивите към него. От събраните по делото писмени доказателства не се установява публикуването на мотивите към предложението на изменение на цените. За да приеме наличие на нарушение на материалния закон, съдът е разгледал нормите, регламентиращи предпоставките за откриване на процедура за преразглеждане на цената на услугата "доставяне на вода на друг ВиК оператор. Обосновано е прието, че те не са доказани. Липсват доказателства за правилното отчитане на ползваните водни количества от ВиК - Враца за 2017 г. и 2018 г., за които се твърди да са намалели и на което основно се позовава административният орган, за да обоснове акта си. По така изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При постановяване на решението, съдът е разгледал претенцията на оспорващата страна за присъждане на направените разноски. Съобразил е, че спорът касае законосъобразността на административен акт, поради което е без конкретен материален интерес. Приел е възражението на ответната страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 3 600 лева и с оглед фактическата и правна сложност на делото е определил дължимо възнаграждение в размер на 1 550 лв., от които 1 500 лв. адвокатски хонорар. Комисията за енергийно и водно регулиране е подала молба на основание чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. В молбата е описано, че размера на претендираното възнаграждение не е намален до предвидения минимум. Отделно от това е посочено, че обемът и сложността на делото, не обосновават присъденото възнаграждение. Съдът е разгледал искането и е изложил мотиви защо не приема за основателни твърденията за липсата на правна и фактическа сложност на делото. Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на съда относно факта, че макар определеното адвокатско възнаграждение да е в размер над минимума по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото не е прекомерно, и цената на адвокатската защита не следва да бъде намалена, тъй като не е налице несъответствие между размерът на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на жалбоподателя. С оглед изхода от спора, неоснователно е искането на процесуалния представител на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение както по касационната, така и по частната жалби. Разноски по делото следва да бъдат присъдени на ответника Водоснабдяване и канализация ООД, гр. Враца. От страна на касатора е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 3 600 лева, което съдът намира за основателно. Същото с оглед извършените по делото процесуални действия, броят на проведените съдебни заседания и фактическата и правна сложност по делото намира, че се дължи възнаграждение в размер на 1 500 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,