Решение № 10922 от 30.11.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на АЛФА БАНК С.А., чрез адв. С. Атанасов САК, против Решение 435 от 26.01.2022 г., постановено по адм. дело 6889/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу отказ да бъде възстановена недължимо платена държавна такса, обективиран в писмо с изх. 15-00-141 от 03.06.2021 г. на началник отдел АМО в Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието. В жалбата се развиват съображения за неправилност на обжалвания акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания отказ и на издателя се дадат указания да възстанови недължимо платена държавна такса по посочената банкова сметка. Не предявява претенция за присъждане на разноски за настоящото производство. Ответната страна Агенция по вписванията, чрез пълномощника юрк. И. Иванов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Върховният административен съд като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира решението за недопустимо. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на АЛФА БАНК С.А., с която моли съда да бъде отменен мълчаливия отказ на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, обективиран в писмо с изх. 15-00-141 от 14.06.2021 г. и да му бъде указано да възстанови на Банката недължимо платената държавна такса, която да бъде върната по банкова сметка . . С разпореждане на съдията докладчик от 18.08.2021 г. делото е насрочено в открито съдебно заседание, за което са призовани конституираните като страни АЛФА БАНК С.А., Гърция, Атина и началник отдел АМО в Агенция по вписванията при МП. В проведеното на 02.12.2021 г. открито съдебно заседание участие е взел пълномощникът на жалбоподателя адв. Атанасов, а ответникът, редовно призован, не се е явил и не е изпратил представител. Съдът е дал ход на делото по същество и е обявил, че ще се произнесе с решение в срок. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на АЛФА БАНК С.А. срещу отказ, обективиран в писмо изх. 15-00-141 от 03.06.2021 г. на началник отдел АМО в Агенция по вписванията при МП, с което се отказва да бъде възстановена недължимо платена държавна такса, като неоснователна. На първо място жалбоподателят е този, който с петитума на жалбата си определя спорния предмет, страните и обема на търсената защита. В конкретния случай, въпреки изрично формулираната воля на жалбоподателя да бъде отменен мълчаливия отказ на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, обективиран в писмо с изх. 15-00-141 от 14.06.2021 г. и да му бъде указано да възстанови на Банката недължимо платената държавна такса съдът недопустимо, по свое усмотрение е конституирал като ответник по делото началник отдел АМО в Агенция по вписванията при МП, който е автор на писмо изх. 15-00-141 от 03.06.2021 г., а не на оспореното писмо с изх. 15-00-141 от 14.06.2021 г. (предметът на оспорване, съгласно текста на жалбата). Не са изложени мотиви защо с разпореждането си от 18.08.2021 г. съдът приема, че жалбата е насочена срещу друг ответник, различен от посочения от жалбоподтеля и предметът на оспорване е акт, на който така посоченият от съда ответник не е автор. При това положение в съдебното производство не е взел участие надлежен ответник, който е и издател на оспорвания акт. Решението на съда е постановено по отношение на ненадлежна страна, което има за последица недопустимост на съдебния акт. Неправилното конституиране на ответника по делото засяга процесуалната легитимация на страните в процеса, която е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство. Поради това първоинстанционното решение е недопустимо като постановено спрямо ненадлежна страна и без спорът да е разгледан с участието на надлежната страна и постановяване на решение спрямо нея. Решението на съда, като недопустимо, следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на спора съдът следва да прецени редовността и допустимостта на депозираната жалба, да конституира страните по спора с оглед на това и да постанови съдебен акт по въведения от жалбоподателя предмет на оспорване и спрямо надлежната страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд,