Решение № 14811 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8818/2009 г.

Решение № 14811 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8818/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 56 от 6.03.2009 г., постановено по адм. д. № 314/2007 г. Кюстендилският административен съд е отхвърлил жалбата на МБАЛ "Д-р Никола Василев" АД - гр. Кюстендил срещу Заповед № РД-09-828/2.10.2007 г., издадена от директора на РЗОК - Кюстендил. Срещу това решение е подадена касационна жалба от МБАЛ"д-р Никола Василев" АД гр. Кюстендил с молба да бъде уважена. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Димитров, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът се представлява от адв. Иванов, който оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за частично основателна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за основателна. В първоинстанционната жалба, макар изрично да не е изложено становище, че не се оспорва т. 1 от заповедта за налагане на санкция, мотивираните възражения на дружеството започват от т. 2 на акта. Това означава, че процесната заповед е влязла в сила в частта по т. 1, касаеща наложена санкция за нарушение на установения ред за работа с документи па клинични пътеки № 114, № 123 и № 138. След като съдът не е съобразил това обстоятелство и е отхвърлил жалбата на МБАЛ "Д-р Никола Василев" АД, гр. Кюстендил срещу целия административен акт, в частта по т. 1 е постановил недопустимо решение по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК. В тази част обжалваното решение следва да се обезсили, а производството по делото се прекрати на основание чл. 221, ал. 3 от АПК. Настоящата инстанция намира за основателно касационното възражение за допуснато от съда съществено процесуално нарушение - липса на конкретни мотиви към постановения съдебен акт. Макар да е пространно по обем, решението обхваща подробно изложение на съдържанието на оспорената заповед, на документите по процедурата във връзка с осъществения контрол от административния орган по изпълнение на индивидуалния договор от 14.02.2007 г., медицинския протокол № 211-028-1/8.08.2007 г., възражението на изпълнителя на медицинска помощ № 29-02-167 от 15.08.2007 г. и решението на Арбитражната комисия № 13/12.09.2007 г. Липсва правен анализ на събраните по делото доказателства, не са обсъдени допуснатите и приети съдебни експертизи, както и конкретните доводи на оспорващата страна срещу всяко едно от съдържащите се в административния акт нарушения, за които са наложени санкциите. Това допуснато нарушение на процесуалните правила препятства осъществяването на съдебен контрол от касационната инстанция за правилността на обжалваното решение. Същото следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав, който да изложи правни доводи налице ли е неизпълнение на договорените задължения от страна на медицинското заведение по конкретните истории на заболяване за отразените клинични пътеки относно т. 2 от заповедта за неспазен диагностично-лечебен алгоритъм, т. 3 - за неспазена индикация за хоспитализация и т. 4 - за непълен обем медицински дейности. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,