Решение № 13973 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8360/2011 г.

Решение № 13973 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8360/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Чавдар Димитров Вършилов от гр. Пловдив, против решение № 483 от 22.03.2011 г., постановено по адм. д. № 1759/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение на трите касационно отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за неправилност на извода на съда за законосъобразност на одобрения от областния управител ПНИ. Твърди неправилност и незаконосъобразност на извода на съда, че е налице трансформирано право на ползване в право на собственост на бившите ползватели върху процесните имоти, и несъобразяване със заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което подадената срещу него жалба да бъде уважена . В откритото съдебно заседание пред ВАС не се явява и не изпраща представител. Ответната страна: Областен управител на област област Пловдив не изпраща представител, нито становище по жалбата. Заинтересованите страни -Кметът на Община "Родопи" - Пловдив, както и Петър Теолев, Иванка Вършилова, Златка Вършилова, Христо Вършилов, Ангел Вършилов, Даниела Тодорова, Гина Ковачева, Рангел Вършилов, Тодор Вършилов, Недялка Хаджиставрева и Анна Хаджикиркова не се явяват и не заявяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на оспорения съдебен акт. Посочва, че са обосновани правните изводи на съда по предмета на спора, касаещ производство по реда на § 4к ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, в което се преценява законосъобразността на одобрения от областния управител ПНИ и доколко на всеки правоимащ по смисъла на § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ е определен имот, съгласно изискванията на § 4з ПЗР на ЗСПЗЗ, като правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост. Счита, че съдът правилно е кредитирал заключението на назначената съдебно-техническа експертиза. Намира жалбата за неоснователна, поради което предлага решението да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от активнолегитимирани страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, отхвърлил като неоснователна жалбата на настоящия касатор против Заповед № ЗД-00-106 от 16.06.2010 г. на областния управител на област Пловдив, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местностите "Манастира", "Над дигата", "Варник", "Ръжева могила", "Бабина вода" и "Червенака" в землището на с. Брестник, община "Родопи", област Пловдив, в частта относно новообразувани имоти № № 47.18 и 47.19 в местността "Варник". За да постанови решението си съдът приел, че жалбоподателят се легитимира като лице с признати права на собственост по наследствено правоприемство и реституция, в качеството си на наследник на Христо Неделчев Вършилов, видно от представеното удостоверение за наследници и решение № 07010-1 от 14.07.1993 г. на Поземлена комисия при Община "Родопи" за възстановено право на собственост върху овощна градина от 3 декара, находяща се в терен по § 4 на с. Брестник, в местността "Варник, включващ части от новообразувани имоти № № 47.18 и 47.19 в местността "Варник". Съдът обсъдил представените по делото писмени доказателства, съответно-за първия спорен имот: заповед № 1953 от 28.07.1993 г. на кмета на Община "Родопи", с която е утвърдена оценка на недвижим имот с кадастрален № 18, местност "Над дигата", в землището на с. Брестник, предоставен на Сава Х. Хаджикирков по ПМС № 76 от 1978 г., квитанция към ПКО № 78603.08.1994 за платена цена, писмо от 25.01.1995 г. на Община "Родопи" и разрешение за строеж № 563 от 8.12.1982 г. на V РНС Пловдив. По отношение на втория имот съобразил заповед № 1932 от 28.07.1993 г. на кмета на Община "Родопи", с която е утвърдена оценка на недвижим имот с кадастрален № 19, местност "Над дигата", в землището на с. Брестник, предоставен на Лиляна Н. Цокова по ПМС № 76 от 1978 г. и писмо изх. № 1932 от 02.02.1994 г. на Община "Родопи", установяващо платена на 14.09.1993 г. цена, както и нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 28, т. 24, дело № 5217/2005 г. на Службата по вписванията град Пловдив . По отношение на двата имота извел извод, че за двамата ползватели са били налице условията по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът кредитирал заключението на вещо лице, с което установил, че в помощния план процесните два имота са образувани от имот № 43.66, записан в списъка на имотите, съществували преди образуването на ТКЗС на Х. Н. Вършилов, че и двата имота са застроени, както и че изготвеният ПНИ, в частта за процесните имоти, отговаря на изискванията на закона, включително досежно площ и разположение. Съдът обсъдил приложимата редакция на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, приел оспорената заповед за законосъобразна и отхвърлил жалбата срещу нея. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е стигнал до законосъобразни правни изводи. Съгласно § 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ, помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определят с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ още веднъж е посочено, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ЗСПЗЗ. Следователно, с посочените планове се устройват териториите, върху които са придобили собственост по реда на § 4а, 4б техните ползуватели. Планът на новообразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С този план на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. От анализа на тези разпоредби се налага изводът, че правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост, чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ППЗСПЗЗ или по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като процедурата по придобиването на собствеността върху предоставения за ползване въз основа на някой от актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ имот трябва да е приключила, какъвто е настоящия случай, а не висяща. На обжалване съгласно § 4к, ал. 6 подлежи планът на новообразуваните имоти във всичките му части, включително в частта на регистъра относно правилното отразяване на данните за собствеността на имотите. В производството в частта на регистъра обаче съдът проверява само верността на отразените в него данни съобразно представените доказателства за установена вече собственост, а не признава правото на собственост, нито разрешава спорове за собственост. По тези съображения изводът на съда, че предвид завършилото производство, наследниците на бившите ползуватели са от кръга на правоимащите лица по чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, и затова законосъобразно им отреден имот в обжалвания план на навообразуваните имоти по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е обоснован и правилен. Оспореното решение е съобразено с константната практика на ВАС, че планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и затова законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите. В случая, както бе посочено по-горе, процедурата по преобразуването на правото на ползване в право на собственост е приключила, а твърдението за противното се опровергава от доказателствата по делото. С оглед изложеното по-горе основните доводи в жалбата, за грешен извод, че е налице безспорно трансформирано право на ползване в право на собственост, и че на жалбоподателя било нарушено правото на собственост, са неоснователни. Искането, направено в тази връзка, за осъществяване на косвен съдебен контрол върху предходно издадени актове, е недопустимо. Твърдението за несъобразяване със заключените на вещото лице не отговаря на действителното положение. Предвид изложеното, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на съда е съобразено с материалния закон, постановено е при съобразяване с процесуалните правила, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила . Водим от горното и и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,