Решение № 238 от 22.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6538/2007 г.

Решение № 238 от 22.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6538/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ. бр.50/2007 г./ във вр. с чл. 218а б. "а" ГПК (отм.). В. Б. Д. от гр. П. обжалват и искат да се отмени Решение № IV- 146 от 5.07.2007 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по възз.гр.д. № 271/ 2007 г., с което е оставено в сила Решение № 4 от 12.02.2007 г. по гр.д. № 208/2006 г. на Поморийския районен съд по отхвърления иск срещу В. Д. К. за отмяна на дарение, обективирано в НА № 62/88 г. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и порочно- постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, отменително основание по см. на чл. 218б б. "в" ГПК (отм.) В срока по чл. 218г ГПК (отм.) е постъпило писмено възражение от ответника по касационната жалба - В. К., с което се поддържа, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и следва да остане в сила. Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на основанията за касиране на обжалваното решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по жалба на В. Б. Д. е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления иска за отмяна на дарение по НА № 62/88 г. на недвижим имот- "СТАЯ с югозападно изложение към двора на ул."Х",САЛОН на площ от8.25 кв. м. на втория жилищен етаж и СТЪЛБИЩЕ на същия етаж, от двуетажна жилищна сграда на 78 кв. м., построена в парцел **** VIII- 599 кв. 17 по плана на гр. Поморие", както и 1/2 идеална част от ДВОРНОТО МЯСТО приемайки - УПИ VIII-628 от кв. 17 по РП на гр. П., след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че са не налице предпоставките на закона, установени в чл. 227, ал. 1 б. "в" ЗЗД, на което основание е поискана отмяната. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. Не е допуснато нарушение по приложението на чл. 227, ал. 1 б. "в" ЗЗД, нито при преценка на доказателствата по делото, на разпоредбата на чл. 188 ГПК (отм.). Страните по делото. В. Д. и В. Д. К. са бивши съпрузи, чиито гражданския брак, сключен 1975 г. е прекратен с развод от 1997 г. С исковата си молба от 16.10.2006 г., същата е поддържала, че са налице предпоставките на закона да бъде отменено направено от нея дарение в полза на бившия си съпруг В, тъй като е направила дарствения акт с надежда, че ще получа признателност, когато изпадна в нужда и тъй като в момента е изпаднала във финансово затруднение, а ответникът има възможности - живее в голяма къща с двор и земеделски имоти в с. М. гвардия - Варненско, но отказа да я подпомогне, иска отменяна на дарението. Дарението, съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1 б. "в" ЗЗД, може да бъде отменено, "когато дареният откаже да даде на дарителя издръжка, от която той / последният/ се нуждае". Константната съдебна практика и съдебната теория приемат, че договорът за дарение е едностранен, правни задължения възникват със сключването му само за дарителя. Дареният има само морални задължения, тъй като целта на договора е той да бъде облагодетелстван. Законодателят, с разпоредбата на чл. 227, ал. 1 б. "в" ЗЗД, свързва определени обстоятелства в правно-релевантни факти, при които моралното задължение на дарения се трансформира в правно такова и неговото неизпълнени поражда правото на дарителя да иска отмяна на направеното дарение. Няма спор, че тези обстоятелства, който формират и предмета на спора по иска по чл. 227, ал. 1 б. "в" ЗЗД, са изпадане на дарителя в нужда, отправено искане до надареното лице и отказ на последното да даде исканата издръжка. Правната симетрия и равнопоставеност на субектите на облигационната връзка съпоставени с целта на договора за дарение- да се облагодетелства едно лице с конкретно имущество, не допуска когато дарителя изпадне в материално затруднение, което би посрещнал ако разполагаше с даденото като дар имущество, да не получи насрещна материална престация под формата на подпомагане. Именно за това ако е налице отказ, то възниква правото на дарителя да иска отмяна на дарението, като задълженото лице по чл. 227 б. "в" ЗЗД е дареният. За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че в конкретния случай, съвкупността от кумулативно необходимите основания по чл. 227, ал. 1 б. "в" ЗЗД, не са налице. Изводите на съда са обосновани и законосъобразни. Правилно съдът е приел, че едва с исковата молба е налице покана- уведомление от страна на дарителя В. Д. към дареното лице- бившия и съпруг В. При липсата на надлежно уведомяване за изпадането в нужда, законосъобразен е извода, че самото морално задължение на дареното лице, не може да се приеме в задължение за издръжка. Но дори да е приеме, че оспорването на заявения иск е равнозначно на отказ, то законосъобразно съдът е приел, че не е доказано от страна на дарителката "изпадането в нужда". Финансовите затруднения с оглед условията на живот, само по себе си не се покриват от установеното от съдебната практика съдържание на употребения от законодателя термин. Въз основа на данните по делото, че ищцата има подслон без да заплаща наем, работи във фирма "Д" ЕООД Б. и получава трудово възнаграждения от 165 лв., при необходим доход 178 лв., в наследство със сестра си имат земеделски имоти и липсват данни, че има нужди които не може да посрещне, съдът правилно е приел, че дарителката В. Д. не е изпаднала в състояние на трайна нужда. Обстоятелствата, че /според обясненията на страната по реда на чл. 114 ГПК (отм.), че прехвърлянето на имота "от голяма любов", сега живея в лятната кухня в двора, той започна да строи, аз имах имота от мои роднини, не могат до обусловят основателността на иска за отмяна по чл. 227, ал. 1 б. "в" ЗЗД . Доколкото дарението е извършено между съпрузи по повод на техния брак, то след прекратяването му поради развод, законодателят е уредил специалния иск по чл. 105 СК, който иск може да се упражни в рамките на преклузивния едногодишен срок. Доводите, релевирани с касационната жалба за незаконосъобразност на обжалваното решение поради противоречие с чл. 227 б. "в" ЗЗД, са неоснователни по-вече изложените съображения. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС- първо отделение на гражданската колегия