Решение № 70 от 7.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1899/2021 г.

Решение № 70 от 7.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1899/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Енерго- Про Продажби" АД против решение № 21/16.02.2021 г., постановено по гр. д. № 328/2020 г. от състав на АС – Велико Търново. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор, като в открито заседание не се явява и не изпраща представител. Касационното обжалване е допуснато с определение № 60701/28.10.2021 г. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и следва ли да се ангажира отговорността на купувача по реда на чл. 183 ЗЗД в този случай. По отговора на правния въпрос, ВКС приема следното: Според константната практика на ВКС /решение № 97 от 28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от 21.02.2014 г. по т. д. № 2014/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 228/10.09.2012 г. по гр. д. № 311/2011 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012 г. по гр. д. № 1750/2011 г. на ВКС, ІV ГО и др. /, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. Съдът е приел, че по делото липсват доказателства, представени от ответника по делото, че е доставена енергията, за чието заплащане претендира, съобразно общите правила на чл. 183 и чл. 200 ЗЗД. Тежестта от това доказване се носи от ответника по делото, поради което е прието, че искът е основателен. По делото са изслушани две експертизи, като от тях не се установява какво е влиянието на констатираната външна намеса, както и кога е настъпила и какви са резултатите от нея по отношение на отчитането на енергията, ползувана от ищеца по делото. Така приетите експертизи не дават отговор на относимите към спора въпроси и не изясняват напълно фактите по спора, с оглед неговото правилно разрешаване. В отговора на исковата молба, както във въззивната жалба се съдържат твърдения за наличие на софтуерно въздействие върху средството за измерване, като съдът е приел, че е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, която не е визуализирана на дисплея, като е констатирано, че електромера не съответствува на техническите характеристики, без обаче вещите лица да дават отговор на въпроса, доколко и в каква степен тези обстоятелства са повлияли на неточното отчитане на ел. енергията, потребена от ищеца. Не се дава отговор и на съществения въпрос, възможно ли е начислената допълнително енергия да е преминала през средството за отчитане, предвид неговите характеристики. Предвид изложените съображения, въззивното решение следва да се отмени поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да допусне повторна техническа експертиза с участие на вещо лице – софтуерен специалист, освен инженер, със задачите, посочени в отговора на исковата молба, както и следните допълнителни въпроси: осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното СТИ и ако такова е налице – по какъв начин, кога е извършено и с каква цел; възможно ли в случая да се касае за грешка, която не се дължи на човешко поведение; преминала ли е реално отчетената в тарифа Т4 електроенергия и през кой период от време; разполага ли ответното дружество със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, или само с такава, която да чете данните в него; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ "външна намеса в тарифната схема" на СТИ и какво означава записът в протокола на БИМ – "електромерът не съответства на техническите характеристики"; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното на обекта СТИ, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество ел. енергия за периода, за който допълнително е начислена стойността й, т. е. за период от една година. Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, като същите ще следва да се определят при повторното разглеждане на спора, с оглед неговия изход. Водим от горното, състав на ВКС