Решение № 5475 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6761/2016 г.

Решение № 5475 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6761/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. И. А., представляван от адв. Марев, против решение № 112 от 04.04.2016 г., постановено по адм. дело № 294/2015 г. на Административен съд гр. С. Със същото е отхвърлена жалбата на А. срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2014 г. изх. № 02-210-6500/7458 от 28.09.2015 г. на Заместник-изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" /ДФЗ/, с което е отказано финансово подпомагане по СЕПП, СПП и по НР1 по заявление на К. И. А. за подпомагане за кампания 2014 г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се и сторените по делото разноски. Ответникът - Зам. изпълнителния директор на ДФЗ, не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на К. И. А. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2014 г. изх. № 02-140-6500/7458 от 29.09.2015 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано финансово подпомагане по СЕПП, СПП и по НР1 по заявление на Рангелов за подпомагане за кампания 2014 г. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, и в предвидената в чл. 59 АПК форма. При издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправни разпоредби. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им /макар и не съвсем обстоятелствено-номера, дати и т. н./ с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото УП. Позоваването извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт /респ. фактическият състав/, от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила изразяващи се в неизлагане на собствени мотиви. Настоящият състав на ВАС, счита че съдът е обсъдил всички представени доказателства и доводи на страните поотделно и в тяхната съвкупност, и е достигнал до правилни изводи за неоснователност на предявената жалба. Доводите изложени в писмените бележки предоставени от процесуалния представител на жалбоподателя също са обсъдени като същите са приети за неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е изтълкувал и чл. 28 от Регламент 1122/2009 г. В случая касаторът е подал заявление за подпомагане за единно плащане на площ за кампания 2014 г. с УИН 21/100514/93365. В заявлението си за подпомагане същият е декларирал парцели по СЕПП, СПП и НР1. Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване името на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. По подаденото от К. И. А. общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2014 г. с УИН 21/100514/93365 е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 от ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕО) № 73/2009, един от основните регламенти, уреждащи директните плащания на площ, които имат пряко приложение за кампания 2014 г. Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на А. са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. Също така в хода на производството по издаване на административния акт, са извършени и теренни проверки, резултатите от които са отбелязани в съответните протоколи. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП и теренни проверки, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. В тази връзка неоснователни се явяват доводите на касационния жалбоподател, че същият е следвало да бъде уведомен за извършването на теренни проверки. Както правилно е приел, първоинстанционния съд, при извършването на теренни проверки, не съществува задължение на административния орган да уведомява заявителите за тяхното извършване. При внимателен анализ на разпоредбата на чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /в последствие отм. с Решение № 1155 на ВАС, обн. в ДВ, бр. 50/2015 г./, но действаща за процесният период, може да се установи, че служителите на министерството на земеделието и храните не са имали нормативно изискване за уведомяване на бенефициента. На последно място следва да бъде посочено, че съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол всяка година след приключване на обновяването по чл. 15, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД "Земеделие", която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 4 /в конкретния случай с № РД -46-287 от 06.03.2015 г./, с която одобрява окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" . Настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г ал. 4 от Наредба № 105. В този смисъл заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители. /вж. Т. Р. № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСС на ВАС/. В настоящия случай касационния жалбоподател К. И. А. е участвал в административното производство по приемане на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", като е упражнил правото си на възражение срещу обхвата на слоя "ПДЗС", за резултатите от което е уведомен с писмо № 94-1698/27.04.2015 г. Представена е Таблица със заявените за подпомагане от кандидата площи за 2014 и причините за изключване на части от тях от "допустимия слой". По делото няма данни издаденият административен акт - заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. да е обжалван от А. в законоустановения 14 - дневен срок от получаване на отговора, поради което в частта отнасяща се до заявените от нея имоти е влязъл в сила и РА както вече бе споменато е обвързана от постановеното в този акт. В приложеното по делото писмо № 94-1698/27.04.2015 г. на министъра на земеделието и храните изрично е посочено, че същото не подлежи на обжалване. Изложено е, че на обжалване пред Върховен административен съд подлежи общия административен акт Заповед № 04-287 от 06.03.2015 г. Тук следва да се отбележи, че наистина в процесното писмо е допусната техническа грешка при изписване на номера на заповедта, но това не е съществено нарушение, тъй като при по голяма процесуална активност на жалбоподателя, същият е можел да се ориентира коя точно заповед следва да обжалва за да защити своите правни интереси. Видно от приетата по делото съдебно техническа експертиза всички описани в процесното уведомително писмо парцели попадат извън приетия със заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието специализиран слой, поради което са недопустими за подпомагане. В този смисъл процентът на наддеклариране е 46.74 %, поради което правилно съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 е отказано подпомагане в пълен размер. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Д. фонд "Земеделие" следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. I от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение