Решение № 582 от 01.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3584/2025 г.

Производството е по чл.247 и чл.248 ГПК. И. Х. И. иска поправка на очевидна фактическа грешка (нататък и о.ф.г.) и изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение № 477 //10.07.2016 г.. I. Искане за поправка на очевидна фактическа грешка: И. Х. И. твърди, че в мотивите на решението е прието, че: справедливият размер на обезщетението следва да бъде 25 564.59 евро (равностойността на 50 000 лева); за разликата над този размер искът е неоснователен и въззивното решение следва да бъде отменено в съответната част; В останалата част, с която с въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът на И. Х. И. срещу ПРБ е уважен за сумата 50 000 лева (равностойността на 25 564.59 евро), ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното и заплащане на сумата, въззивното решение следва да бъде потвърдено. Въпреки така формираната и ясно изразена в мотивите воля на съда, в диспозитива на решението липсва произнасяне, което да обективира този решаващ извод. Налице е явно несъответствие между волята на съда, изложена в мотивите и нейното отразяване в диспозитива, която съставлява о.ф.г. Искането е за допускане на поправка на допуснатата о.ф.г., като след отменителния и отхвърлителен диспозитив да бъде добавен нов, с който въззивното решение да бъде потвърдено в частта, с която е присъдено обезщетение в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва. Насрещната страна Прокуратурата на Република България не е подала отговор. II. Искане за изменение в частта за разноските: И. Х. И. твърди, че след окончателното произнасяне по съществото на спора и по разноските за касационното производство и за въззивното производство, но липсва произнасяне по адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, преминало през редукция по реда на чл.248 ГПК и потвърдено по размер от ВТАС за сумата 7 000 лева. ВКС следва да разпредели отговорността за разноски за цялото производство, като отстрани възникналата празнота. Искането е възнаграждението от 7 000 лева, определено след процедура по чл.248 ГПК от въззивния съд, да не бъде ревизирано, още повече, че ПРБ се е отказала от оспорване на този размер по същество, като е избрала реда на чл.248 ГПК пред ВТАС, който е оставил молбата без разглеждане. Искането е за изрично произнасяне от ВКС в този смисъл. Насрещната страна Прокуратурата на Република България не е подала отговор. Настоящият съдебен състав намира следното: И двете искания са допустими: подадени са от страна по делото. Преклузивният срок по чл.248,ал.1 ГПК е спазен. По основателността на исканията: І. По искането за поправка на очевидна фактическа грешка с правно основание чл.248 ГПК: Настоящият съдебен състав установява несъответствие между формираната в мотивите воля и липсата на нейното отразяване в диспозитива на решението, както се твърди. Тя следва да бъде поправена чрез постановяване на диспозитив съгласно формираната в мотивите воля. ІІІ. По искането за разноските: Искането е неоснователно. С касационното решение № 477 //10.07.2016 г.. въззивното решение не е отменено, нито изменено в частта за разноските. Настоящият съдебен състав е приел в мотивите си, че жалбоподателят ПРБ не претендира разноски и не е представила списък на разноски, нито доказателства за направени разноски, поради което на ПРБ разноски не следва да бъдат присъждани. Настоящият съдебен състав е приел в мотивите си, че (само) процесуалният представител на ответника в касационното производство адв. Т. М. М. иска да й бъдат присъдени разноски за касационното производство на основание чл.38, ал.2 от ЗА. Формираната воля е отразена в диспозитива на решението: въззивното решение не е отменено, нито изменено в частта за разноските. С решението по касационното дело са присъдени единствено разноски в полза на адв. Т. М. М. от ВТАК, процесуален представител на И. Х. И., като ПРБ е осъдена да и заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата 1 533.87 евро възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство. Или: независимо от отхвърлителния диспозитив, с който искът е отхвърлен за разликата над 50 000 лева до 150 000 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика, въззивното решение не е отменено, нито изменено в частта за разноските. Присъденото възнаграждение на адв. Т. М. М. от ВТАК за първоинстанционното и въззивното производство не е намалено. Следва да се добави, че ПРБ не е поискала изменение и/или допълване на решението по касационното дело в частта за разноските в преклузивния срок за това, установен с правилото на чл.248, ал.1 ГПК. Следва да се добави и че в частта за разноските касационното решение е ясно и не се нуждае от тълкуване. Както и че констатираната допусната о.ф.г. не се е отразила на присъдените на адв. Т. М. М. от ВТАК възнаграждения за първоинстанционното и въззивното производство. Воден от горното и на основание чл.247 и чл.248 ГПК съдът