Решение № 7232 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12087/2019 г.

Решение № 7232 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12087/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. А., [населено място], чрез проц. си представител адв. Д. Драгиева, против решение № 1345/19 юни 2019 г., постановено по адм. д. № 293/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. А. против заповед № РД-09-82/16 януари 2019 г. на кмета на община Марица, с която, на осн. чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е разпоредено да се премахне незаконен строеж, представляващ "Паянтова сграда" с размери 5, 00/4, 00 м. без одобрени проекти и разрешение за строеж върху поземлен имот - частна общинска собственост, с идентификатор 11845.17.20 по КККР на [населено място], община Марица. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правнорелевантните факти са установени правилно и въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Правилно и законосъобразно Административен съд Пловдив е приел, че процесната постройка съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е изграден без необходимите строителни книжа и като такъв съставлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по чл. 225 а, ал. 2 ЗУТ. Обстоятелството, че строежът е изпълнен без строителни книжа- одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж, както и обемът, в който е изпълнено строителството, не се оспорва от жалбоподателката. Правилно е прието от първоинстанционния съд отсъствието на търпимост на процесната сграда по смисъла на § 16 ДР на ЗУТ или § 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ по изложените от съда съображения. В тежест на жалбоподателката е доказване на обстоятелства, от които черпи благоприятни правни последици, включително и за ангажиране на доказателства за законност и/или търпимост на извършеното строителство, каквито доказателства по делото не са представени. Съдът е определил, че с оглед преценката за съответствието на строежа с ПУП и наличието на предпоставките за търпимост по смисъла на ЗУТ, следва да бъде изслушана съдебно-техническа експертиза, но такава не е извършена поради невнесен депозит от жалбоподателката. Разпитаният по искане на същата свидетел дава противоречиви, непълни и неясни показания. По делото няма доказателства и за осъществени процедури по § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ. Няма данни за висяща процедура по заявление за узаконяване по реда на § 127, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ. В случая са неоснователни доводите на касаторката за нарушение на чл. 8, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, който в относимата си част гласи: "Всеки има право на неприкосновеност... на жилището. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или правата и свободите на другите". Следователно на преценката на съда стои въпросът на първо място дали процесната сграда съставлява "жилище" за И. А., дали издадената заповед за премахването й съставлява намеса в правото на неприкосновеност на жилището и дали подобна намеса, ако се осъществи, би била законна и необходима в едно демократично общество, за постигане на една или няколко законни цели, заложени в § 2 на чл. 8 от Конвенцията. /В тази насока решение от 21.04.2016 г. на ЕСПЧ по делото "Иванова и Черкезов срещу България" и по аналогия решение от 24.04.2012 г. на ЕСПЧ по делото на" Йорданова и другите срещу България"/. По делото липсват убедителни доказателства процесната сграда да съставлява единствено жилище за касаторката. От доказателствата, събрани в първоинстанционното производство, се установява, че А. няма декларирани данни като собственик и ползвател на имот, намиращ се на постоянния й адрес в [населено място]. По делото не са представени доказателства за открити партиди за консумирана вода и ел. енергия, за заплащане на такса смет на адреса на процесната сграда. В същото време касаторката е регистрирала настоящ адрес, различен от постоянния. Дори да се приеме че процесната сграда съставлява дом за касаторката и заповедта за неговото премахване безспорно съставлява намеса в неприкосновеността на този дом, в настоящия случай тя е осъществена при условията на чл. 8, ал. 2 от Конвенцията - засягането е регламентирано в закона, тъй като е предвидено премахване на строежи, изградени без строителни книжа, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално. Мярката е в съответствие и на целта по ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията, а именно насочена е към охрана на здравето на обитателите. При извършване на незаконен строеж и при липса на проверена от специалисти проектна документация, изградените строежи могат да представляват заплаха, поради и което е въведен законов режим за премахването им. Следва да се посочи и че демократичността на обществото предполага и изисква както спазването на правата, така и съблюдаване на задълженията, т. е. всеки да има грижата и съзнанието за съобразяване със строителните изисквания, заплащане на собствените си консумативни разноски и спазването на добрите нрави, без да се толерира друго (неправомерно) поведение, тъй като с поемането на личната/собствена отговорност се охраняват и защитават правата и свободите на всички членове на обществото, който е и смисълът на закона, включително и на ратифицираните конвенции. Неоснователно е твърдението на касаторката, че целта на обжалваната заповед по чл. 225а ЗУТ е да се задоволят искания за освобождаване на площ от нежелано ромско селище. Вярно е, че община Марица не е представила доказателства за конкретни и непосредствени строителни проекти, но това не означава че премахването на незаконната постройка има незаконна цел. Отделно от посоченото, от община Марица са предприети действия за предоставяне на възможност на ромски семейства и в частност на съпруга на касаторката за построяване на жилища чрез отстъпено право на строеж през 2004 г. Нещо повече - през 2018 г. преди издаването на оспорената заповед Община "Марица" отново е предприела мерки по отношение на социалните жилища, вкл. и чрез продажба по чл. 35 ЗОбС. Обжалваната заповед би постигнала справедлив баланс между интереса на жалбоподателката и общия интерес да се гарантира ефективно прилагане на забраната срещу строителството без разрешително. Според практиката на ЕСПЧ вторият параграф на чл. 1 от Протокол № 1 трябва да се тълкува именно в светлината на посочения принцип в първото изречение на първия параграф. Една мярка следва да е подходяща за постигането на своята цел и да не е непропорционална на тази цел. В случая сградата на жалбоподателката е построена без разрешение и следователно нарушава националните строителни регулации. Заповедта за премахването на този незаконен строеж има за цел да върне нещата в положението, в което те биха били, ако не бяха пренебрегнати изискванията на закона. Нейното изпълнение ще действа възпиращо и на други потенциални нарушители на закона, което не следва да бъде пренебрегвано с оглед широките мащаби на незаконно строителство в страната. Предвид изложеното, оплакването от страна на касаторката за нарушаване на чл. 1 от Протокол № 1, е неоснователно. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно своевременно направеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, като същото следва да бъде уважено съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК в минималния размер на 100 лева. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,