Решение № 11224 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4958/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Елторо Ойл БГ 2014" ЕООД срещу решение 1566/11.03.2024 г., постановено по адм. дело 4881/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт Р-22221722004546-091-001/13.12.2023 г., издаден от ТД на НАП-София, потвърден с Решение 413/03.04.2023 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът Директор на Дирекция ОДОП" София при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Административен съд София-град е стигнал до извод, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбите на материалния закон. С тези мотиви е отхвърлена жалбата срещу РА. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е неправилно, като е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие със събраните доказателства, кредитирайки безкритично тези от тях, които потвърждават изводите на органа по приходите. В обжалвания акт е ангажирана отговорността по чл. 177 от ЗДДС на ЕЛТОРО ОЙЛ БГ 2014" ЕООД, ЕИК 203016727, във връзка с покупката на употребявана машина за рязане на тютюн HUANIPROTOS 90 от ЕЗИР" ЕООД, ЕИК 203535259, по фактура 85/27.05.2020г. Спорът от правна страна е концентриран по отношение на това, налице ли са условия за ангажиране на отговорността на ревизираното дружество по чл. 177, ал. 1 във вр. с ал. 6 от ЗДДС за дължим ДДС по доставката. Противно на приетото от съда, не са установени елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 177 ЗДДС - ползван данъчен кредит, пряко или косвено свързан с дължимия и невнесен данък от доставчика. Неправилни са изводите на органите по приходите, че доставчикът и жалбоподателят са свързани лица и е налице знание. За обосноваване на наличие на знание" по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС, е необходимо да бъдат установени обективни обстоятелства, които да сочат, че действителните отношение между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношение между доставчик и получател на доставката. 3а да се вмени на дружеството - получател солидарна отговорност на основание чл. 177, ал. 2, предл. първо ЗДДС, е задължително да се установи наличието на всяка една от предвидените в тази норма предпоставки към момента на извършването на сделката. В случая не следва да се ангажира отговорност на дружеството, по чл. 177 ЗДДС, поради липса на кумулативните условия - лицето чиято отговорност се ангажира да има качеството на получател по облагаема доставка, да е ползвало право на данъчен кредит, пряко или косвено свързан с доставката, дължимият ДДС да не е внесен в бюджета като резултата за съответния периоди и лицето да е знаело или да е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен съгласно чл. 177, ал. 2 ЗДДС. Съгласно нормата на ал. 2 от чл.177 ЗДДС отговорността се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 -120 от ДОПК. В ал. 3 са посочени и хипотезите при които се презюмира наличието на знание. Следва да се приеме, че относно ревизираното дружество не е налице знание за невнасяне на дължимия данък nos смисъла на чл. 177, ал. 2, предл. първо от ЗДДС, както и това не е доказано от приходния орган при условията на чл. 117 -120 ДОПК. Органите по приходите са обосновали факта на знание за това, че данъкът няма да бъде внесен с обстоятелството, че двете дружества имат един и същ адрес за кореспонденция. Съвпадението на адреса не доказва само по себе си знание от страна на ревизираното лице, че данъкът по спорните фактури няма да бъде внесен. Пространна е съдебната практика, в която се приема, че за обосноваване на наличие на знание" по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС е необходимо да бъдат установени обективни обстоятелства, които да сочат, че действителните отношение между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношение между доставчик и получател на доставката. На следващо място, наличието на свързаност между страните по доставките като съпрузи по смисъла на § 1, т. 3, б. а" ДР на ДОПК също само по себе си не може да служи като самостоятелно основание за процесната отговорност по чл. 177 ЗДДС на ревизирания субект. Приходните органи не са установили по категоричен начин наличието на предпоставките по чл. 177 ЗДДС, а именно липсва установен субективният елемент от ангажирането на отговорността на ревизираното дружество. Освен, че процесуалната тежест да установи чрез пълно и главно доказване предпоставките на отговорността за злоупотреби, и в частност, в конкретния случай, знание, че данъкът няма да бъде внесен, е за приходната администрация. Това знание трябва да е установено към момента на издаване на процесната фактура. В конкретния случай е прието за двете търговски дружества - ЕЛТОРО ОЙЛ БГ 2014" ЕООД и ЕЗИР" ЕООД , че е безспорно, че са свързани лица, като правното основание на което органите по приходите са се позовали, е на § 1, т. 3, б. а" ДОПК. Това неправилно становище е възприел и първоинстанционният съд. Тази хипотеза е неприложима спрямо юридически лица, каквито са страните по конкретната сделка, а свързаността на управителите като съпрузи на два самостоятелни стопански субекта, е ирелевантно. Предвид гореизложеното, не е доказано последното от предвидените кумулативни условия за прилагане на отговорността по чл. 177 ЗДДС - за знание по отношение намерението на доставчика да не внесе ДДС. Разпоредбата на чл. 177 ЗДДС представлява изключение от правилото, че данъкът се дължи от доставчика, подлежи на стриктно тълкуване. По тази причина всяка от предпоставките за ангажиране на отговорността следва да бъде установена при условията на пълно и главно доказване и то от страна на органите по приходите, върху които е доказателствената тежест за това. Намерението или знанието като чисто субективни категории, следва да бъдат доказани посредством факти от обективната действителност. По този начин посредством логически анализ на факти от действителността, взети и разгледани заедно, следва да се докаже наличието на субективен елемент към неплатеното чуждо задължение, което не е сторено в хода на ревизионното и съдебното производства. От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на РА. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от касационния жалбоподател. Същите се установиха в размер на 10 896 лева за двете инстанции и следва да бъдат заплатени от НАП, съобразно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,