Решение № 4777 от 18.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП против решение 281 от 06.07.2021 г., постановено по адм. д. 636/2020 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора, в частта му, в която е отменен ревизионен акт /РА/ Р-16002419007871-091-001/23.07.2020 г., издаден от С. Петрова на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и В. Господинова на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив. В касационната жалба се твърди неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с приложимите материален и процесуален закони. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде потвърден. С допълнителна молба се заявява искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 000 лв., както и платената държавна такса в размер на 149,61 лв. Ответникът по касационната жалба Г. Колева от гр. Стара Загора оспорва същата чрез пълномощника си адв. Младенов по съображения, изложени в писмено становище, както и в съдебно заседание, и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд в оспорената му част, както и за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Старозагорския административен съд е бил РА Р-16002419007871- 091-001 / 23.07.2020г. изд. от С. Петрова на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и В. Господинова на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията в потвърдената негова част с Решение 455/16.09.2020г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ТД-Пловдив на Националната агенция за приходите. Със същия на ревизираното лице Г. Колева допълнително се определя данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДФЛ за 2013г. на осн. чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК в размер на 6303,90лв. и прилежащи лихви в размер на 3988,17лв., данък върху ГДО по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 3016,50лв. и прилежащи лихви 682,96лв., ведно с вноски за ДОО, 30 и ДЗПО-УПФ за 2013г. съотв. в размери от 2374,08лв. главница и 1501,96лв. лихви; 1708,80лв. главница и 1081,07лв. лихви; 1068,00 лв. главница и 675,67лв. лихви. С решението си първостепенният съд е отменил РА в частта му на установените задължения за данък и осигурителни вноски за 2013 г., и е отхвърлил жалбата на ревизираното лице в частта на установен данък върху ГДО по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер в размер на 3016,50лв. главница и 682,96 лихви. В последната част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Съдът правилно е приел, че оспорването е допустимо, както и че РА е издаден от компетентни органи по приходите след възложено от компетентен орган ревизионно производство. За да отмени акта в посочената по-горе част, е обосновал изводи за допуснати в ревизионното производство съществени процесуални нарушения и материалната му незаконосъобразност, излагайки следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че по отношение на установения за 2013г. ДДФЛ не се доказва наличие на обстоятелството по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, както и че неправилно и необосновано е определено начално салдо само в размер на 5000 лева на Г. Колева. Изложени са мотиви, че необосновано приходните органи не са кредитирали представени още в ревизионното производство писмени данни /обяснения от трети лица и др. писмени доказателства/, които сочат, че сем. Колеви имат спестени и налични парични средства, в размери много над така определения от ответника размер на начално салдо от 5 000 лева. След подробно обсъждане на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания, както и изчисленията на вещото лице, дадени в приетата съдебно-счетоводна експертиза, първоинстанционният съд е обосновал крайния си извод , че не са налице предпоставки за определяне на задължения на ревизираното лице за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013 г. и РА в тази му част следва да бъде отменен. Касационната инстанция преценява така постановеното решение за валидно, допустимо и правилно, поради следното: На първо място касаторът оспорва като неправилно решението в частта му, в която относно началното салдо към 01.01.2013 г. е приета разполагаемост със сумата от 212 340 лв. дарение от М. Колева, явяващи се спестявания на починалия вуйчо на С. Колев през 2005г. Настоящият съдебен състав намира оплакванията в тази част за основателни. Действително, както е прието и в решението на Върховния административен съд по по адм. дело 6469/2021 по отношение на същите факти и доказателства, не е доказано, нито в ревизионното, нито в съдебното производство, че Д. Донев към датата на смъртта си на 22.06.2005 г. е разполагал със сумата от 212 340 лв. Обясненията на жалбоподателката, както и свидетелските показания на нейния съпруг в съдебно заседание, че тази сума е спестена от вуйчо му от получаваното трудово възнаграждение като шофьор на камион в завод Арсенал, не се подкрепят от установеното в хода на ревизията. От 2000 г. до м. юни 2005 г. Д. Донев е получавал основна заплата в размер на 130 лв., поради което логически обоснован с оглед получаваното трудово възнаграждение е изводът на издателите на ревизионния акт, че е невъзможно да бъде спестена на сумата от 212 340 лв. за период от пет години. На следващо място следва да се отбележи, че административният съд е приел за недоказани твърденията на ревизираното лице за доходи от продажби на валута и продажби на наследствени златни монети в размер на 50 000 лв., поради което изложените мотиви в касационната жалба в тази насока /а именно да се изключат сумите/ са безпочвени. Изрично в решението си административния съд е записал, че следва да се изключи единствено сумата от 50 000 лева, дохода от продажбата на златните пари. Въпреки приетото по-горе, настоящият касационен състав констатира, че изключването на тези суми от началното салдо към 01.01.2013 г., видно от приетото заключение на вещото лице, не променя крайния резултат по делото. Съображенията са следните: Първоинстанционният съд е обсъдил всички обстоятелства и доказателства относно тази част от правния спор и е изложил мотиви защо приема за доказано наличието на паричните суми, посочени в декларациите по чл.124,ал.3 ДОПК от ревизираното лице и съпруга и. Правилно е отчетено и обстоятелството, че Колева изрично и няколкократно е декларирала факта на притежавани от нея значителни парични спестявания, вкл. и с подадените декларации и по чл.124, ал.З от ДОПК, както и сочи източниците на тези доходи. Съобразявайки доказателствата по делото, настоящата инстанция намира, че изводът на първоинстанционния съд в тази насока е логически обоснован. Общите оплаквания в касационната жалба, че разпитаните свидетели са в близки приятелски и роднински взаимоотношения с жалбоподателката, че същите се явяват заинтересовани от изхода на делото и показанията им не отразяват напълно вярно фактите от обективната действителност, в случая не могат да бъдат споделени. Правилно е посочено от първоинстанционния съд, че още в ревизионното производство са представени писмените данни /обяснения от трети лица и др. писмени доказателства/, които сочат, че сем. Колеви имат спестени и налични парични средства, в размери много над така определения от ответника размер на начално салдо от 5 000 лева. Основателно първоинстанционният съд също така е кредитирал данните от свидетелските показания / Желязков, Генов/ и обясненията на трети лица, че са давали, съответно получавали заеми от сем. Колеви, които са връщани през проверявания период. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно както свидетелските показания, така и въведените от жалбоподателя обстоятелства, на които се основава жалбата му въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице пълно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона. В този смисъл основателно първоинстанционният съд не е споделил изводите на органите по приходите да изключат от патримониума на Колева като налични към 01.01.201Зг. и за данъчен период 201Зг. суми от получени от нея заем от лицето И. Генов в размер в 9 900 лева, като за това обстоятелство са налични и писмени данни по преписката - от това лице са искани и дадени обяснения. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за основателност на жалбата. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд в тази му част и не следва да ги преповтаря в своето решение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Коригираните от настоящата инстанция мотиви на първоинстанционното решение и приети обстоятелства не променят крайния резултат по делото. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски в размер на 1420 лв. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, осмо отделение