Решение № 3721 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1110/2020 г.

Решение № 3721 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1110/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 175, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на кмета на район "Младост", община Варна, чрез юрк. В. като процесуален представител, за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 205 от 07.01.2021 г., постановено по адм. дело № 1110/2020 г. на Върховния административен съд, второ отделение. Ответната страна не изразява становище. Върховният административен съд, второ отделение, приема направеното искане за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна, а по същество - за частично основателно. Съгласно чл. 175, ал. 1 АПК съдът по свой почин или по искане на страна може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в наименования, погрешно изписване на цифри и дати или други подобни очевидни неточности. В случая е допусната очевидна фактическа грешка в изписването на датата на постановяване на решението като вместо "07.01.2021 г. " е отразена неправилно "07.01.2020 г. ". Същата следва да се поправи като на стр. 1, ред 3 в титулната част на решението вместо "07.01.2020 г. " следва да се чете "07.01.2021 г. ". По отношение на искането за отстраняване на грешка в изписването в мотивите и диспозитива на решението за присъждане на разноски в полза на "община Варна" вместо "район "Младост", община Варна", настоящият състав намира същото за неоснователно. Поправката по реда на чл. 175 АПК е допустима тогава, когато е налице несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на съдебния акт. В случая като страна в съдебното производство предвид разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК действително е конституиран кметът на район "Младост", община Варна, в качеството му на административен орган, чийто акт се оспорва. В касационното производство той е ответник по делото. С решението, чиято поправка се претендира по реда на чл. 175 АПК, е оставено в сила решението на първоинстанционния съд и касационната жалбоподателка е осъдена да заплати на община Варна направените разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Разноските в зависимост от изхода на делото се присъждат по реда на чл. 143 във вр. с чл. 228 АПК. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 6 ДР АПК поемането на разноски от административен орган се възлага в тежест на юридическото лице, в структурата на което е административният орган. По този ред следва да се процедира и в хипотезата на присъждане на разноски в полза на страната – административен орган. По реда на чл. 136, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 2 и чл. 19 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление, същата е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджета (чл. 14). Районите и кметствата са съставни административно-териториални единици в тях, създадени при условия и по ред, определени в закон. Съгласно чл. 4, ал. 2, т. 3 Закона за териториалното деление на столичната община и големите градове, район "Младост" е създаден в територията на община Варна като подразделение с изрично описани граници. Районът е административна структура на общината и неговият бюджет се включва в този на общината. Ето защо, районът представлява второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Съгласно чл. 46, ал. 1 Закона за публичните финанси по бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджет по бюджетите на общините не се предвиждат приходи, с изключение на помощи и дарения. Присъдените в съдебното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение не попадат в посочените категории приходи и следователно следва да се възложат в тежест или да се присъдят в полза на съответния първостепенен разпоредител с бюджетни средства, а това в случая е община Варна - юридическото лице в структурата, на което е административният орган, издател на оспорената в първоинстанционното производство заповед. Предвид изложеното искането за поправка на очевидна фактическа грешка в тази част е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение,