Решение № 11136 от 4.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6341/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Х. Мустафа от гр. София против решение 2932 от 05.05.2021 г. постановено по адм. дело 129/2021 г. на Административен съд София град. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения с касационната жалба се иска отмяната на решението на първоинстанционния съд. Ответникът по делото директорът на Дирекция социално подпомагане Сердика, чрез процесуалния представител юрисконсулт Х. Николова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на Административен съд София град да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и законосъобразност на съдебния акт.. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като съобрази доводите в касационната жалба и прецени събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Х. Мустафа срещу заповед ЗХУ ИО/Д С СК/744/БП2020 от 07.10.2020 г. на директора на дирекция Социално подпомагане (ДСП) Сердика, потвърдено с решение 22 РД06 0268 от 27.11.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) София - град. Съдът е приел, че преценката на административния орган по съществото на спора е правилна - за липса на материалноправните предпоставки за отпускане на финансова подкрепа за извършено балнеолечение и/или рехабилитационни услуги. Решението е правилно. Съгласно чл. 72, т. 4 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ), целевите помощи по чл. 69, т. 2 от ЗХУ се предоставят за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги. Разпоредбата на чл. 76, ал.1 от ЗХУ гласи, че хората с трайни увреждания с над 90 на сто намалена работоспособност, децата с трайни увреждания и военноинвалидите имат право на целева помощ по чл. 72, т. 4, която се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист за необходимостта от провеждане на балнеолечение и/или рехабилитационни услуги, съобразно конкретните им нужди. Съгласно ал. 5 на чл.76 от закона, целевата помощ се изплаща на лицата по ал. 1 след представяне на разходооправдателни документи за извършено балнеолечение и/или рехабилитационни услуги. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че за да му бъде изплатена целева помощ, претендиращият е следвало да отговаря кумулативно на визираните по-горе законови изисквания. В случая е безспорно, че Мустафа е пълнолетно лице с установени трайни увреждания с над 90% намалена работоспособност. Не са установени по категоричен начин, обаче, останалите изискуеми от закона предпоставки за предоставяне на целевата помощ и в частност наличието на медицинско предписание от лекар специалист за необходимостта от провеждане на балнеолечение и/или рехабилитационни услуги, съобразно конкретните нужди на лицето, както и разходооправдателен документ за действително извършени такива. Обосновано административният съд е приел, че представеното от жалбоподателя медицинско направление /искане 816/18.08.2020г., издадено от д-р Милкова, няма характера, съдържанието и реквизитите на изискуемото медицинско предписание от лекар специалист, което да потвърди нуждата от ползването на определено лечение или рехабилитация по смисъла на чл.29 ал.2 от ЗХУ, съобразно конкретните му нужди и специфика на уврежданията. От друга страна, от представената фактура от хотел Феста, Кранево и допълнително изпратеното от управителя на дружеството-наемател на хотела писмо не се установява заплатените от Мустафа средства да са послужили за проведена целева медицинска рехабилитация или балнеолечение, каквото се сочи, че хотелът не предоставя и няма условие за такова. Ползването на басейн с минерална вода в хотела не може да се приеме за проведена рехабилитация, с оглед липсата на предоставяна лечебна дейност, осъществявана от мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за лечебните заведения и на Закона за здравното осигуряване, по смисъла на чл.29 ал.2 от ЗХУ. По тези съображения законосъобразен и аргументиран е изводът на съда за неналичие на всички задължителни предпоставки за отпускане на исканата финансова подкрепа, респективно за заплащане на исканата от Мустафа целева помощ. Първоинстанционният съд е събрал и анализирал допустимите, относими и значими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно е установил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани правни изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен и при спазване на съдопроизводствените правила. Като е преценил оспорената пред него заповед, както и потвърдителното решение на директора на (РДСП) София град като издадени при спазване на процесуалния и материалния закони, и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд София град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение