Решение № 5484 от 7.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11628/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Трейс Ямбол АД със седалище и адрес на управление : гр. Ямбол, чрез адв. П. Славов и адв. М. Янкова, срещу Решение 2528 от 11.04.2023 г., постановено по адм. д. 11982/2017 г. по описа на Административен съд София град, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете на дружеството срещу Българска народна банка за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 603 162,98 лв. главница, и 206 326 лв. - законна лихва за забава за периода от 20.06.2014 г. до 30.10.2017 г., както и законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на дължимите суми. Касаторът твърди недопустимост и неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде обезсилено или отменено като, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения от Трейс Ямбол АД срещу БНБ иск със законните последици. Постъпила е и частна жалба от Трейс Ямбол АД против Решение 5236 от 03.08.2023 г., постановено по адм. д. 11982/2017 г. по описа на Административен съд София град, с което е уважено искането на Българска народна банка за изменение и допълнение на Решение 2528 от 11.04.2023 г., в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение и иска отмяната му. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Трейс Ямбол АД гр.Ямбол, се представлява от адв. П. Славов и адв. М. Янкова, които поддържат касационната и частната жалби на доверителя си и излагат твърдения за неправилност на съдебното решение, съответно - за неправилност на решението с характер на определение по чл. 248 от ГПК, по съображения, подробно развити в касационната и частна жалби, в представени по делото писмени бележки и устно в хода по същество. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът, Българска народна банка /БНБ/, редовно призован, се представлява от адв. Георгиев, който оспорва касационната и частна жалби, а по същество твърди правилност на съдебното решение, съответно правилност на решението с характер на определение по чл. 248 от ГПК по съображения, подробно развити в отговор на касационната и частната жалби, устно в хода по същество и в депозирани по делото писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания , както и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: По касационната жалба : АССГ е сезиран с искова молба, доуточнена с молба от 20.11.2017 г., предявена от Трейс Ямбол АД гр. Ямбол срещу Българска народна банка, с която ищцовото дружество като вложител в Корпоративна търговска банка / в несъстоятелност/ претендира от ответника обезщетение за имуществени вреди в размер на 603 162,98 лв. главница, 206 326 лв. - законна лихва за забава за периода от 20.06.2014 г. до 30.10.2017 г. и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на дължимите суми, причинени му от фактическото бездействие на БНБ да упражни надзор и контрол върху дейността на "КТБ" АД в периода 2010-2014г., съставляващо нейно нормативно определено задължение по смисъла на чл.36, ал.2; чл.79, ал.1 и ал.2 и чл.103, ал.2 от Закона за кредитните институции / в относимата му редакция/, довело до неплатежоспособност на КТБ АД с начална дата на неплатежоспособността: 20.06.2014г. Главницата по иска съставлява сумата от вложенията на ищцовото дружество в КТБАД към датата на обявяване на неплатежоспособността й по два отделни договора за депозит, подробно индивидуализирани в исковата молба. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск за претърпени имуществени вреди като неоснователен и недоказан, приемайки, че не са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди , предвидени в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/. За да стигне до този правен резултат, АССГ е приел за недоказани по безспорен и категоричен начин сочените в исковата молба факти не са установени незаконосъобразни бездействия, не са настъпили имуществени вреди за ищеца от вида на твърдените от него и не е доказана причинната връзка между твърдените бездействия и вредоносния резултат. Съдът е посочил, че поставянето на КТБ под особен надзор и отнемането на лиценза й не е обусловено от даването или не на надзорни предписания от БНБ чрез нейните органи и сочените от ищеца бездействия на БНБ не са формирани от неизпълнение на предвидено в нормативен акт пряко задължение за действие. Отделно от това е приел ,че реално не са претърпени претендираните имуществени вреди, доколкото такива биха били налице, ако се докаже намаляване на имуществото на ищцовото дружество чрез намаляване на активите или увеличаване на пасивите (задълженията) му. Според съда нито едно от проявленията на твърдените имуществени вреди не се установява в случая, тъй като вложените от дружеството в КТБАД парични суми съставляват вземане на ищеца към банката, признато и включено в Списъка на кредиторите, което се погасява на отделни вноски ритмично и, макар все още непогасено изцяло, съществува възможност да бъде удовлетворено. Настъпването на вреда във вид на претендираната от ищцовото дружество главница би била налице само след приключване на производството по несъстоятелност на банката и неудовлетворяване изцяло на вземането на дружеството - ищец, включено в Списъка на кредторите Позовавайки се на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете на банките и чл. 2, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност и чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът е заключил, че след като е предвиден специален ред за удовлетворяване на вземането, което следва да се осъществи в производството по несъстоятелност, повторното му претендиране по реда на ЗОДОВ би довело до неоснователно обогатяване. Първоинстанционният съд е обосновал и липсата на причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца незаконосъобразни фактически бездействия на ответника и претендирания от него вредоносен резултат с обстоятелството, че невъзможността на ищцовото дружество да получи от КТБ депозираните в банката собствени парични средства, се дължи на изпадане на банката в неплатежоспособност, която не е в следствие на извършвания от БНБ контрол върху дейността й. Касационната жалба срещу основното съдебно решение е основателна. Основателни са развитите в нея доводи за недопустимост на съдебното решение. Въз основа на тези доводи и при извършената от съда служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК за валидност, допустимост и съответствие на съдебното решение с материалния закон, настоящият състав на ВАС намира обжалваното решение за недопустимо по следните съображения: Съдът се е произнесъл по първоначално предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като не е съобразил подадената по делото от ищеца на 07.06.2021 г.писмена молба /лист 189 от първоинстанционното дело/, с която ищцовото дружество е заявило, че основанието на предявения иск е по чл. 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В конкретния случай така заявеното в молбата от процесуалния представител на Трейс Ямбол АД, следва да се интерпретира като искане за изменение на основанието на предявения иск по чл. 214, ал. 1 от ГПК, съгласно който ищецът може да измени основанието на своя иск в първото заседание за разглеждане на делото. Същото искане не е взето предвид . Липсва произнасяне от страна на административния съд с определение по евентуалното допускане на това изменение както в първото откритото съдебно заседание, така и с последващ акт. При наличието на валидно направено искане за изменение основанието на предявения иск, при пълното неглижиране на това искане от страна на съда и произнасянето му с краен съдебен акт на първоначално предявеното с исковата молба основание- чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът е постановил едно недопустимо решение , което следва да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанцонния съд за ново произнасяне от друг състав на АССГ съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. / в т.см. и Решение 10043/09.11.2022г., постановено по адм.д. 4123/2022г. по описа на ВАС, трето отделение/ След произнасяне по поисканото изменение основанието на предявения иск по чл.4, параграф 3 от ДЕС следва да бъдат събрани всички относими доказателства /включително експертизи/ и да бъдат обсъдени всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на новото основание в светлината на тълкуванията, дадени в задължителната съдебна практика на Съда на ЕС, приложимите европейски директиви и изведените принципи, свързани с приложението на чл. 4, параграф 3 от ДЕС, а именно : налице ли са общностни правни норми, създаващи пряко права за частноправните субекти, които да са нарушени; нарушението на общностното право достатъчно съществено ли е и налице ли е пряка причинно-следствена връзка между нарушените общностни норми с пряко приложение и настъпилите за ищцовото дружество вреди. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши и индивидуализация на исковите претенции - главница и лихви за отделните периоди, след указание до ищцовото дружество за уточнение в този смисъл.. По частната жалба: С оглед изложеното по касационната жалба, доколкото допълнителното решение е функция на основното решение и има за предмет допълването му в частта за разноските, недопустимостта на основното решение влече след себе си недопустимост и на допълнителното решение, тъй като последното няма самостоятелен характер без основния съдебен акт. С оглед гореизложеното и на основание чл.221, ал.3, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение