Решение № 7402 от 20.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11616/2015 г.

Решение № 7402 от 20.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11616/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № 5397 от 03.08.2015 г., постановено по адм. дело № 11486/2012 г. по описа на Административен съд - С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 2101202743/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - [населено място], в частта, потвърдена с Решение № 2096/24.08.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- С. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че първоинстанционният съд е игнорирал част от събраните доказателства, установяващи реалното извършване на спорните услуги. Сочи, че предметът, с който са извършени процесните доставки, е представен на магнитен носител. Акцентира, че е доказана техническата обезпеченост на кабелните оператори и на подизпълнителите за излъчването на рекламния клип, за който, чрез СТЕ, е установено, че е свързан с дейността му. Счита, че излъчването на клипа, а не неговото изработване, е предмет на спорните доставки, поради което изложените в тази връзка от съда мотиви са неотносими. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и на оспорения РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - С., чрез процесуален представител, в о. с. з. оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт /РА/ № 2101202743/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - [населено място], в частта, потвърдена с Решение № 2096/24.08.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- С., с която на [фирма] за данъчни периоди м. 08.2007 г., м. 02., 03, 05, 06 и м. 07.2008 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 191 520 лв. по фактури, издадени от [фирма] и [фирма] и са начислени следващите се лихви за забава. За да обоснове преценката си за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Предмет на спорните услуги по издадените фактури е организирането и следеното на излъчването на рекламен видеоклип, представляващ и популяризиращ дейността на ревизираното дружество в програмата на телевизионни кабелни оператори "Канал 0" и " ТВ Микс". Съобразно събраните относими доказателства [фирма] е възложило на преките доставчици [фирма] и [фирма] услуги по рекламиране на дейността му, а изпълнителите са ги превъзложили на подизпълнителите [фирма] и [фирма]. Последните са закупили рекламно време от кабелните оператори [фирма] и [фирма], като представител на ТВ "Микс" и са им възложили излъчването на рекламния клип. За излъчванията са издадени сертификати за рекламната услуга от кабелния оператор на предходните доставчици. Съобразявайки клаузите на представените договори за преките доставки, решаващият състав е приел, че в своята съвкупност ангажираните доказателства не установяват наличието на рекламен клип през периодите на твърдяното му излъчване. Посочил е, че не е доказано изработването на рекламния клип от конкретен доставчик и предоставянето му за излъчване на кабелните оператори във връзка със спорните услуги. Преценил е, че този извод не се опровергава от заключенията на вещите лица по проведените ССчЕ и СТЕ, тъй като експертите не са извършвали проверка в самите кабелни оператори, а представените заявки и сертификати дават само най- обща представа и недостатъчна информация за излъчванията през съответните месеци. Приел е, че при липсата на данни отделните участници в така очертаната верига за изпълнение да са престирали по между си резултатите от конкретно изпълнени от тях услуги не би могло да се формира извод, че именно преките доставчици са осъществили организацията и следеното на излъчването на рекламния клип. Относно фактурите, с предмет - "авансови плащания" решаващият състав е счел, че след като не е доказано реалното изпълнение на доставките, за които е платено, то органите по приходите разполагат с правомощие да коригират резултата за съответния период. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че формираните от първоинстанционния съд изводи не са съобразени с предмета на спорните доставки и с ангажираните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Решаващият състав подробно е анализирал правоотношенията между страните както по преките, така и по предходните доставки, разкривайки техният механизъм, проследен детайлно и от вещото лице по проведената ССчЕ. Съдът е съобразил, че предмет на спорните доставки е организирането и следеното на излъчването на рекламен клип през уговорените периоди, поради което договорената услуга не би могла да се реализира без наличието на изготвен рекламен клип. С оглед на това, определяща за некредитирането на ангажираните писмени доказателства, в качеството им на частни документи, е констатацията на експерта по СТЕ, че представените в хода на ревизионното производство рекламни клипове са създадени като файлове съответно на 18.05.2010 г. и 31.01.2012 г. Тъй като процесните данъчни периоди са с времеви предели от 08.2007 г. - до м. 06.2009 г., то обосновано първоинстанционният съд е приел, че след като не е установено рекламният клип да е бил наличен към тези моменти, извършването на дейност по организираните и следене на излъчването на несъществуващ клип би било безпредметно. Действително, ирелевантно за дължимата преценка е обстоятелството от кого е изработен рекламния клип, но наличието на такъв пряко рефлектира върху извода за реално осъществяване на спорните услуги. В случая приемо - предавателни протоколи за приемане на резултата от извършеното по преките и предходните доставки не са представени, с оглед на което решаващият състав правилно е съобразил, че представените сертификати, издадени на подизпълнителите, не сочат дължината на клипа, времето и програмата, в която е излъчен, схемата на излъчвания, нито конкретния клип. Съответстващи на събраните доказателства са доводите на решаващия състав, че сертификатите не сочат обективно осъществена дейност на преките доставчици за излъчването на рекламата и не биха могли да мотивират извод, че услугите са извършени именно от тях. Друго не следва от заключенията на вещите лица по ССчЕ и СТЕ, тъй като надлежното счетоводно отразяване на фактурите не доказва главно и пълно реалното извършване на отразените стопански операции. Несподелима е тезата в жалбата, че в противоречие с тълкувателно приложимото Решение на СЕС по дело С- 18/13 г. решаващият състав е счел, че липсата на вписани данни за дължината на клипа, времето и схемата на излъчванията в издадените спецификации/сертификати за излъчването на рекламния клип би могла да е самостоятелно основание за непризнаване на правото на данъчен кредит по спорните фактури при липсата на обективни данни, сочещи към данъчна измама. Изложените от съда в този контекст мотиви са само допълнителен аргумент за изведеното заключение, че спорните услуги не са действително извършени. В съответствие именно с разясненията, съдържащи се в. т. 2 от диспозитива на цитираният съдебен акт, решаващият състав е приложил познатите на националното право методи на тълкуване, изключващи добросъвестността на получателя при неустановеност на действителното осъществена престация по доставка. Ако получателят е бил страна по сделка за услуга, той би следвало да знае релевантните обективни факти, свързани с осъществяването й, а незнанието за тях сочи, че му е било известно, че спорните фактури са фиктивни. Изводът за законосъобразност на отказа за признаване на правото на данъчен кредит е важим и спрямо на фактурите с предмет - "авансово плащане" при неустановеността на реалното извършване на доставките, във връзка с които е престирано плащането. В тази хипотеза първоинстанционният съд е съобразил сходството на фактическия състав, при който е постановено Решението на СЕС по дело С - 107/13 г. и в съответствие с него е приел, че приспаднатият данъчен кредит по авансовите плащания подлежи на корекция, а правото на данъчната администрация да получи възстановяване на ДДС не се засяга от обстоятелството, че дължимият от доставчика ДДС също не е бил коригиран. Достигайки до извод за законосъобразност на РА в оспорената му част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 5 272 лв Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение