Решение № 13764 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8678/2013 г.

Решение № 13764 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8678/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Тимчо Данчов Любенов и Златка Любчова Атанасова, гр. Кюстендил, чрез проц. представител адв. Десислава Златкова, против Решение № 110/20.05.2013 г., постановено по адм. д. № 351/2012 г. по описа на Административен съд Кюстендил. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Тимчо Данчов Любенов и Златка Любчова Атанасова против заповед № ДК-02-ЮЗР-520/23.11.2012 г. на началника на РДНСК - ЮЗР, с която, на осн. чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "едноетажна жилищна сграда с навес", изпълнен от Тимчо Любенов в ПИ с идент. № 41112.502.612 по КК на гр. Кюстендил, по предходен план с № 0202263 в м. "Прогона", кв. Изток на гр. Кюстендил. Съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Обосновани и безспорни са контатациите, че процесното строителство не е предвидено в действащия ПУП, както и че за него не са издавани изискуемите от закона строителни книжа. Жалбоподателите са навели основанието за търпимост, регламентирано в разпоредбата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. След обстойно изследване и анализ на хипотезата на посочената правна норма и предвидените в нея, кумулативно изискуеми предпоставки във връзка с наличните по делото доказателства - правилно е изведен извод за неприложимостта на нормата. Освен, че липсват данни процесният строеж да е бил деклариран в предвидения в § 16, ал. 2 ПР ЗУТ срок, не се доказва по безспорен начин периода на строителство, както и се установява, че процесното строителство не е съобразено с действалите към момента градоустройствени планове и правилата и нормативите, както и със сега действащите такива. Касационният довод досежно приложението на § 127 ЗИД ЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) е неоснователен. Нормата е процесуална и има сила за напред, ерго е неприложима в настоящия казус. Във връзка с изхода на делото и предвид, че искането е направено своевременно - с писмения отговор по предявената жалба, касаторите следва да заплатят по сметка на РДНСК - ЮЗР разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 150 лева. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,