Решение № 4387 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1679/2026 г.

от 02.08.2024 г. и писма с вх. № РД-21-3500-8(74)11.09.2024 г. от „Илто 17“ ООД, с вх. № РД-21-3500-8(75)11.09.2024 г. от И. Б. Я. и вх. № РД-21-3500-8(76)11.09.2024 г. от И. Н. Я. се установява, че във връзка с осъществяване на дребномащабен и промишлен риболов на територията на област Варна, в частност ползването на рибарско пристанище изградено в ПИ с идентификатор 10135.3514.856, през 2005 г. е създадено СНЦ „Черно море 2005“ с ЕИК 148012586 и председател на управителния съвет А. Т., в което членуват 40 /четиридесет/ физически лица – рибари, като всеки от тях ползва конкретен рибарски пристан разположен в ПИ с идентификатор 10135.3514.856 с цел разтоварване на риба и други водни организми. Констатирано е, че в Областна администрация Варна не се намира договор, с който Държавата да е предоставила за ползване ПИ с идентификатор 10135.3514.856, поради което е прието, че имотът се държи без правно основание за осъществяване на риболовна дейност от следните физически и юридически лица: „Илто 17“ ООД, представлявано от И. Б. Я. и И. Н. Я.; СНЦ „Черно море 2005“, с ЕИК 148012586, представлявано от председателя на управителния съвет А. В. Т.; И. Б. Я. в качеството му на физическо лице; И. Н. Я. в качеството му на физическо лице. До посочените физически и юридически лица са изпратени писма за доброволно предаване на служителите на Областна администрация Варна на държания от тях имот - ПИ с идентификатор 10135.3514.856, в едномесечен срок, като им е указано, че при неизпълнение в указания срок, на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС ще бъде предприета процедура за изземване на имота, който се ползва от тях без правно основание. Поради непредаване на имота на служители на Областна администрация Варна в указания в писмата едномесечен срок, с писмо изх. № РД-21-21-3500-8(85)/30.12.2024 г. „Илто 17“ ООД, И. Н. Я., И. Б. Я. и СНЦ „Черно море 2005“ са уведомени за предприета от Областна администрация Варна процедура по издаване на заповед по реда на чл. 80 от ЗДС. В писмени отговори лицата заявяват, че не са извършвали действия по завземане на имота – държавна собственост, като посочват, че лодкостоянката е съществувала от средата на 20-ти век и не са установявали фактическа власт върху имота чрез поставяне на прегради или други средства, които да ограничават достъпа до него, както и не са извършвали действия чрез които да осуетяват ползването на имота за обществени нужди. Посочено е, че имотът се ползва от множество рибари членове на СНЦ „Черно море 2005“ въз основа на предоставено разрешение от Изпълнителния комитет на Окръжен народен съвет – Варна за съществуване на лодкостоянка за лични плавателни средства в района на Варненското езеро, конкретно се сочи заповед № 695/16.05.1980 г. на председателя на Изпълнителния комитет /ИК/ на Окръжен народен съвет /ОНС/ – Варна. Със Заповед № 695/16.05.1980 г. на председателя на ИК на ОНС – Варна е разрешено съществуването на лодкостоянки за лични плавателни средства в следните населени места и местности: в района на местността [местност], [местност], [местност] устието на река „Камчия“, [населено място] – местността [местност] и [местност]; в района на Варненското езеро: [местност], местността [местност], [местност], [населено място] и [населено място]. Със оспорената пред Административен съд - Варна заповед № РД-25-7706-29/20.02.2025 г. на областния управител на област с административен център Варна, на основание чл. 80, ал. 1 и ал. 2 от ЗДС е наредено изземване от „Илто 17“ ООД, И. Н. Я., И. Б. Я. и СНЦ „Черно море 2005“ на имот частна държавна собственост, находящ се в област Варна, община Варна, град Варна, [адрес], представляващ ПИ с идентификатор 10135.3514.856, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед № 18-4746/04.06.2020 г. на началника на СГКК – Варна, вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: за водна спортна база; площ 607 кв.м., стар № 3514.593, описан в Акт за частна държавна собственост № 10045/25.08.2020 г. Изложени са мотиви, че след като няма договор, с който ПИ с идентификатор 10135.3514.856 да е предоставен от Държавата за ползване, то същият се държи без правно основание от посочените физически и юридически лица за осъществяване на риболовна дейност. Посочено е, че до различен извод не води и Заповед № 695/16.05.1980 г. на председателя на ИК на ОНС – Варна, тъй като от нейното съдържание не става ясно дали в района на Варненското езеро и конкретно в ПИ с идентификатор 10135.3514.856 е била изградена лодкостоянка, като документ доказващ изграждането на такава не е представен от лицата ползващи лодкостоянката. Не са представени и документи за уреждане на взаимоотношенията между лицата ползващи лодкостоянката и ИК на ОНС – Варна, като дори да е имало такива документи същите са с изтекъл срок, тъй като действащите към момента норми на ЗДС предвиждат имотите държавна собственост да бъдат предоставяни безвъзмездно или възмездно за ползване за срок не по-дълъг от 10 /десет/ години. Пред Административен съд - Варна са представени и Заповед № 263/19.11.1986 г. и Заповед № 521/02.04.1987 г. на председателя на ИК на ОНС – Варна, съгласно т. 1 от които са определени местата за лодкостоянки на лични плавателни средства в селищата и местностите, упоменати в списък № 1, приложен към всяка от заповедите. От този списък № 1 се установява, че определените места за лодкостоянки на лични плавателни средства в района на Варненското езеро са [местност], [населено място], [местност] и м. [местност] в [населено място]. Представено е и становище с рег. № РД21008980ВН_066ВН/26.02.2025 г. на главния архитект на Община Варна, съгласно което строеж: „постройки и съоръжения – пирсове, бетонни слипове, бетонен кей, малък понтон метална конструкция, отбивните съоръжения и други, включително подходите към тези постройки и съоръжения изградени в ПИ 10135.3514.856 и във водите на Варненското езеро граничещи с ПИ 10135.3514.856, с предназначение за осъществяване на риболовна дейност, е законно изграден. В производството по административно дело № 501/2025 г. на Административен съд – Варна е назначена съдебно техническа експертиза (СТЕ). Според приетото от съда заключение разрешените със Заповед № 695/16.05.1980 г., Заповед № 263/19.11.1986 г. и Заповед № 521/02.04.1987 г. на председателя на ИК на ОНС – Варна места за лодкостоянки, които съществуват на място, попадат в границите на процесния ПИ с идентификатор 10135.3514.856. След извършване на съответните справки от експерта е констатирано, че за територията на ПИ с идентификатор 10135.3514.856 няма одобрен и влязъл в сила регулационен план, като в приложените по делото кадастрални планове не е посочено конкретното отреждане за имота. Съгласно действащата кадастрална карта, ПИ с идентификатор 10135.3514.856 е с вид на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за водна спортна база и е включен в общия устройствен план /ОУП/ на гр. Варна, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, като попада в зона Тти – Терени за транспортна инфраструктура, с предназначение основни и допълващи функции. В потвърждение са приложени комбинирани скици, на които са показани границите на процесния ПИ, зоната в която той попада съгласно ОУП и строителната граница на гр. Варна. Административен съд – Варна приема, че оспорената пред него заповед № РД-25-7706-29/20.02.2025 г. на областния управител на област с административен център Варна е издадена от материално и териториално компетентен орган по чл. 80, ал. 1 от ЗДС и съгласно АЧДС № 10045/25.08.2020 г., в който изрично е записано, че правата за управление върху ПИ с идентификатор 10135.3514.856 са предоставени на областния управител на област с административен център Варна съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗДС. Прието е също, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден в писмена форма и е надлежно мотивиран от фактическа и правна страна, като отговаря на изискванията за форма по общите правила на чл. 59, ал. 2 от АПК, издаден е при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът приема, че основният спорен въпрос между участниците в съдебния процес е относно наличието или липсата на законово основание за държането на процесния държавен имот. Административен съд – Варна обосновава извод, че с представените заповед № 695/16.05.1980 г. на председателя на ИК на ОНС – Варна и последващи заповеди № 263/19.11.1986 г. и № 521/02.04.1987 г., издадени на основание Постановление на Министерския съвет № 16 от 25.04.1964 г. /ДВ, бр. 42 от 1964 г., изм. бр. 87 от 1973 г./ и Инструкцията на Министерството на вътрешните работи за паспортно граничния режим е разрешено съществуването на лодкостоянки за лични плавателни средства; за туристически комплекси, почивни станции и други стопански и обществени организации; местостоянки за туристи и летовници – български и чужди граждани, пристигащи със собствени плавателни средства; определени са местностите за обособяването на лодкостоянки и местостоянки в област Варна, ведно с приложен списък с местности обхващащи акваторията разположена в близост до град Варна и на други места в областта, редът за съхраняването на плавателните средства в лодкостоянките и местостоянките. Позовава се и на заключението на СТЕ, според което границите на имот № 67 по кадастралния план от 1985 година, в които попада процесният ПИ с идентификатор 10135.3514.856, съвпадат с границите на района определен за лодкостоянки. Изложени са мотиви, че определянето на места за лодкостояки в процесния държавен имот не е равнозначно на определяне на конкретното предназначение на имота, което на основание чл. 8 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) се извършва с подробния устройствен план (ПУП), а в територии без устройствени планове – от фактическото им използване, освен ако използването противоречи на закон /аргумент от чл. 9, ал. 1 от ЗУТ/. Посочено е, че и съгласно нормативна уредба по Закона за териториално и селищно устройство, която е била действаща към момента на издаване на въпросните три заповеди /1980 г., 1986 г. и 1987 г./, по отношение на процесния имот не е имало одобрен и влязъл в сила ПУП, което е потвърдено и от вещото лице изготвило заключението по СТЕ. Съдът е формулирал извод, че при тези обстоятелства и в съответствие с изискванията на чл. 104, ал. 1 от ЗУТ, преобладаващото предназначение и предназначението на техническата инфраструктура на територията в която се намира имота се явяват определени с Общия устройствен план (ОУП) на гр. Варна, одобрен при действието на ЗУТ със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно ОУП на гр. Варна ПИ с идентификатор 10135.3514.856 попада в зона Тти – Терени за транспортна инфраструктура, с предназначение, основни и допълващи функции, което е изобразено на комбинираните скици, представени и приети при изслушване на заключението на СТЕ. Административен съд – Варна приема, че след 2012 г. преобладаващото предназначение на територията в която се намира разпореденият за изземване държавен имот се определя не от фактическото ползване създадено с издадените през 80-те години на 20-ти век три заповеди, а се определя от одобрения и влязъл в сила ОУП на гр. Варна, чиито предвиждания за територията в която попада ПИ с идентификатор 10135.3514.856 не са ограничени до конкретно твърдяното от жалбоподателите отреждане за лодкостоянки по смисъла на това понятие, регламентирано в нормата на чл.111а, ал.3 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на РБ. Прието е също, че осъществяваното от жалбоподателите фактическо ползване е в противоречие с един такъв статут, който предполага обща достъпност, а не ограничена такава само и единствено за тях, каквито изводи следват от установените по делото факти, че имотът се ползва само от членовете на СНЦ „Черно море 2005“ за извършване на дейност по дребномащабен и промишлен риболов, като процесният имот е разделен на отделни заградени и заключени пространства и от страна на жалбоподателите не се заплаща наем, такса или друг вид престация за разполагането на притежаваните от тях лодки в държавния имот. Развити са аргументи и, че по делото не са представени данни за провеждането на търг и за наличието на сключен договор между жалбоподателите и държавата в лицето на областния управител на област - Варна, което да обосновава основание за ползване на имота. В заключение е направен извод, че е доказано наличието на всички законови предпоставки за издаването на оспорената пред Административен съд – Варна заповед за изземване на представляващият държавна собственост ПИ с идентификатор 10135.3514.856, тъй като имотът се държи от жалбоподателите без правно основание. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 80, ал. 1 ЗДС, имот държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител, въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство. Предвиденият в чл. 80, ал. 1 от ЗДС административен ред e обусловен от наличието на предвидените в същата правна норма три кумулативни предпоставки: 1. имотът е държавна собственост; 2. имотът се владее или държи от лице/лица, различни от титуляра – Държавата и 3. владеенето/държането е без основание или имотът се ползва не по предназначение. В случая не се спори, че съгласно Акт за частна държавна собственост № 10045/25.08.2020 г. ПИ с идентификатор 10135.3514.856 е частна държавна собственост. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДС, за имотите държавна собственост се съставят актове за държавна собственост. Актуването или деактуването на недвижим имот като държавна собственост не предизвиква промяна по отношение на правото на собственост върху тези имоти – аргумент от чл. 5, ал. 3 от ЗДС. От друга страна, съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗДС, държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост, който е официален документ, съставен от длъжностно лице по предвидените ред и форма, определени в закона. Обвързващата доказателствена сила на АДС обхваща: актуването в актовите книги, правното основание за това, вида на собствеността – частна или публична, описанието на имота, бивши собственици и др. АДС легитимира пред трети лица държавата като собственик на описания в него имот и тази материална доказателствена сила важи спрямо всички, като може да бъде оборвана само при пълно обратно доказване. От изложеното следва, че е установена първата предпоставка за издаване на оспорената заповед за изземване. Процесният имот, ведно с изградените в него обекти и хидротехнически съоръжения се държи и използва от жалбоподателите за стопанска риболовна дейност, което обстоятелство също е безспорно между страните по делото. В хода на административното производство е установено, че физическите и юридическите лица, адресати на оспорената заповед, са позиционирали плавателните си съдове в пределите на държавния терен, който експлоатират като рибарско пристанище, същите се намират в имота и извършват в него дейност по дребномащабен и промишлен риболов както и действия по разтоварване и складиране на риба и други водни организми, което е отразено в съставените констативни протоколи от извършена съвместна проверка на служители на Областна администрация Варна и на Областната дирекция по безопасност на храните – Варна. В този смисъл, установено е наличие и на втората предпоставка от сложния фактически състав на чл. 80, ал. 1 от ЗДС. По делото също е безспорно, че по отношение на имота с идентификатор 10135.3514.856, площ 607 кв. м, находящ се в гр. Варна, район „Младост“ никога не е имало одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП), което се потвърждава и от заключението на СТЕ. Експертът е установил, че конкретното предназначение за процесния имот не е посочено и в действалите предходни кадастрални планове /от 1963г и от 1985г/. Правилно е прието от Административен съд - Варна, че при тези обстоятелства и в съответствие с изискванията на чл. 104, ал. 1 от ЗУТ, преобладаващото предназначение и предназначението на техническата инфраструктура на територията, в която се намира имотът, се явяват определени с общия устройствен план (ОУП) на Варна, одобрен при действието на ЗУТ със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно ОУП на Варна имотът с идентификатор 10135.3514.856 попада в зона Терени за транспортна инфраструктура. Касаторите обосновават правото си на държане и ползване на конкретния имот, на основание на заповеди от 1980 г., 1986 г. и 1987 г. Със Заповед № 695/16.05.1980 г. и с последващи заповеди № 263/19.11.1986 г., и № 521/02.04.1987 г. на председателя на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет, издадени на основание 16-то Постановление на Министерския съвет от 25.02.1964 г. (ДВ, бр. 42 от 1964 г.) и Инструкцията на Министерството на вътрешните работи за паспортно граничния режим е разрешено съществуването на лодкостоянки за лични плавателни средства; за туристически комплекси, почивните станции и други стопански и обществени организации; местостоянки за туристи и летовници - български и чужди граждани, пристигащи със собствени плавателни средства. В заповедите са посочени местностите за обособяването на лодкостоянки и местостоянки в област Варна, ведно с приложен списък с местности, обхващащи акваторията, разположена в близост до гр. Варна и на други места в областта, редът за съхраняването на плавателните средства в лодкостоянките и местостоянките. В заповедите са посочени местностите за обособяването на лодкостоянки и местостоянки в област Варна, ведно с приложен списък с местности, обхващащи акваторията, разположена в близост до гр. Варна и на други места в областта, редът за съхраняването на плавателните средства в лодкостоянките и местостоянките. В текста и на трите посочени заповеди липсва конкретно посочване на ПИ 10135.3516.856, както и не може да бъде направена безспорна връзка на ПИ 10135.3516.856 с евентуално изградената/ите в района на езерото лодкостоянка/и, а също и да се индивидуализира държавния имот с някои от описаните в приложението на заповедта от 1980-та година. Лицата, ползващи към момента ПИ 10135.3516.856, не са приложили документи, които да свидетелстват, че отношенията между тях и ИК на ОНС - Варна са били регламентирани. Липсват доказателства за валидирани във времето отношения с компетентна институция, уреждащи статута на съвкупността от лица, ползващи държавния терен. Съставът на Административен съд – Варна правилно, основателно и аргументирано се е съобразил със заключението на вещото лице, според което: В нито един от действалите планове не е открито еднозначно определение, според което начинът на трайно ползване на недвижимия имот да е за лодкостоянки. В кадастралните планове не се съдържат конкретни сведения в тази насока, а в първия действал план от 1963 г. територията, определена за „База лодки на ДПУ, култура, отдих и украса“ попада в териториалния обхват на друг имот, разположен в съседство в посока север-североизток от ПИ 10135.3516.856 по КККР на гр. Варна; За територията на ПИ 10135.3516.856 няма влязъл в сила и приложен регулационен план, а към кадастралните планове не е посочено конкретно отреждане на имота; За района в който попада ПИ 10135.3516.856 няма изработен ПУП. Общият устройствен план стои по-високо в йерархията на административните актове и е приет на по-късен етап от заповедите от 1980 г, 1986 г. и 1987 г. по-високостоящ и неговите предвиждания са задължителни за органите, които одобряват ПУП. Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗУТ общите устройствени планове са основа за цялостното устройство на териториите на общините, на части от тях или на отделни населени места с техните землища. Предвижданията на общите устройствени планове, с които се определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите, видът и предназначението на техническата инфраструктура и опазването на околната среда и обектите на културно-историческото наследство, са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове. Следователно, в съответствие с изискванията на чл. 104, ал. 1 от ЗУТ преобладаващото предназначение и предназначението на техническата инфраструктура на територията, в която се намира ПИ 10135.3516.856 се явяват определени с ОУП на Варна, одобрен при действието на ЗУТ със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Както бе посочено, съгласно ОУП на Варна имотът попада в зона Терени за транспортна инфраструктура. Действащата към момента на издаване на обжалваната заповед разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗДС допуска при наличието на определени условия учредяване на безвъзмездно право на ползване върху имот частна държавна собственост за срок не по- дълъг от 10 години, като въвежда забрана за използване на имота за извършване на икономическа дейност. Осъществяваната от жалбоподателите дейност по стопански риболов несъмнено притежава икономически характер, поради което по аргумент за противното от чл. 56, ал. 2 от ЗДС, в настоящата хипотеза безвъзмездното ползване на имота е изключено. Възмездното ползване е уредено в нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която то се учредява със заповед на областния управител за срок не по-дълъг от 10 години след провеждане на търг при условия и по ред определени от Министерския съвет. По делото липсват доказателства, както и не се твърди подобен търг да е бил провеждан. Не се представят и доказателства за сключен договор между жалбоподателите и Държавата в лицето на областния управител на област Варна. С оглед на изложеното, правилен е извода на административния орган и на съда, че процесният имот се държи от “Илто 17“ ООД, Сдружение с нестопанска цел „Черно море 2005“, И. Б. Я. и И. Н. Я. без правно основание. Липсата на правно основание за ползването на ПИ с идентификатор 10135.3514.856 от жалбоподателите обосновава наличието и на третото кумулативно изискване по чл. 80, ал. 1 от ЗДС. В производството по чл. 80 от ЗДС административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Когато се установи, че са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за компетентният орган възниква задължението да издаде заповед за изземване на имот. При постановяване на заповедта е спазена и целта на закона. Разпоредбата на чл. 80 ЗДС предвижда специален, бърз и ефикасен способ за защита на държавната недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. Оспореният акт е издаден в изпълнение на тази цел и след установяване на предвидените в нормата материалноправни основания за това. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на административния съд е съобразено с материалния и процесуалния закон, не се установяват сочените с касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и предвид чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 102 евро.