Решение № 2550 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8214/2015 г.

Решение № 2550 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8214/2015 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три касационни жалби, подадени съответно от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област Варна, чрез пълномощника му юрисконсулт Ж. К.; от министъра на околната среда и водите, чрез пълномощника юрисконсулт Д. К. и от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. Варна, срещу решение № 1040 от 7 май 2015 г., поправено с решение № 1291 от 8 юни 2015 г., и двете постановени по адм. дело № 2293/2014 г. по описа на Административен съд Варна, с което е обявена нищожността на заповед № РД-18-03-2 от 12 февруари 2014 г. на началника на СГКК - Варна, в частта за поземлен имот с идентификатор № 52115.502.19 с площ 126 708 кв. м., образуван от поземлен имот № 233 по КВС на с. Ново Оряхово, община Долни Чифлик, област Варна и е изпратил делото като преписка на ИД на АГКК - гр. София за ново произнасяне, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Със същия съдебен акт е осъдил СГГК - гр. Варна да заплати на търговското дружество разноски по делото, в размер на 1 875, 65 лв. (хиляда осемстотин седемдесет и пет хиляди и шестдесет и пет стотинки). В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът - "М. Инженеринг" ЕООД, с адрес на управление гр. София, представлявано от управителя Веселин Йорданов, чрез пълномощника му адв. В. А., изразява становища по трите касационни жалби в писмени отговори като излага доводи за тяхната неоснователност. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Трите касационни жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими, но разгледани по същество са частично основателни, но по мотиви различни от тези изложени в тях. Производството пред Административен съд Варна е образувано въз основа на жалба на "Мирта Инженеринг" ЕООД срещу заповед № РД-18-03-3 от 12 февруари 2014 г. на началника на СГКК - Варна, в частта с която са одобрени КК и КР за поземлен имот с идентификатор 52115.502.19, образуван от ПИ № 000233 по КВС на с. Ново Оряхово, община Долни Чифлик, област Варна, с площ от 126 708 кв. м. Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 49, ал. 3 от ЗКИР като с него началникът на СГКК - гр. Варна е одобрил кадастрална карта и кадастрални регистри за група поземлени имоти, изброени с идентификационни номера, образувани от група поземлени имоти по КВС на с. Ново Оряхово, община Долни Чифлик, област Варна, изработени по реда на чл. 35а от ЗКИР и приети с протокол № 10 от 06 февруари 2014 г. на СГКК - гр. Варна, сред които е собственият на ответника по касация, поземлен имот. Съдът е приел, че заповедта, в атакуваната пред него част е нищожна поради липсата на компетентност на органа - издател началника на СГКК - гр. Варна с оглед проведената процедура по чл. 35а от ЗКИР (в относимата й редакция към момента на издаване на заповедта - 12 февруари 2014 г., обн., ДВ, бр. 109 от 20 декември 2013 г., в сила от 1 януари 2014 г.), регламентираща специален ред за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри спрямо общия такъв по чл. 35 от ЗКИР. Решението в частта му с която е прогласена нищожността на заповед № РД-18-03-2 от 12 февруари 2014 г. на началника на СГКК - Варна, касаеща поземлен имот с идентификатор № 52115.502.19 е правилно. От приобщения доказателствен материла по делото е установено, че "М. Инженеринг" ЕООД собственик на поземлени имоти, предмет на кадастралната разработка. Въз основа на извършена замяна, разрешена със заповед на министъра на земеделието и горите, обективиран в договор за замяна № 51 от 10 май 2007 г., въз основа на който е съставен констативен нотариален акт № 115, том XLIII, дело № 10532 от 29 май 2007 г. върху ПИ № 233, с площ 1 108 976 кв. м., в землището на с. Ново Оряхово, община Долни Чифлик. Имотът е описан като залесена територия. Със заповед № 643 от 25 март 2008 г. на кмета на община Долни Чифлик е одобрен подробен устройствен план - план за застрояване, в който попада и ПИ 000233 по КВС на с. Ново Оряхово, собственост на дружеството. Имотът е включен в кв. 501 за Иновативен комплекс за смесено жилищно обитаване и обслужващи дейности на "Камчия парк". За това инвестиционно намерение е издадено решение № 586 от 8 септември 2008 г. на МС на РБ, с което са изключени гори и земи от държавния горски фонд, част от които е ПИ № 000233 по КВС. Заповедта на кмета на община Долни Чифлик за одобряване на ПУП - ПЗ, касаеща ПИ № 233, е спряна със заповед № РД-668 от 23 август 2012 г. на министъра на околната среда и водите, издадена на осн. чл. 123 от ЗБР, във връзка с чл. 122, ал. 1, т. 2 от същия закон. Издадена е и съвместна заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройство и министъра на околната среда и водите № РД-02-14-385 от 18 април 2013 г. и № РД-379 от 18 април 2013 г., с които е създадена междуведомствена работна група от представители на МРРБ, МОСВ и АГКК, на която са поставени задачи за определяне на местоположението, вида и характеристиките на пясъчните дюни, разположени на територията на Черноморското крайбрежие. Със заповед № РД-16-03-2 от 10 юни 2013 г. ИД на АГКК, на осн. чл. 35б, ал. 1, т. 1 от ЗКИР е открито производство по създаване на КК и КР за процесния район, където се намира и ПИ № 000233. Впоследствие началникът на СГКК - гр. Варна е издал заповед № РД-18-03-3 от 12 февруари 2014 г., предмет на настоящия съдебен контрол, с приложен и одобрен списък с имотите по КВС, за които следва да се открие производство по чл. 35а от ЗКИР. Към датата на откриване на производството за създаване на одобрените с обжалваната заповед кадастрална карта и кадастрални регистри - 12 февруари 2014 г., нито изпълнителният директор на АГКК, нито началникът на СГКК - гр. Варна, са били компетентни по свой почин, служебно, да открият производството по създаване на КК и КР по реда на чл. 35а от ЗКИР. Към тази дата на издаване на заповедта е действала приложимата нормата на чл. 35а от ЗКИР, в редакцията й последно изменена с ДВ, бр. 36 от 2004 г., според която кадастрална карта и кадастрални регистри могат да се създават и по искане на собственика или инвеститора за отделен имот или за група имоти, което се извършва за тяхна сметка. Тази разпоредба следва текста на чл. 35, ал. 1 от ЗКИР, който включва откриването на производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри в компетенциите на изпълнителния директор на АГКК. При съпоставката на двата текста се налага изводът, че законодателят е предвидил две хипотези, при които може да бъде открито производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри. Едното е по чл. 35, ал. 1 от ЗКИР и се открива със заповед на изпълнителния директор на АГКК за имоти в даден район, а другото е по чл. 35а от ЗКИР, което производство се открива по искане на собственик или инвеститор за отделен или група имоти за тяхна сметка. Съюзът "и" в текста на чл. 35а от ЗКИР е употребен за разграничаване на двете хипотези. Нормата не следва да бъде тълкувана в смисъл, че за един или група имоти производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри може да бъде открито, както със заповед на изпълнителния директор на АГКК, така и по искане на собственика или инвеститора. Данните по преписката налагат извода, че производството по издаване на обжалваната заповед е открито при липсата на искане от лице от кръга на лицата, посочени в чл. 35а от ЗКИР, в посочената й по-горе приложима редакция, което следва да бъде определено като нарушение на административнопроизводствените правила, опорочило административното производство още от стадия на откриването му. Това нарушение обуславя нищожността на оспорената заповед за одобряване на основание на чл. 49а, ал. 3 от ЗКИР на кадастрална карта и кадастрални регистри като издадени при превишени правомощия и превратно упражнена власт, тоест извън рамките на определената, от законодателя, компетентност. В предвид на изложеното по-горе, касационни оплаквания, инвокирани и в трите касационни жалби, за неправилност на атакувания съдебен акт, са неоснователни, тъй като се основава на тълкуване разпоредбите на чл. 35, ал. 1 от ЗКИР и чл. 35а от ЗКИР, в приложимите им редакции, в нарушение на чл. 46 от Закона за нормативните актове. Съгласно чл. 35б, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗКИР (ред., ДВ, бр. 36/2004 г.) производствата за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за отделни имоти или за група имоти - по чл. 35а от ЗКИР, се откриват със заповед на началника на съответната СГКК или на изпълнителния директор на АГКК, ако искането е за имот в район, за който има вече издадена заповед по чл. 35, ал. 1 от ЗКИР. Релевантно е обстоятелството, че и в двата случая - по чл. 35а от ЗКИР и при издадена заповед по чл. 35, ал. 1 от ЗКИР, производството за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за отделен имот или група имоти се открива по искане на собственик или инвеститор. Следва да се отбележи и обстоятелството, че по силата на чл. 6, ал. 2, т. 4 от ЗУЧК, пясъчните дюни са публична държавна собственост. С разпоредбата на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗДС е указано, че държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост, представляващ официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. Извън отреченото с разпоредбата на ал. 3 от цитирания текст правопораждащо действие на акта за държавна собственост, в гражданския оборот държавата се легитимира като носител на правото на публична държавна собственост именно с такъв. Актът за държавна собственост съдържа реквизити, индивидуализиращи пределите на правото на държавна собственост, а в случаите, че обект на това право са пясъчни дюни, актът за изключителна държавна собственост следва да съдържа координатите на определящите ги точки, по които пясъчните дюни се нанасят в кадастралната карта, съгласно императивното изискване на чл. 44, ал. 7 от Наредба № 3/2005 г. За това участието на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на околната среда и водите в изготвяне на материалните по преписката на ниво АГКК, преди изпращането им на СГКК - гр. Варна, обективирано в цитирани от касаторите заповеди, не могат да бъдат определени като искания за откриване на производството по чл. 35а от ЗКИР. Правото на публична държавна собственост следва да е удостоверено с акт за държавна собственост, съставен на основание чл. 5 от ЗДС. Цитираната разпоредба на § 31 ПЗРЗИДЗУЧК вменява задължение на Министерството на околната среда и водите в едногодишен срок от влизане на този закон в сила да предостави на АГКК информация за отразяване на пясъчните дюни в кадастралната карта. Пясъчните дюни представляват специфични обекти на кадастъра и следва да бъдат отразени в кадастралната карта по координатите на определящите ги точки по акта за държавна собственост. Тези изисквания са в подкрепа на изложеното по-горе становище относно правната стойност на заповедите на министрите на регионалното развитие и благоустройството и на околната среда и водите, цитирани в касационната жалба, респективно че дори в тези заповеди да се съдържа заявление за изработване на кадастрална карта и кадастрални регистри, същите не могат да бъдат определени като искане на лица по чл. 35а от ЗКИР за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за отделен имот или група имоти. Разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от ЗУЧК не следва да бъде обсъждана, тъй като е приета след издаване на оспорената заповед. С оглед на изложеното и предвид липсата на релевираните в касационните жалби пороци на решението, последното в тази му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението в частта в която преписката е върната за ново произнасяне на ИД на АГКК е неправилно и следва да бъде отменено. Връщане на преписката на административния орган по реда на чл. 173, ал. 2 от АПК е допустимо само ако административното производство е започнало по предвиденият в ЗКИР ред, какъвто безспорно не е настоящия случай. Ето защо, в тази част решението като неправилно подлежи на отмяна. При този изход на делото и своевременното искане от пълномощника на ответника по касация, следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за воденето на делото пред настоящата инстанция. От процесуалния представител на "М. Инженеринг" ЕООД е приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. По отношение на претендираните разноски за производството пред инстанцията по същество, искането е неоснователно, тъй като Административен съд Варна е присъдил разноски с обжалваното решение. Същите не могат да бъдат претендирани и присъждани повторно и от настоящата инстанция. Следва да бъдат уважени поисканите разноски за изготвените три отговора по трите касационни жалби, възлизащи общо на 1 950, 00 (хиляда деветстотин и петдесет лева), както и разноски за процесуално представителство в размер на 500 (петстотин) лева или общо 2 450,00 (две хиляди четиристотин и петдесет) лева. Тези разноски следва да бъдат възложени в тежест общо на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Варна, Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,