Решение № 1359 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5808/2007 г.

Решение № 1359 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5808/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК (отм.). И. К. А. - Н. от гр. С. е подала касационна жалба срещу решението на Софийския градски съд по гр. д. № 2259/2006 г. Ответниците С. Д. И., Н. Д. М., Г. Д. И., Н. И. С., И. С. И. и В. С. И. - З. считат жалбата за неоснователна. След проверка, касационният съд приема следното: Софийският районен съд с решение по гр. д. № 11595/2005 г. е допуснал делба между страните по делото при квоти 3/15 ид. ч. за И. А. и по 2/15 ид. ч. за останалите съделители - ответниците С други, на неурегулиран поземлен имот № 2* с площ от 2172 кв. м., нанесен в кадастрален лист № 642 по плана на гр. С., адм. район Витоша, в. з. "Драгалевци 1 част - Б. градина". Софийският градски съд с въззивно решение от 6. 6. 2007 г. по гр. д. № 2259/2006 г. е отменил първоинстанционното решение само в частта за размера на делбените квоти и постановил, че съдебната делба е допусната при равни квоти - по 1/7 ид. ч. за всеки съделител. Въззивният съд е посочил, че в договора за доброволна делба от 17.08.2005 г., по силата на който страните по делото са получили в общ дял процесния поземлен имот № 2* не е определен размера на дяловете на всеки един от съсобствениците. Съдът се е позовал на чл. 30, ал. 2 ЗС, че частите на съсобствениците се считат за равни до доказване на противното и приел, че законовата презумпция не е била оборена чрез пълно доказване от страната, която твърди противното, в случая от ищцата по делото И. А. Изводите и решението на въззивния съд са постановени в нарушение на закона и са необосновани. Възникналият между страните спор за размера на делбените квоти е налагало всестранно и пълно изясняване на този въпрос. Твърдението на ищцата е, че делбените квоти съответстват на наследствените дялове на страните при наследяването на имуществото на И. А., починал на 14.02.1954 г. Безспорно е установено по делото, че с договора за доброволна делба от 17.08.2005 г., заверен нотариално, е извършена делба на земеделската земя, възстановена с решение на ПК при община В. от 12.06.2000 г. на наследниците на И. А. Същото е отразено и в договора за делба, като е записано, че постигнатото съгласие между страните по договора за делба на земята, е в качеството им на наследници на И. А. По делото е приложено удостоверение за наследниците на А., от което е видно, че преките му наследници, синовете К., Д. и С. също са починали и всеки от тях е заместен от неговите наследници. Така наследственият дял от 1/3 на сина Д. е преминал у неговите наследници - ответниците С, Н. и Г. Д., наследственият дял 1/3 ид. ч. на сина С. е придобит от наследниците му - ответниците Н, И. и В. С. Наследственият дял 1/3 ид. ч. на сина К. е преминал в неговите наследници - дъщерята му, ищцата по делото И. А. и синът му Н., починал през 1984 г. и заместен от наследниците му - съпруга Ц децата Д. С. и К. И. Следователно, последните трима наследници имат общ дял 1/6 от наследството на И. А., И. А. също има дял 1/6 ид. ч., а останалите наследници, сега ответници по делото, имат по 1/9 ид. ч., всеки от тях. От протокола за делба следва, че обект на делбата е възстановената земеделска земя с площ 2607 кв. м., съгласно скица от 29.07.2005 г. на "Софийски кадастър" и от нея са обособени два реални дяла. Първият дял с площ на земята 434.50 кв. м. получават общо съделителите Цв. И., Д. С. и К. И. и тази площ съответства напълно на тяхната обща наследствена квота 1/6 ид. ч. от площта на възстановената земеделска земя. Вторият дял, получен общо от страните по настоящото дело, е с площ на земята 2172.50 кв. м., която съответства на сумарните квоти на тези съделители, общо 5/6 ид. ч. спрямо възстановената земеделска земя с площ 2607 кв. м. Посочените фактически обстоятелства недвусмислено показват, че при сключване на договора за делба, страните са определили своите имуществени права на базата на наследствените им квоти по отношение наследството на общия наследодател И. Съгласно чл. 20 ЗЗД отделните уговорки на договора следва да се тълкуват във взаимната им връзка и всяка от тях да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед на целта му, обичаите и добросъвестността. Такова тълкуване въззивният съд не е направил. Той се е позовал единствено на липса на изрична уговорка в договора за делба относно размера на квотите, но е следвало да съобрази, че цялостното съдържание на договора, начина на образуване на двата дяла и техните размери, доказват волята на страните за извършване на делбата съобразно наследствените им дялове. По изложените съображения Върховният касационен съд