Решение № 5979 от 25.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9775/2014 г.

Решение № 5979 от 25.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9775/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на и. д. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП съгласно заповед № З-364/5.06.2014 г. на изп. директор на НАП против решение № 1348/10.06.2014 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 3831/2013 г., с което е прогласен за нищожен Ревизионен акт /РА/ № 181301980/31.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, ИРМ - Добрич, потвърден с решение № 599/18.10.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът няма правомощие да обяви РА за нищожен, тъй като е длъжен да разгледа спора по същество. В случая той не е изпълнил задължението си да се произнесе по съществото на спора. Неправилен е изводът му за това, че заповедта за възлагане на ревизията /ЗВР/ и заповедта за определяне на компетентен орган, който да издаде РА /ЗОКО/, са издадени от некомпетентен орган, а това обуславя нищожност на РА. Изнесените работни места /ИРМ/ в структурата на ТД на НАП - Варна не представляват самостоятелни структури със статут на ТД. Същите предвид решение № РМФ-286/19.12.09 г. на УС на НАП са структурирани в офиси без самостоятелен обхват и компетентност. Посоченото в заповед № 1597/1.11.2012 г. на и. д. директора на ТД на НАП "за ИРМ Добрич" определя единствено и само работното място на органа по приходите, а според регистрацията на лицето по чл. 8 ДОПК се определя компетентната ТД, която е единствено и само ТД на НАП-Варна. Направеното от съда тълкуване на израза "за ИРМ" е неправилно. Не е съобразено от съда, че в заповедите за изменение - заповед № 622/7.05.2013 г. и заповед № Д-635/9.05.2013 г. този израз не е употребен. Претендира се отмяна на решението и връщане на делото на друг състав от същия първоинстанционен съд, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Ивелина Стоянова Христова, осъществяваща търговска дейност като ЕТ "Билд-Ивелина Христова", със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. "Стефан Стамболов" № 56А оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Иванова и заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 181301980/31.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 599/18.10.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице Ивелина Стоянова Христова са определени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 5 285.04 лв. и лихва - 1 770.46 лв. Първоинстанционният съд е приел, че РА е нищожен, тъй като ревизионното производство е възложено от некомпетентен орган и РА също е издаден от некомпетентен орган. Ревизията е възложена със ЗВР № 1204421/13.12.2012 г., издадена от Изабела Борисова Дукова - началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна. Тази заповед е изменена със ЗВР № 1301522/16.04.2013 г., издадена от същия орган по приходите, като е продължен срокът на ревизията. Със ЗВР № 1301980/15.05.2013 г. отново е продължен срокът на ревизията. Издателят на ЗВР е упълномощен със Заповед № 1597/1.11.2012 г. на и. д. директора на ТД на НАП - Варна /съгласно заповед № ЗЦУ 534/4.05.2010 г. изп. директор на НАП/ с правата по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК да издава ЗВР, както и с правата по чл. 119, ал. 2 ДОПК да издава ЗОКО. Заповед № 1597/01.11.2012 г. е изменена със заповед № 622/7.05.2013 г. на директора на ТД на НАП - Варна. Заповед № 622/7.05.2013 г. е изменена със заповед № Д-635/9.05.2013 г. РА е издаден от Соня Стоянова Андонова- гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, ИРМ - Добрич, определена със ЗОКО № К 1301980/3.07.2013 г., също издадена от Изабела Борисова Дукова. Териториалният директор съгласно чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗНАП може да възлага със заповед на определени органи по приходите да издават ЗВР. Компетентността му как до определи от своя страна компетентността на органите да възлагат ревизии не е ограничена от закона, т. е. той може да я ограничи по териториален признак или да определи поредност /при отсъствие на титуляра да се издава от друго лице/. В случая видно от Заповед № 1597/1.11.2012 г. на и. д. директора на ТД на НАП - Варна упълномощаването на Изабела Дукова е с право да издава ЗВР с териториален обхват на компетентност, ограничен до територията на ИРМ-Добрич. От тях не се установява Изабела Дукова да е компетентна да издава ЗВР и ЗОКО по отношение на данъчни субекти със седалище в гр. Русе, а гр. Русе не се обхваща от територията, на която е структурирано ИРМ Добрич. Заповед № 622/7.05.2013 г. и заповед № Д-635/9.05.2013 г. са с дати, следващи издаването на ЗВР на 13.12.2012 г. Настоящата касационна инстанция намира за незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд. С решение на Управителния съвет на НАП № РМФ - 286/19.12.09 г. се одобрява организационно-управленска структура на ЦУ на НАП. Съгласно т. 3.4. от същата ТД на НАП Варна със седалище в гр. Варна има териториален обхват и обхват на дейност, съвпадащ с териториалния обхват и обхват на дейност на досегашните ТД на НАП - Варна, ТД на НАП - Русе, ТД на НАП - Шумен, ТД на НАП - Разград, ТД на НАП - Добрич, ТД на НАП-Силистра и ТД на НАП - Търговище. Следователно, с тази заповед се закриват ТД на НАП - Русе, Шумен, Разград, Добрич, Силистра, Търговище и обхватът на дейност на ТД на НАП - Варна включва и този на бившите шест ТД на НАП, които са изброени. Независимо от обстоятелството, че органите по приходите на ТД на НАП - Варна имат работни места в различни населени места /Варна, Русе, Шумен, Разград, Добрич, Силистра, Търговище/, безспорно е, че те са органи по приходите в ТД на НАП - Варна с компетентност по отношение на всички данъчно задължени лица попадащи според постоянния им адрес, ако са физически лица или ЕТ, според адреса на управление, ако са неперсонифицирани дружества и осигурителни каси, според седалището им, ако са местни юридически лица /клон на ЮЛ/, според адреса им, ако са търговски представителства, според място на извършване на дейността, ако са чуждестранни лица, в териториалния обхват и обхвата на дейност на ТД на НАП - Варна, така, както е определен с решение на Управителния съвет на НАП № РМФ - 286/19.12.09 г. /чл. 8 ДОПК/. ИРМ не са регламентирани в ДОПК и ЗНАП и не разполагат със самостоятелна компетентност и самостоятелен териториален обхват и обхват на дейност, различен от този на ТД на НАП - Варна. Следователно, всеки един орган по приходите в ТД на НАП - Варна според чл. 7 и чл. 8 ДОПК може да извършва ревизии и да издава РА на ДЗЛ, попадащи в обхвата на дейност на ТД на НАП - Варна, независимо от това, че има месторабота в Русе, Добрич, Силистра и пр. Основателен е доводът на касатора, че първоинстанционният съд е обосновал извод за нищожност на РА в резултат на неправилно тълкуване на текста на заповедта на директора на ТД на НАП - Варна, издадена от него на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. От нея по никакъв начин не следва, че се определят органи, компетентни да издават ЗВР и ЗОКО само по отношение на ДЗЛ, намиращи се територията на ИРМ, след като ИРМ няма териториален обхват. Посоченото "за ИРМ - Добрич" сочи само къде се намира работното място на органа по приходите и следва да се разбира в смисъл, че когато ревизията се осъществява от данъчни органи с месторабота в Добрич, компетентен орган по приходите да издава ЗВР и ЗОКО е посоченото лице. От изложеното следва, че ЗВР и ЗОКО са издадени от компетентен орган, надлежно оправомощен от директора на ТД на НАП. Решението на Варненския административен съд като неправилно следва да се отмени. Тъй като спорът не е разгледан по същество и в решението липсват мотиви относно законосъобразността на РА, налице е твърдяното от касатора съществено процесуално нарушение, и делото следва да се върне на същия първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Неоснователен е доводът на касатора, че административният съд не е компетентен да прогласи РА за нищожен. Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът преценява дали РА е издаден от компетентен орган. Следователно, ако констатира, че не е издаден от компетентен орган, той може да прогласи неговата нищожност. По исканията на страните за разноски следва да се произнесе съставът, който ще разгледа повторно делото. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение