Решение № 6421 от 13.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2760/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. С. Х., гражданин на Сирия, чрез пълномощник адв. Захариева, против решение 4311 от 09.02.2025 г., постановено по адм. дело 9983/2024 г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. С. Х., гражданин на Сирия, против решение 10321/01.10.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ). В касационната жалба са наведени доводи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че не са налице материалноправните предпоставки да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. Счита, че съдът не е разгледал подробно конкретната обстановка в страната му по произход, поради което е достигнал до погрешно заключение, че жалбоподателят не изпитва основателен страх от преследване . Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), чрез пълномощник юрк. Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Прилага писмена справка от 08.04.2025г. за обстановката в Сирийската арабска република. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба, подадена от А. С. Х., гражданин на Сирия, против решение 10321/01.10.2024г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. С. Х., гражданин на Сирия, срещу процесния отказ. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд София-град е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. Постановен е при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, за което административният орган е събрал точна и актуална информация, свързана с общата обстановка в държавата по произход на чужденеца Сирия. Съдът е преценил като правилен извода на председателя на ДАБ при МС, че изложената от А. С. Х. бежанска история не обосновава предоставянето на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като по делото не се установява той да е преследван или да има опасност от преследване поради неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Прието е, че А. С. Х. е мотивирал молбата си за международна закрила с нежеланието си да отслужи редовна военна служба в държавата си по произход, но предвид данните за падане на режима на Башар Асад, е безпредметно обсъждането на възможността за мобилизация на кандидата в редовните сирийски сили. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е счетено, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. Според решаващия съд от твърденията на жалбоподателя в проведеното интервю, както и от заявеното в откритото съдебно заседание, не може да се обоснове извод, че А. С. Х. е напуснал Сирия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или други тежки посегателства срещу личността, а такава опасност не може да бъде изведена и от представената по делото справка, изготвена от Дирекция Международна дейност към ДАБ от 14.01.2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия към 14.01.2025 г. Съдът е съобразил също така, че неговите родители, братята и сестрите му са останали да живеят в Сирия. Поради това съдът е формирал извод, че личните мотиви на молителя да остане в България не могат да бъдат оценени като хуманитарни по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, а като икономически, насочени към подобряване на стандарта на живот. Оттук е изведено заключение, че обжалваният административен акт е законосъобразен на всички основания по чл. 146 АПК и като незасегнат от порок, налагащ отмяната му, първостепенният съд е отхвърлил жалбата против него. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от председател на ДАБ при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя и с актуалната обстановка в държавата му по произход, при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. В съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за статут история при провеждане на интервюто, както административният орган, така и първоинстанционният съд обосновано са приели, че не се установява чуждият гражданин да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Видно от представените по административната преписка доказателства жалбоподателят е гражданин на Сирия, роден на [дата]. в [населено място], обл. Дейр Алзор, [заличен текст] по народност, с религиозна принадлежност [заличен текст], неженен. Разказва, че е напуснал Сирия един месец преди датата на интервюто, влязъл е нелегално в Турция, а впоследствие на 28.07.2024г. е преминал нелегално на територията на Република България и сам се е предал на властите. Според разказаната бежанска история, причините да напусне страната си по произход, е защото условията били тежки и трябвало да отбие редовната си военна служба, което той не искал. Споделил е, че родителите, братята му и сестрите му останали в Сирия, а той не искал да отслужи военната си служба, защото искал да работи и да помага на семейството си. Сочените причини за заминаването на А. С. Х. се потвърждават, включително от изявлението му в проведеното заседание пред първата съдебна инстанция, че той иска да учи и да си намери работа в България и да помага на семейството си. Всички тези елементи от установената фактическа обстановка визират липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на А. С. Х. налага обоснованият извод, че са налице единствено икономически причини за напускане на Сирия, което го прави икономически мигрант. Изводите на съда за липса на законовите изисквания за предоставяне статут на бежанец са правилни и законосъобразни. Административният орган и съдът вярно са констатирали, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата по произход чуждият гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗУБ. Първостепенният съд е съобразил актуалното състоянието на държавата по произход след напускането й от чужденеца въз основа на приобщената по делото справка на Дирекция Международни дейности към ДАБ от 14.01.2025г. Правилен е изводът на съда, че състоянието в държавата по произход на А. С. Х. не предполага реална опасност от тежко посегателство, като това по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, изразено в тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт . При отчитане на данните от представената пред настоящата касационна инстанция справка с вх. МД-02-200/08.04.2025 г., от която се установява, че след свалянето от власт на президента Башар ал Асад на 08.12.2024 г., 372 550 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а към дата 27.03.2025 г. 1,05 млн. вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, неоснователно се явява основното възражение на касационния жалбоподател, че нивото на сигурност в страната не се е подобрило. След като по делото е безспорно установено, че роднините родителите, братята и сестрите на чужденеца живеят необезпокоявано на територията на Сирия, не може да се счита за доказано, че той не може да пребива там мирно. Във връзка с така установената обществено - политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С- 465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. При тези данни се явяват верни правните изводи на съда и като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно, и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,