Решение № 9935 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4118/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 370 от 02.03.2026 г. по административно дело № 388/2025 г. Административен съд – Шумен е: 1) отменил по жалба на И. Н. И., [ЕГН], решение № 2153-27-156 от 17.07.2025 г. на директора на ТП (Териториалното поделение) на НОИ (Националния осигурителен институт) – Шумен и потвърденото с него разпореждане № 2113-27-1252#9 от 09.04.2025 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за ОСВ (осигурителен стаж и възраст) при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО; 2) изпратил делото като преписка на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Шумен за ново произнасяне по заявление № 2113-27-1252 от 30.09.2024 г. на И. Н. И. за отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението; 3) осъдил ТП на НОИ – Шумен да заплати на И. Н. И. сумата от 567,53 евро, представляващи направените разноски по делото. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ – Шумен, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Илиева. Касаторът навежда доводи, че съдът неправилно в противоречие с материалния закон е приел, че стажът на И. Н. И., положен в Германия, следва да се преизчисли към втора категория труд съобразно разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от КСО, и че разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от НПОС (Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж) била неприложима. Иска съдебното решение да се отмени в частта му по спорния въпрос, да се отхвърли първоначалната жалба на И. като неоснователна и да се присъдят направените разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация И. Н. И. чрез пълномощника си адв. Христов изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена, решението да се остави в сила и да му се присъдят сторените разноски пред касационната инстанция. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителното основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. С процесното разпореждане пенсионният орган не е отпуснал на И. исканата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на по условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО, защото е приел, че към датата на заявлението (30.09.2024 г.), макар и да има навършена необходимата възраст и придобит изискуемият стаж от втора категория труд, няма необходимият сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Недоволен от разпореждането, заявителят го е обжалвал пред директора на ТП на НОИ – Шумен, който с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 17.07.2025 г. е оставил жалбата без уважение, като е възприел крайният извод на ръководителя на пенсионното осигуряване, че И. няма право на пенсия по условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО, защото сборът от осигурителен стаж и възраст към датата на заявлението е под изискуемият 100. В мотивите си изрично е отбелязал, че съгласно чл. 16, ал. 4 от НПОС осигурителен стаж, зачетен от друга държава, с която Република България прилага международен договор или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, като положен при специфични условия на труд, съответстващ на първа или втора категория по българското законодателство, се взема предвид при преценка на правото на пенсия в неговата календарна продължителност, без да се превръща по реда на чл. 104, ал. 2-9 от КСО. Поради това и признатият от пенсионния орган като положен при специфичните условия на втора категория труд, осигурителен стаж на И., придобит на територията на Германия, в размер на 8 години, 7 месеца и 29 дни, при преценката за правото на пенсия не е превърнат по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО (четири години от втора категория за пет от трета категория), а е взет в неговата календарна продължителност. За да постанови решението си съдът е приел, че обжалваният пред него административен акт е издаден в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Обосновал е тезата, че подзаконовата разпоредба на чл. 16, ал. 4 от НПОС, в частта „без да се превръща по реда на чл. 104, ал. 2-9 от КСО“ е неприложима поради противоречието й с норми от по-висок ранг от националното и европейското законодателство, които е посочил, като се е позовал и на практика на ВАС, VІ отд., в същия смисъл, която е цитирал. Въз основа на това е извел извод, че положеният от И. в Германия труд от втора категория на основание чл. 104, ал. 2 от КСО следва да бъде превърнат в трета категория труд, като в тази насока дал изрични указания на пенсионния орган, комуто върнал преписката за ново произнасяне след отмяната на административните решение и разпореждане. Решението на Административен съд – Шумен, с което жалбата до него е уважена като основателна, е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи в него съответстват с установените по делото обстоятелства. В унисон с цитираната в него трайна съдебна практика на ВАС е прието, че разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от КСО в заключителната й част, довела до материално незаконосъобразния извод на административните органи, че придобитият от И. в Германия стаж от втора категория не следва да се превръща по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО в трета категория, е неприложима като противоречаща на относимите норми както на националното законодателство, така и на съответния европейски регламент, коректно посочени и правилно анализирани. Дадените от административния съд указания на пенсионния орган са адекватно формулирани и конкретно насочени. Изложените от съда съображения изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради което той препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК към мотивите на първоинстанционното решение. Като е отменил обжалваният административен акт и е върнал преписката на пенсионния орган за ново произнасяне по заявлението на И. Н. И. при спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, които при липса на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора по главното касаторово искане неоснователна се явява и акцесорната му претенция за присъждане на заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, а на ответника по касация следва да бъде присъдени сторените в това производство разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 300 евро, съгласно приложените договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по смисъла на чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,