Решение № 5952 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2647/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник – кмета на община Варна, чрез процесуалния им представител гл. юрк. Илиева, срещу решение № 14281 от 19.12.2025 г., постановено по адм. дело № 516/2025 г. на Административен съд - Варна, с което по жалба на И. К. Д. е отменена заповед № П-047/28.02.2025г. на зам. - кмета на община Варна, с която е отказано изработване на проект на ПУП-ПРЗ за изменение на УПИ І-100=159 „търговски комплекс“, кв.14 / ПИ 10135.3512.1441 по КККР на гр.Варна/ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В касационната се релевират доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответниците – И. К. Д., Я. П. В. и Д. П. В., чрез процесуалния си представител адв. Димитров, изразяват становище за неоснователност касационната жалба. Претендират присъждане на разноски по представени списъци по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С обжалваното решение е отменена заповед № П-047/28.02.2025г. на заместник - кмета на община Варна, с която на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ е отказано изработване на проект на ПУП-ПРЗ за изменение на УПИ І-100=159 „търговски комплекс“, кв.14 / ПИ 10135.3512.1441 по КККР на гр.Варна/ по ПУП – паркоустройствен и регулационен план на Парк „Младост“ – зона 2 гр. Варна- /кв. 14, кв. 15, кв. 16/ и улична регулация от о.т. 462 и о.т. 472 и о.т. 485 по плана на [жк] I м.р. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по представена по делото заповед от кмета на СО, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Независимо от това съдът приема, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. В мотивите си съдът изяснява, че производството по чл. 135, ал. 3 ЗУТ има характер на предварителна фаза в двуфазната процедура по изменение на ПУП, при която административният орган извършва ограничена проверка относно процесуалната и материална допустимост на искането, включваща единствено легитимацията на заявителя по чл. 131 ЗУТ, наличието на изискуемата скица-предложение по чл. 135, ал. 2 ЗУТ и съответствието на предложението с правилата и нормативите по устройство на територията, включително с действащия ОУП, ако такъв е налице. Съдът намира, че административният орган е излязъл извън пределите на тази ограничена преценка, като е обсъждал предпоставки по чл. 134, ал. 2 ЗУТ, които са релевантни едва във втората фаза на производството при одобряване или отказ на проекта за изменение на ПУП, поради което е нарушил приложимия материален закон. Допълнително е констатирано, че в оспорената заповед липсват релевантни мотиви относно правно значимите обстоятелства за допустимостта на искането. При това положение е приел, че е налице незаконосъобразност на заповедта, поради което я е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне с мотивиран административен акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно в оспореното решение е прието, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, както и че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма. При преценката на законосъобразността на отказа се изхожда от естеството на искането и мотивите на органа да не го уважи. Съгласно чл. 135, ал. 3 ЗУТ компетентният орган в предвидения срок със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана. Това изменение започва с предварителна процедура по издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП по чл. 135, ал. 1 ЗУТ, която завършва със заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с която се разрешава или отказва изработването на такъв проект. В това производство органът проверява дали искането е направено от заинтересувани лица по чл. 131 ЗУТ, има ли приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, има ли становище на главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ. Извършва се и преценка за съответствието на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място. Правното основание за изменение на ПУП не е задължителен елемент в тази предварителна фаза, но органът може да го посочи, ако са налице специални законови изисквания, които следва да бъдат спазени. Правилно съдът е приел, че административният орган не излага мотиви относно наличието или липсата на условията на чл. 135 ЗУТ за постановения отказ за исканото разрешение за изменение на ПУП, а изложените съображения за неспазване на чл. 108, ал. 5 ЗУТ е неотносимо към предмета на оспорения акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. В предварителната процедура по чл. 135, ал. 3 ЗУТ следва да се установи дали искането е допустимо съобразно правилата и нормите по устройство на територията, т. е. дали е допустимо въобще да се изработва изменение на ПУП за територията, и съответства ли на ОУП, ако такъв е одобрен. Всички останали конкретни изисквания към проекта за изменение на ПУП като изпълнение на условията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, както и тези по чл. 108, ал. 5 ЗУТ, следва да бъдат обсъждани в съдебното производство по оспорване на крайния, приключващ административната процедура акт, с който се одобрява или се отказва да се одобри проекта за изменение на ПУП. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган е излязъл извън пределите на чл. 135 ЗУТ, като е обсъждал предпоставки по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, включително въпроси, свързани с наличието на материалноправни основания за изменение на ПУП. Тези въпроси са относими към фазата на одобряване на проекта и подлежат на самостоятелна проверка в рамките на последващото административно производство. Предвид изложеното, съдът намира, че по отношение на обжалваното решение, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявените искания, на ответниците се дължат направените на тази инстанция разноски. Община Варна следва да бъде осъдена да заплати на всеки от тях по 600 евро, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представените списъци по чл. 80 ГПК и договори за представителство и защита от 20.04.2026 г. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,