Решение № 6658 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1870/2015 г.

Решение № 6658 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1870/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 2859 от 23.12.2014 г. по адм. д. № 2615 по описа за 2013 г. на Пловдивски административен съд, с което по жалба на "Инком-М" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Пламък" № 10, представлявано от управителя Д. С., е отменен Ревизионен акт № 161205521/09.04.2013 г., на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 697/11.07.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП", в обжалваната част, с която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди през 2008, 2009, 2010 и 2011 г. в размер общо на 1 146 743.65 лв., и са начислени съответни лихви, на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по фактури, издадени от "БММ Билдингс" ЕООД, "Ривър Инвест" ЕООД, "Донкен 7325" ЕООД, "Бо-Кен 4422" ЕООД, "С и С" ЕООД и "Криман Ойл" ЕООД, с предмет на доставка месни продукти и Дирекция "ОДОП" Пловдив е осъдена да заплати разноски. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в липса на собствени фактически констатации относно спорния фактически въпрос - за реалното изпълнение на фактурираните доставки като първа предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит. Съдът само възпроизвел извършените процесуалните действия в ревизионното производство, съдържанието на някои от събраните доказателства и това на експертите заключения, но не направил мотивирани фактически изводи. Съдът без основание надценил значението на извършването на последващи облагаеми доставки със същия родово-определен предмет като този по процесните фактури, без изобщо да обсъди събраните доказателства относно фирмите-преки доставчици и да се произнесе по реалността на преките процесни доставки. Процесните фактури не са придружени със сертификати, документи за произход и др. съгласно нормативните изисквания затова; липсват записи във фактурите по чл. 58, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба "Инком-М" ЕООД оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил за правото на данъчен кредит на ревизираното лице по фактурите на посочените доставчици за посочените данъчни периоди. Основателно в касационната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е постановено при пълна липса на мотиви по спорните фактически и правни въпроси. Мотивите на съдебния акт действително представляват пълен и точен препис на мотивите на потвърждаващото РА Решение на директора на Д"ОДОП" Пловдив относно това какви доказателства са представени в ревизионното производство, както и препис на задачите и отговорите на назначените пред съда съдебно-счетоводни експертизи. Съдът изобщо не се е произнесъл: 1/. всички ли процесни фактури са представени /в мотивите на потвърждаващото РА Решение се твърди обратното/; 2/. отговарят ли представените фактури на изискванията за данъчен документ, въз основа на който може да се претендира данъчен кредит /предвид отказа на претендираното право на осн. чл. 71, т. 1 ЗДДС с първоначалния ревизионен акт- спорен ли е този въпрос след повторната ревизия, още повече, че нито предходният РА, нито отменящото го решение на горестоящия административен орган са приложени в административната преписка/, а и предвид тезата на органите по приходите за неизпълнение на чл. 58, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност/; 3/. какъв, според съда, е конкретният предмет на доказване, за да се приеме, че е доказано прехвърляне на правото на собственост върху родово-определената стока от страна на доставчиците на ревизираното дружество и въз основа на кои доказателства и доказателствени средства съдът приема за доказани определени факти. Къде, от кого и на кого е предадена стоката, от кого е транспортирана, как е удостоверено получаването й в посочения хладилен склад /нает от РЛ, а също и пренает от един от доставчиците/ - за всички тези обстоятелства няма нито дума в мотивите на съдебното решение. В тях липсва и каквото и да е конкретно обсъждане на изброените представени в ревизионното производство писмени доказателства, които са обсъдени и не са признати от органите по приходите. Съдът е следвало конкретно да анализира авторството на документите /представените приемо-предавателни протоколи не са подписани от представители на доставчиците, а са с печат на фирмата, за която се твърди, че е собственик на хладилния склад, в който са съхранявани стоките и от където са изписвани за последващи доставки/; момента на представянето им и връзката с конкретна данъчна фактура; съвкупната им преценка с оглед и на писмените обяснения на представляващия РЛ относно начина на изпълнение на доставките; какви факти приема за удостоверени с тях. Не са обсъдени и приетите експертизи - за тях е казано само, че не са оспорени- това обаче не освобождава съда от задължението да ги обсъди заедно с другите доказателства и да се мотивира защо ги приема или не. Всичко изложено прави невъзможен ефективния касационен контрол на първоинстанционното решение и нарушава правото на защита на страните, а последното представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото следва съдът да се произнесе и по разноските в настоящото производство. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение