Решение № 5053 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2149/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ф. М. Е., подадена чрез упълномощен адвокат С. Али, против решение № 20 от 12.01.2026 г., постановено от Административен съд – Търговище, по адм.д. № 234/2022 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК – неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган и е спазена предвидената от чл. 59, ал. 2 АПК форма. Касаторът заявява, че процесната заповед не съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК задължителни реквизити, с означение на фактическите и правните основания за издаването ѝ, и липсват мотиви. Оспорва правните изводи на съда досежно наличието на предпоставките по чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, като поддържа, че актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, процесната сграда никога не била собственост на Община Търговище, а е изградена от ТКЗС преди 1970 г., като е предоставена за ползване на общината, без да е завършена процедура по закупуване или обособяването ѝ като самостоятелен обект. Според жалбоподателката неправилно съдът е счел, че влязлото в законна сила решение № 445 от 14.10.2021 г. по гр.д. № 261/2021 г. на Районен съд – Търговище, с който е отхвърлен иска на Ф. М. Е. за делба на административната сграда, автоматично прави Община Търговище собственик на сградата, предмет на оспорената заповед. На последно място счита, че са допуснати нарушения на производствените правила, които са от категорията на съществените. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът – кметът на Община Търговище не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в открито съдебно заседание. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото са верни изводите на решаващия съд, че процесната заповед е издадена при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 65 ал. 1 ЗОС. Според участващия по делото прокурор по делото е безспорно, че към датата на издаване на оспорената заповед имотът е общинска собственост, съгласно АЧОС № 3907/01.12.2020 г. на Община Търговище, който акт, според нормата на чл. 5 ал. 3 ЗОС, се ползва с материална доказателствена сила, следователно удостовереното в него се счита за вярно до доказване на противното. Поддържа, че не са налице данни установените в АЧОС обстоятелства да са оборени по установен в закона ред. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Ф. М. Е. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 20 от 12.01.2026 г. е отхвърлена жалбата на Ф. М. Е. против заповед № РД-З-1370/30.11.2022 г., издадена от заместник – кмета на Община Търговище В. Велчев, съгласно заповед РД-З-1351/28.11.2022 г. на кмета на Община Търговище, с която, на основание чл. 65, ал. 1 ЗОС, е разпоредено изземването на помещения – общинска собственост, находящи се в административна сграда с [идентификатор], представляваща сградата на кметството в [населено място], общ. Търговище, които се владеят без правно основание от Ф. М. Е.; Ф. М. Е. е осъдена да заплати на Община Търговище сумата от 200.00 /двеста/ лева, представляваща разноски по делото. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – Търговище е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при условията на заместване на кмета на Община Търговище, в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2 АПК, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 65, ал. 1 ЗОС. Първоинстанционният съд е анализирал всички представени по делото доказателства и е преценил, че имотът, предмет на заповедта, представлява общинска собственост, съгласно Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 3907/01.12.2020 г. на Община Търговище, жалбоподателката държи общинския имот без правно основание и същият се ползва от нея, според изявленията ѝ, направени в хода на устните състезания. Според мотивите на обжалваното решение оспорващата не доказва ползването на имота на правно основание, годно да бъде противопоставено на удостоверената принадлежност на правото на собственост на Община Търговище, с приложения акт за частна общинска собственост. Изложено е, че Ф. М. Е. не разполага с титул за собственост, който се ползва с материална доказателствена сила, а актът за общинска собственост, макар да няма правопораждащо действие, се ползва с такава сила, което означава, че удостовереното в него се приема за вярно до доказване на противното. Първостепенният съд е обсъдил влязлото в сила на 21.12.2021 г. решение по гр. д. № 261/2021 г. по описа на Районен съд – Търговище, с което предявеният от оспорващата против Община Търговище иск за делба на същата административна сграда, е отхвърлен като неоснователен. Преценил е, че при отхвърлен иск за делба на една вещ, със сила на пресъдено нещо се отрича правото на собственост на ищеца върху идеална част от тази вещ и всеки последва иск на същото лице, спрямо същите ответници и за същия имот - както за делба, така и установителен или ревандикационен иск за право на собственост върху идеална част от вещта, е недопустим. При това и на основание чл. 299 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съдът е счел, че въпросът относно наличие на вещни права в патримониума на оспорващата по отношение на сградата, предмет на заповедта за изземване, не подлежи на пререшаване. Изложеното в жалбата твърдение за предоставено ползване на имота на трето лице е прието за недоказано по делото и на практика опровергано от самата оспорваща, предвид изричните ѝ изявления, направени в проведеното съдебно заседание, че ползва имота от почти десет години. Изведено е и заключение, че оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона, поради което съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след подробно обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд точно е констатирал, че жалбоподателката владее помещения – общинска собственост, находящи се в административна сграда с [идентификатор], представляваща сградата на Кметството в [населено място], община Търговище. От доказателствата по делото се установява, че за недвижим имот – сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], е съставен АЧОС № 3907/01.12.2020 г. на Община Търговище, а с решение по гр. д. № 261/2021 г. по описа на Районен съд - Търговище, е отхвърлен като неоснователен предявеният от Ф. Е. против Община Търговище иск за делба на недвижим имот, представляващ административна, делова сграда, с площ от 192 [жк], едноетажна, разположена в поземлен имот, с площ от 587 кв.м., с [идентификатор] по кадастралната карта и регистри на [населено място], който иск е основан на твърдения за възникнала съсобственост между страните, поради упражнено от ищцата давностно владение, за период от десет години. Решение № 445 от 14.10.2021 г., постановено по гр. д. № 261/2021 г. на РС – Търговище е влязло в законна сила на 21.12.2021 г. С оглед на това и на основание чл. 44, ал. 2 Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 65, ал. 1 ЗОС, кметът на Община Търговище е издал оспорената в настоящото производство заповед РД-З-1351/28.11.2022 г., с която е разпоредено изземването на помещения – общинска собственост, находящи се в административна сграда с [идентификатор], представляваща сградата на кметството в [населено място], община Търговище, които се владеят без правно основание от Ф. М. Е.. Разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОС предоставя възможност общината да осъществи своя фактическа власт върху имоти, чиято собственост по категоричен начин е установена в полза на общината, като прекрати фактическата власт върху тях, осъществявана от други физически или юридически лица. По силата на цитираната норма, послужила като правно основание за издаване на оспорената заповед, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Правилно административния съд е приел, че макар собствеността върху имота, предмет на заповедта за изземване да се оспорва, същата е безспорно доказана с представения по делото АЧОС № 3907/01.12.2020 г. на Община Търговище, докато жалбоподателката не представя титул за собственост. При тези вярно установени факти, първостепенният съд правилно е преценил, че в конкретната хипотеза е налице ползване на имота без правно основание, независимо от твърденията за упражнено давностно владение, с което е осъществена и последната материалноправна предпоставка – имотът не се ползва на правно основание, поради което издадената заповед е законосъобразна. Неоснователно е възражението на касационната жалбоподателка за липса на компетентност на издателя на акта. Обжалваната заповед е издадена от заместник – кмет, при условията на заместване, съгласно представената по делото заповед РД-З-1351/28.11.2022 г. на кмета на Община Търговище /л. 42 от първоинстанционното дело/. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява, в които случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице, като за определен период от време заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Настоящият случай е безспорно такъв, доколкото от съдържанието на заповедта за заместване се установява отсъствието на титуляра на 30.11.2022 г. Относно подробно изложените в жалбата оплаквания във връзка с липсата на мотиви, касационният съдебен състав счита, че не са налице твърдените пороци на заповедта за изземване. Актът съдържа фактически основания за издаването му, тъй като константната съдебна практика допуска мотивите да са изложени в документ, съставен преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт, което не противоречи на нормативните изисквания и е в съответствие с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. В настоящия случай е налице позоваване на писмо с изх. № РД-02-4645 от 12.07.2022 г. относно доброволно освобождаване на процесните помещения, а с това позоваване изложените в писмото мотиви, приети от издателя, следва да се считат за мотиви и на процесния административен акт. С цитираното писмо Ф. Е. е уведомена за влязлото в сила съдебно решение № 445/14.10.2021 г., постановено по гр. д. № 261/2021 г. по описа на РС – Търговище, както и че в 7-дневен срок от получаване на писмото следва да освободи ползваните без правно основание помещения - част от административната сграда на кметство [населено място], община Търговище. При това административният съд правилно е преценил, че заповедта съответства на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 АПК. Не намират правна опора всички доводи на касационната жалбоподателка относно собствеността на процесната сграда, основани на характера на АЧОС и влязлото в сила решение по гр. д. № 261/2021 г. по описа на РС – Търговище. Материалната доказателствена сила е присъща на официалните свидетелстващи документи, какъвто безспорно е актът за общинска собственост. Макар и да няма правопораждащо действие, според нормата на чл. 5, ал. 3 ЗОС, актът за общинска собственост се ползва с материална доказателствена сила, което означава, че удостовереното в него се счита за вярно до доказване на противното. В настоящия случай, както правилно е отбелязал и първостепенния съд, Ф. М. Е. не разполага с титул за собственост, който се ползва с материална доказателствена сила, следователно непротивопоставими на съставения АЧОС са твърденията за упражнено давностно владение. С решение № 445/14.10.2021 г., постановено по гр. д. № 261/2021 г. по описа на РС – Търговище, чиито правни последици са подробно обсъдени от административния съд, е отхвърлен искът за делба срещу Община Търговище, с което окончателно е отречено правото на собственост на ищеца върху имота и е изключена възможността същият въпрос да бъде разглеждан повторно. Освен това, от приобщените по делото доказателства се установява, че настоящата жалбоподателка е предявила и искова молба против Съвет на правоимащите притежатели на дялови бонове за имуществото на ТКЗС [населено място]/бригада [заличен текст]/(в ликвидация), с която е предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключен между страните предварителен договор от 13.05.2019 г. за покупко-продажба на недвижим имот и построената в него административна сграда. С влязло в сила определение № 791 от 29.06.2020 г. по гр. д. № 47/2020 г. по описа на РС – Търговище, производството по делото е прекратено на основание чл. 129, ал. 3-4 ГПК. Също така Ф. М. Е. е сезирала РС – Търговище и с отрицателен установителен иск за собственост срещу Община Търговище относно реално обособена идеална част от административна сграда с вход от запад, с площ от 150/192 ид. ч., която сграда е с [идентификатор]. 1, едноетажна с площ от 192 кв. м., с предназначение, делова сграда в [населено място], общ. Търговище, с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 97 ЗС, както и иск по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на Акт № 3907 за частна общинска собственост от 01.12.2020 г. на Община Търговище, за сграда с [идентификатор]. 1. С решение № 621 от 12.12.2023 г. по гр. д. № 388/2023 г. на РС – Търговище искът е отхвърлен като неоснователен. Това решение е обезсилено с влязло в сила решение № 83 от 19.06.2024 г. по в. гр. д. № 68/2024 г. на ОС – Търговище. Според решаващите мотиви на окръжния съд, видно от приложеното гр. д. № 261/2021 г., приключило с решение № 445/14.10.2021 г. /влязло в сила на 21.12.2021 г./, с което предявеният от Ф. М. Е. против община Търговище иск за делба на същата административна сграда е отхвърлен като неоснователен, и доколкото основният предмет на делото за делба в първата му фаза е въпросът дали е налице съсобственост върху процесната вещ, кои са съсъобствениците и какви са техните дялове /чл. 344, ал. 1 ГПК/, когато е отхвърлен иск за делба на една вещ, със сила на пресъдено нещо се отрича правото на собственост на ищеца върху идеална част от тази вещ. С оглед на това въззивният съд е постановил, че е недопустим всеки последващ иск на същото лице, спрямо същите ответници и за същия имот - както за делба, така и установителен или ревандикационен иск за право на собственост върху идеална част от вещта /решение № 196/21.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 774/2017 г., ГК, І г. о./. С определение № 3522 от 07.07.2025 г. по гр. д. № 3999/2024 г. по описа на ВКС, ГК, II отделение, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 83 от 18.06.2024 г., постановено по гр. д. № 68/2024 г. по описа на Окръжен съд – Търговище. Върховният касационен съд е приел, че изводите за процесуална недопустимост на първоинстанционното решение изцяло съответстват на установеното в съдебната практика. При така развилите се искови производства пред общия граждански съд следва несъмненият извод, че в случая няма постановен съдебен акт, който да е разрешил в полза на касаторката спора й за собственост, въз основа на който лицето, което владее помещенията – общинска собственост, да се противопостави на валидно основание на правото на собственост на общината върху имота. Не се констатират допуснати процесуалния нарушения, в каквато насока са твърденията на касационната жалбоподателка. Тези твърдения са бланкетни, без са се сочат конкретни пороци, представляващи отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Не са налице факти и обстоятелства, които могат да доведат до други правни изводи, или които имат за резултат недопустимо ограничаване на правото на защита на Ф. М. Е. в производството по изземване на имота или в хода на първоинстанционното съдебно производство. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Разноски не се дължат на ответника,тъй като такива не са претендирани от него. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,