Решение № 778 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10446/2016 г.

Решение № 778 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10446/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационните жалби на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ В. и Р. Г. Г., чрез пълномощника му адв. Т., срещу Решение № 287 от 20.07.2016 г., постановено по адм. дело № 628/2015 г. по описа на Административен съд В.. ОД на МВР В. обжалва решението в частта му, с която е уважен предявеният против нея иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в размер на 1000 лева с доводи за неправилността му, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в тази част, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявения иск се отхвърли. Р. Г. Г. обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него против ОД на МВР В. иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на закона, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният иск изцяло и му се присъдят сторените разноски пред двете инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на ОД на МВР В. и за неоснователност на касационната жалба на Р. Г. Г.. Касационните жалби са подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях част, в законоустановения срок и са процесуално допустими. Производството пред Административен съд В. е образувано по исковата молба на Р. Г. против ОД на МВР В., с която е предявил иск за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането 21.11.2015 г. до окончателното и изплащане, за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на служители на ОД на МВР В.. Твърдените от него неимуществените вреди основава на незаконосъобразни действия на полицейски органи, осъществени на 21.11.2015 г. при задържането му, изразяващи се в стрелба по него без предварително предупреждение, нанасяне на побой, използване на електрошок и поставяне на белезници, които са предизвикали у него силен стрес, страх за здравето и живота му, както и физически болки и страдания. С обжалваното решение Административен съд В. е приел предявеният иск за обезщетение за частично основателен и е присъдил такова в размер на 1 000 лева, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 22.11.2015 г. до окончателното й изплащане. В останалата му част до претендирания размер от 10 000 лева го е отхвърлил като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че действията на служителите на ОД на МВР В., взели участие при задържането на ищеца на 21.11.2015 г., административни по своя характер, не са в съответствие с разпоредбите на чл. 85 и чл. 86 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, поради което се явяват незаконосъобразни. Приел е за доказано, че вследствие на тези незаконосъобразни действия Г. e получил наранявания, както и че задържането неминуемо се е отразило на психичното му състояние. Приел е възмездяване на тези негативни последици при приложението на чл. 52 от закона за задълженията и договорите. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Неправилно е прието в обжалваното решение, че в случая по делото са установени и доказани елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, при което е налице изведената от ищеца отговорност на ответника за обезщетяване на твърдените за причинени му неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразните действия на служителите на ОД МВР В.. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Когато се преценяват условията при които е осъществено задържането по ЗМВР, трябва да се отчетат кумулативните им последици за ищеца, във връзка с неговите специфични твърдения, като се проведе пълно главно доказване на твърдените факти. В настоящият случай не е доказано незаконосъобразно действие, причинило неимуществена вреда, която да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Съдът от първата инстанция е приел, че действията на служителите на ответника, взели участие при задържането на ищеца на 21.11.2015 г., административни по своя характер, не са в съответствие с разпоредбите на чл. 85 и чл. 86 от ЗМВР, поради което се явяват незаконосъобразни. Настоящата инстанция счита, че служителите на ОД МВР са действали, съобразно правомощията, определени в закона. За самото задържане има издадена заповед за задържане, която не е обжалвана, при което установените с нея факти следва да се кредитират от съда. Необосновано решаващият съд е оценил като непълно и неустановяващо извършените спрямо ищеца фактически действия при задържането му съдържанието на докладните записки на участвалите в него длъжностни лица. Те имат качеството на писмени документи и следва да се ценят заедно с останалите доказателства по делото. В докладната записка, изготвена от полицейския служител, реално извършил действия по задържане на ищеца е посочено, че той не е спрял на светлинен и звуков сигнал, оказал е съпротива, опитал се е да избяга от мястото на проверката, което е довело до необходимостта от прилагане на физическа сила. Подробно е извършено описание и на действията на служителя, осъществил стрелба със стоп патрони. Неоснователно е прието, че установеното от събраните по делото писмени доказателства е оборено в хода на делото от показанията на свидетеля Г., брат на ищеца и приетата по делото съдебно-балистична експертиза. Показанията на свидетеля следва да се преценят съобразно неговата възможна заинтересованост, като по делото не са събрани други доказателства, които да ги подкрепят. От приетата по делото съдебно-балистична експертиза е видно, че вдлъбнатините по автомобила може да се получат, както от стрелба със стоп патрони, така и от удар с твърд предмет. Предното ляво стъкло на автомобила се е счупило при удара в полицейската кола, причинен от Р. Г., което се установява от обясненията на старши инспектор Харалампиев, който заявява, че след удара парчетата от стъклото на предната лява врата на управлявания от Р. Г. автомобил са се намирали на земята непосредствено до нея. При преценка на ангажираните по делото доказателства следва извода, че не са доказани от страна на ищеца твърдяните в исковата молба обстоятелства, на които се основава предявения иск, а именно посочените за извършени от полицейски служители действия в нарушение на изведените от закона техни правомощия. Ищецът е задържан при използване на физическа сила и помощни средства в съответствие с правомощията по чл. 85, ал. 1, т. 1, т. 2 от ЗМВР. Тяхното използване е съобразно конкретната обстановка и характера на нарушението на обществения ред по смисъла на чл. 86, ал. 2 от ЗМВР. Ищецът е заподозрян за участие в измама, не се е подчинил на органите на МВР, опитал се да избяга. Това неправомерно е наложило необходимостта от използване на физическа сила и помощни средства, съобразно конкретната обстановка. Същата е установена от приетите по делото писмени доказателства, чието съдържание не е оборено в хода на делото. С оглед изложеното, съдът намира, че в случая не е доказана по делото първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, на която се основава предявения иск, а именно незаконосъобразни действия на служители на ответника, при което същият се явява неоснователен. Следва обжалваното решение като неправилно да бъде отменено в частта му, с която е осъдена ОД на МВР В. да заплати на Р. Г. Г. сума в размер на 1 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, като обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и разноски по делото, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което предявения иск се отхвърли. В останалата му част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото искането на Р. Г. Г. за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение