Решение № 723 от 23.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5863/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на КОМУНАЛ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, [ЕИК], чрез упълномощения адв. И. Димитров, срещу Решение 2911 от 02.05.2023 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. 1097/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-22221020004497-091-001/16.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1937 от 21.12.2021 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и като постановено при неправилна и непълна преценка на доказателствата касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че от събраните по делото доказателства се установява, че са налице всички предпоставки, обуславящи упражняването на правото на данъчен кредит издадените фактури са придружени и от договори, приемо-предавателни протоколи, протоколи Акт обр. 19, граждански договори, сключени между доставчиците и физически лица, разписки за изплатени суми по гражданските договори, и др. Според касатора съдът не е анализирал задълбочено и в пълнота приетите по делото доказателства. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на издадения на дружеството ревизионен акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции по представени списъци. Ответникът директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, чрез процесуалния си представител в съдебното заседание пред настоящата инстанция оспорва жалбата. Претендира разноски в размер на 2 570,53 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С оспорения РА на дружеството са определени задължения по ЗДДС в размер на 20 000,00 лв. и лихви в размер на 7 914,05 лв., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 9 ЗДДС, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 20 000 лв. по две фактури, издадени от СТОРМЕТ ЕООД, [ЕИК] и ТЕХНОМАКС БГ ЕООД, [ЕИК], с предмет на доставките услуги различни видове СМР; начислени са и съответните лихви за забава в размер на 4 117 лв. Установени са и задължения от начислени лихви за преждевременно ползван ДДС в общ размер на 3 797,05 лв. за периода от 15.06.2020 г. до 14.09.2020 г. Констатирано е, че предмет на дейност на ревизирания субект е извършване на строително монтажни и строително ремонтни дейности, сметоизвозване, снегопочистване и отдаване на активи под наем. При осъществяване на дейността си КОМУНАЛ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД участва в множество дружества по ЗЗД. В хода на ревизията са изискани и проверени първични счетоводни документи и търговски документи, представени от ревизираното лице. Извършени са проверки в информационния масив на НАП, както и насрещни проверки на доставчиците. При извършените насрещни проверки доставчиците са представили изисканите им документи фактури, договори за изпълнение на СМР, възлагателни писма, протоколи за приемане на извършената работа, извлечения от счетоводни регистри, граждански договори и разписки за изплатени суми по тях и др. Установено е, че са декларирали спорните две фактури в дневниците си за продажби за съответните периоди. За да откажат правото на данъчен кредит по издадените фактури, органите по приходите са се позовали на липса на кадрова обезпеченост за извършването на доставките, тъй като е установено, че нямат лица, назначени по трудови правоотношения, а са представили само граждански договори с изброени поименно лица, които не са декларирали такива доходи. Част от лицата са били назначени по трудови правоотношения на осем часов работен ден в друго дружество. В хода на съдебното производство е прието заключение от извършена съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че процесните две фактури са отразени в счетоводствата на доставчиците; сумите по тях са заплатени по банков път; по делото не са налице счетоводни документи, от които да е видно отчитане на складови наличности или на доставки на строителни материали за изпълнение на визираните в представените договори СМР; по делото не са налични документи, от които да е възможно да бъдат направени констатации относно техническата обезпеченост на дружествата-доставчици. СМР са във връзка с последващи облагаеми доставки от страна на ревизираното дружество към Консорциум Строителство Сливен СК Асеновец. За ревизирания период 01.01.2019 г. 31.05.2020 г. КОМУНАЛ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД е получило доставки на стоки и услуги от над 200 доставчика на обща стойност 4 240 343,24 лева, като стойността на доставките по процесните две фактури представлява 2,71% от общата стойност на получените от жалбоподателя доставки. Вещото лице не е констатирало различия между начина на документиране, отчитане и заплащане на доставките към спорните доставчици в сравнение с тези към останалите доставчици. За да отхвърли жалбата на КОМУНАЛ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, като същият е материално законосъобразен. Обсъдил е представените и ангажираните доказателства и е приел за недоказан факта на извършване на облагаеми доставки на услуги. При съобразяването на горните обстоятелства, съдът е приел РА в тази част за законосъобразен и е отхвърлил жалбата на дружеството, възприемайки напълно мотивите на органите по приходите за отказ на правото на данъчен кредит поради недоказаност на кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците. Решението е неправилно. В РА, след извършени насрещни проверки на доставчиците, основните констатации, обосноваващи отказа на право на данъчен кредит са свързани с неустановяване на материалната, техническа и кадрова обезпеченост. Съдебната практика на СЕС и ВАС безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките. В този смисъл са решенията по дела С-80/11, С-142/11, С-285/11, С-324/11, С-18/13 и др. на СЕС. Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва. В процесното ревизионно производство, както ревизираното лице, така и неговите доставчици са представили всички документи, съставени във връзка с доставките по спорните фактури, както и доказателства за счетоводното им отразяване. Представили са и доказателства за наети работници по граждански договори. За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадне начисления му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката или услугата да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя. В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже изброените предпоставки. По принцип, когато те са доказани, правото на приспадане следва да бъде признато. От друга страна, административните и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Боник, т. 44/. В случая посочените по-горе предпоставки са доказани от жалбоподателя. За извършените доставки са издадени фактури, отговарящи на изискванията на чл. 114 ЗДДС, в които данъкът е посочен на отделен ред, начислен е по реда на чл. 86 ЗДДС от доставчиците. Не съществува пречка конкретните параметри на доставката да бъдат посочени в придружаващ фактурата документ. Фактурите са издадени от регистрирани по ЗДДС лица, като получателят също отговаря на това изискване. Доколкото предмет на доставките са услуги - уговорените СМР с ТЕХНОМАКС БГ ЕООД са направа на външна мазилка и топлоизолация и със СТОРМЕТ ЕООД демонтаж на олуци, водосточни тръби, метална дограма, шапка по бордове от поц.ламарина; разваляне и направа на тухлена зидария, боядисване с латекс и т.н. то размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Установяването на предаването на предмета по доставката ( в случая приемането на резултата от услугата) винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС и както правилно е приел съдът, в тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт. Още в хода на ревизията и административното обжалване на процесния РА, както от ревизираното дружество, така и от двамата доставчици са представени издадените фактури, придружени и от договори, протоколи Акт обр. 19, граждански договори, сключени между доставчиците и физически лица, разписки за изплатени суми по гражданските договори, констативни протоколи за извършваната работа и др. Вярно е, че като частни документи същите не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, но е вярно и това, че са представени в хода на административното производство, а по същество цялото счетоводство се състои от частни документи, което не води до извод, че същите не представляват годни доказателства. Отказът да се признае право на данъчен кредит с мотиви за липса на кадрова обезпеченост на доставчици, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. С какви работници е работил доставчикът и дали е спазил трудовото и осигурителното законодателство не може да се вменява като отговорност на получателя. ЗДДС не обуславя правото на данъчен кредит за получателя на доставката от наличието или не на конкретно ангажирани от изпълнителя работници. В тази връзка следва да се съобрази и решение по дело С-324/11 (Gabor Toth) на СЕС, в което изрично се сочи, че Директива 2006/112/ЕО не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът за строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че събраните по делото многобройни писмени доказателства установяват реалност на процесните доставки. Относно доначислените задължения за лихви за преждевременно ползван ДДС в общ размер на 3 797,05 лв. за периода от 15.06.2020 г. до 14.09.2020 г., то следва да се посочи, че ревизираният период е 01.01.2019 г. 31.05.2020 г., т.е. с това установяване органите по приходите са излезли извън него. По така изложените съображения оспореното решение следва да се отмени и вместо него да се отмени процесният РА. С оглед крайния изход на делото, на касатора се дължат разноски, в претендирания размер от 2 173,31 лева, съгласно представените списъци по чл. 80 ГПК за първоинстанционното производство в размер на 1 950,00 лева и за настоящото производство в размер на 223,31 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,