Решение № 8385 от 28.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5750/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) Варна при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), приподписана от юрк. Н.-Петрова, срещу Решение № 5418/29.04.2026 г., постановено по адм. д. № 2846/2025 г. по описа на Административен съд – Варна. Съдебното производство е за втори път пред настоящата инстанция, след като с Решение № 11767/20.11.2025 г., постановено по адм. д. № 10009/2024 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 6709/27.06.2024 г., постановено по адм. д. № 140/2023 г. по описа на Административен съд – Варна и делото е върнато с указания за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва съдебните изводи, че разпоредбите на ДОПК и Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) не предвиждат възможност за възлагане и извършване на ревизия преди 01.01.2021 г. на органи по приходите от териториална дирекция, различна от териториално компетентната по отношение на ревизираното дружество, която в случая е ТД на НАП Варна. Дори да се приеме наличие на пропуск през 2020 г., той не е тежък порок, а отстраним организационен дефект, който е саниран със заповедта на зам. изпълнителния директор на НАП от 11.06.2021 г. на основание действащата редакция на чл. 12, ал. 6 ДОПК. Отправя искане за отмяна на атакуваното съдебно решение и постановяване на ново по същество, с което оспорването срещу ревизионния акт (РА) да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение и внесените държавни такси за касационна и частна жалби. С молба по хода на делото прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение. Ответникът – „Лайт Импекс М“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Мурджев, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в хода на делото, с искане да бъде отхвърлена, а съдебното решение - оставено в сила. Претендира присъждане на платен адвокатски хонорар за настоящото касационно производство, за което представя доказателства и списък на разноските. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба с позиция за отсъствие на релевираните с нея пороци, съставляващи отменителни основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване в производството пред Административен съд – Варна е бил РА № Р-03000320005748-091-001/11.08.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна и Бургас, потвърден с Решение № 236/14.12.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на „Лайт Импекс М“ ЕООД са установени задължения по ЗКПО за данъчните периоди 2016 г. и 2017 г. в общ размер на 154 917,43 лв., ведно с лихви в размер на 78 631,46 лв. Установяванията на решаващия съд при повторното разглеждане на делото обхващат фактите и обстоятелствата, свързани с компетентността на органите по приходите да възложат и извършат ревизията на дружеството съгласно Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000320005748-020-001/23.09.2020 г., издадена от М. Ц. Михалски, началник сектор при ТД на НАП Варна. Със заповедта е определен предметният обхват на ревизията и съставът на ревизиращия екип – И. И. Гуджева, на длъжност главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, Е. Й. Василева и П. Д. Пехливанов, и двамата заемащи длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас. С Решение № Р-03000320005748-098-001/11.06.2021 г. на М. Михалски, преписката е иззета на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК от ръководителя на ревизията – И. Гуджева и е възложена на П. Пехливанов. Първоначалната ЗВР е изменена със ЗИЗВР № Р-03000320005748-020-004/11.06.2021 г. по отношение на крайния срок и състава на ревизиращия екип. В рамките на осъществената проверка по реда на чл. 160, ал. 1 ДОПК съдът е отхвърлил възраженията на оспорващия за липсата на квалифициран електронен подпис на органите по приходите, издали ЗВР, ЗИЗВР, заповедите за спиране и за възобновяването на ревизионното производство, РД и РА. Формирал е изводи за валидност на положените КЕП в електронните документи при спазване на изискванията на Регламент № 910/2014 г. и приложение 1 към него, съответно за законосъобразно изземване на ревизионната преписката предвид предстоящото пенсиониране на И. Гуджева на 23.06.2021 г. и представената Заповед № 106/04.06.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП. С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на процесния РА. В тази връзка е приел, че актът е издаден от посочените лица в чл. 119, ал. 2 ДОПК, но при допуснато нарушение при възлагането и опорочено участие на ръководителя на ревизията. Според изложените мотиви, към момента на издаване на процесната ЗВР от 23.09.2020 г. разпоредбите на ДОПК и ЗНАП не предвиждат възможност за възлагане и извършване на ревизията от органи по приходите от различна от компетентната териториална дирекция по отношение на лицето съгласно чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК. Подобна възможност е предвидена едва след 01.01.2021 г. с допълнението на разпоредбата на чл. 12, ал. 6 ДОПК и нито представеното Писмо с изх. № 11-02-660#1/18.09.2020 г. на зам.-изпълнителния директор на НАП, нито последващите го Заповед № ЗЦУ-ОПР-9/21.05.2021 г. на ИД на НАП и Заповед № 3-ЦУ-2190/11.06.2021 г. на зам.-изпълнителния директор на НАП, могат да санират обсъдения съществен порок. В заключение съдът е отбелязал липсата на противоречие със задължителното тълкуване в ТР № 3/26.06.2025 г. по тълк. дело № 2/2024 г. на ВАС, тъй като към 2020 г. дори и при необходимост не е била налице възможност служителите на НАП да осъществяват правомощията си извън територията, ограничена от правилата на чл. 8 ДОПК. Преди да изпрати ревизионната преписка на ТД на НАП Варна е изложил мотиви по приложението на материалния закон. Така постановеното решение от Административен съд – Варна е валидно, допустимо и правилно. Заявените оплаквания в касационната жалба не се установяват при извършената проверка на доказателствения материал по делото. Заключението за нищожност на процесния РА е обосновано последователно от първоинстанционния съд в съответствие с изяснените факти. В хода на делото съдът е дал конкретни указания с Определение № 13351/02.12.2025 г., Определение № 2669/04.03.2026 г. и Определение № 3101/12.03.2026 г., за попълване на делото с доказателствата, чиято липса в комплектуваната по реда на чл. 150, ал. 1 ДОПК административна преписка се разглежда като причина ВАС да отмени предходното решение по спора – вж. Решение № 11767/20.11.2025 г. по адм. дело № 10009/2024 г. Предмет на касационния контрол е единствено заключението на съда за нищожност на РА вследствие от нарушение на императивните законови разпоредби във връзка с възлагането и извършването на ревизията на „Лайт Импекс М“ ЕООД, доколкото изводите относно основанието и правомощието на възложилия ревизията орган да изземе преписката от И. Гуджева не се оспорват. Неоснователни и вътрешнопротиворечиви са твърденията на касатора, че от систематично и функционално тълкуване може да се направи извод, според който преди изменението на чл. 12, ал. 6 ДОПК и въвеждането на чл. 10, ал. 9 ЗНАП, изпълнителният директор на НАП е имал правомощие да определя органи по приходите с разширена компетентност, включително и с национален обхват. Според аргументите, с изменението от 01.01.2021 г. не се създава ново правомощие, а само се формулира изрично съществуващото, за да се избегнат спорове относно приложението на чл. 7 и чл. 8 ДОПК. Позовавайки се на Писмо с изх. № 11-02-660#1/18.09.2020 г. на зам.-изпълнителния директор на НАП, подписано при условията на заместване поради отпуск на титуляря и съдържащото се в него указание до директорите на ТД на НАП Варна и ТД на НАП Бургас, очевидно касаторът визира различно правомощие от предвиденото по чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК на определения със Заповед № ЗЦУ-ОПР-20/28.05.2018 г. заместник изпълнителен директор на НАП. Допълнително следва да се подчертае, че от една страна защитната теза е за неуредено изрично в разпоредбите на ДОПК и ЗНАП до 01.01.2021 г. правомощие на изпълнителния директор да определя органи по приходите с национална компетентност, въпреки единственото изключение в приложимата по време редакция на чл. 12, ал. 6 ДОПК (ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) за органите по ал. 2. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК компетентна териториална дирекция на НАП относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго, е териториалната дирекция по седалището на местните юридически лица – в случая ТД на НАП Варна към момента на възлагане на ревизията със ЗВР № Р-03000320005748-020-001/23.09.2020 г. Безспорно основанието за обявяване нищожността на РА от административния съд е заключението за липса на компетентност по повод възлагането на ревизията със ЗВР от 23.09.2020 г., което бе уточнено по-горе. Обосновано съдът приема, че с оглед регламентираната в закона съвместна компетентност на издателите на РА, опорочаването на участието дори и на единия от тях влече нищожност на акта в неговата цялост. Нито една от цитираните заповеди в касационната жалба - Заповед № ЗЦУ-ОПР-9 от 21.05.2021 г. на ИД на НАП и Заповед № 3-ЦУ-2190/11.06.2021 г. на зам.-изпълнителния директор на НАП, издадени въз основа на новите редакции на чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП след 01.01.2021 г., не притежава „валидиращ ефект“, както поддържа касаторът. В подкрепа на направените изводи са мотивите на мнозинството съдии в ТР № 3/26.06.2025 г. по тълк. дело № 2/2024 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС, доколкото процесната ревизия е възложена през 2020 г. и независимо дали е налице необходимост, е недопустимо служителите на НАП да осъществяват правомощията си извън територията, ограничена от правилата на чл. 8 ДОПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение на Административен съд – Варна не страда от релевираните пороци в касационната жалба и като правилно следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Изложените мотиви от първоинстанционния съд се споделят като издържани от фактическа и правна страна на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. С диспозитива на Решение № 5418/29.04.2026 г. ревизионната преписка правилно е изпратена на ТД на НАП Варна, съгласно разпоредбите на чл. 160, ал. 5 ДОПК вр. чл. 173, ал. 2 АПК. При този изход на спора в тежест на Национална агенция за приходите следва да бъдат възложени разноските за настоящото касационно производство и на ответника по касация следва да се присъди заплатеното по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 1 700 евро, съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие № 16/19.05.2026 г. и банково потвърждение за превода от 11.06.2026 г. Възражението за прекомерност на възнаграждението е неоснователно и немотивирано съгласно чл. 161, ал. 2 ДОПК, изм. ДВ бр. 17 от 2026 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение,