Решение № 9713 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1593/2019 г.

Решение № 9713 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1593/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Д. Йотова, от [населено място] против решение по протокол № 1, т. 2 (2. 1) от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 16.01.2019 г., с което на основание чл. 314, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е потвърдено наложеното й със заповед № РД – 04 – 1030/19.11.2018 г. на административен ръководител на Районна прокуратура – Варна дисциплинарно наказание "забележка". Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Ответникът по жалбата – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет чрез юрисконсулт Д. Захариева изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки. Заинтересованата страна – Административен ръководител на Районна прокуратура – Варна не изразява становище. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на оспорените актове съгласно чл. 168 АПК е неоснователна. С решение по протокол № 1, т. 2 (2. 1) от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 16.01.2019 г., на основание чл. 314, ал. 4 от Закона за съдебната власт е потвърдено наложеното на Д. Йотова, прокурор в Районна прокуратура - Варна със заповед № РД – 04 – 1030/19.11.2018 г. на административен ръководител на Районна прокуратура – Варна дисциплинарно наказание "забележка" за извършено от нея дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 1, т. 3 ЗСВ. По делото е установено, че за действия и бездействия, свързани с неизплащане на адвокатски хонорар по търговско дело № 2380/2013 г. по описа на Окръжен съд – Варна, въззивно търговско дело № 543/2015 г. по описа на Апелативен съд – Варна и касационно търговско дело № 1187/2016 г. по описа на Върховния касационен съд адв. Д. Йорданов, процесуален представител на прокурор Д. Йотова по посочените дела е депозирал на 19.04.2017 г. сигнал до Главния прокурор на Република България. Освен за възникналите неуредици във финансовите отношения между страните по сключените между тях договори за правна защита и съдействие, адвокатът е посочил, че неплащането на адвокатските му хонорари се дължи съгласно изявленията на прокурорката, заради поет от нея ангажимент към съдията – докладчик по делото в Апелативен съд – Варна. За действията на прокурор Йотова е била образувана прокурорска преписка № 4108/2017 г. на ВКП, отдел 06 "Административен", която е приключила със справка от 13.06.2017 г., която е приела, че не са се изяснили по несъмнен начин въпроси, които са били от особено значение за разкриване на обективната истина по факти и обстоятелства, включени в предмета на проверката и необходими за правилното квалифициране на проверяваното деяние. С резолюция от 27.11.2017 г. на заместник на главния прокурор сигналът, ведно със събраните материали е бил изпратен по компетентност на Комисията по професионална етика при Окръжна прокуратура – Варна, където е била образувана преписка А – 494/20.12.2017 г. С протокол от 13.02.2018 г. членовете на Комисията по професионална етика при Окръжна прокуратура – Варна са изразили становище за нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, произтичащи от принципа за почтеност и благоприличие, за което са уведомили административния ръководител на Районна прокуратура – Варна. Препис от протокола е бил получен в районната прокуратура на 15.02.2018 г., а дисциплинарното производство е било образувано със заповед на административния ръководител на 10.05.2018 г. В хода на дисциплинарното производство са взети обяснения от привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, приобщени са като доказателства материалите от преписка № 4108/2017 г. на ВКП, отдел 06 "Административен". Дисциплинарнонаказващият орган е отделил внимание на развитието на търговскоправния спор, търсейки неговите проекции в отношенията адвокат – клиент. Процесът за издръжка, по който бабата на Д. Йотова е завела иск за месечна сума от 1500, 00 лева срещу нея също би могъл да даде подобни проекции. Според обясненията на адв. Йорданов (стр. 125) "... разговарях с адв. Ненова, която към този момент не беше в нашата кантора, за да поеме процесуалното представителство на бабата на Йотова, оформих пълномощно, което предадох на прокурор Йотова и тя ми го върна подписано от баба й. По делото моето участие се изразяваше в процесуално представителство на прокурор Йотова. В хода на делото страните постигнахме споразумение за сумата от 1500, 00 лева, което бе одобрено от съда. В хода на делото баба й не се явяваше лично, пълномощното съдържаше клауза и в тази насока. Целта на водене на това дело бе да се получи несеквестируем доход от страна на Йотова". Изводът е точен и той е направен от далия обяснението адвокат Йорданов, че процесът за издръжка не е воден за нуждите и за задоволяване на потребностите на бабата, а за постигне на несеквестируем доход на възнаграждението на прокурор Йотова. Интересен е и факта, че адвокат Йорданов е изготвил и пълномощното на насрещната за неговата клиентка страна (нейната баба), което след като е оформил е дал на прокурор Йотова, която му го е върнала подписано. Прочитът на изброените обстоятелства през хипотезите на чл. 40, ал. 1-5 от Закона за адвокатурата и чл. 43, ал. 3 от Закона за адвокатурата дават възможност за преценка на етичните стандарти на адвоката и на неговия клиент. Прокурор Йотова е дала обяснения, че е признала иска за издръжка за сумата от 1500, 00 лева на месец и че действително е превеждала парите на баба си (стр. 102), но е заявила, че не се сеща за другите детайли около това дело. Както и за други факти от важно значение за проверяваните нарушения нейните обяснения в рамките на проверката от ВКП са бегли, хаотични и без ясен спомен за случилото се. Така например тя не се сеща за размера на уговорения хонорар за отделните инстанции по иска на ЦКБ срещу нея. Посочва, че не е оформяла документ за тях. Твърди, че разговорите за адвокатския хонорар са се водили вече при поета защита от адв. Йорданов без да има спомен каква част от първоинстанционния хонорар от 10000, 00 лева е изплатила. Позовавайки се на "финансовата си притесненост" към момента на образуване на делото посочва, че в хода на съдебното производство е изплатила хонорара, но не на веднъж. Не си спомня къде точно е дала парите и дали са присъствали трети лица (стр. 101). В обясненията си по дисциплинарното производство прокурор Йотова е вече категорична, че това което е записано в разписките (стр. 163, стр. 164 и стр. 165) за изплатено договорено възнаграждение, това са действителните факти по сложилите се между нея и адвокат Йорданов финансови правоотношения по повод реализираното процесуално представителство по търговско дело № 2380/2013 г. по описа на Окръжен съд – Варна, въззивно търговско дело № 543/2015 г. по описа на Апелативен съд – Варна и касационно търговско дело № 1187/2016 г. по описа на Върховния касационен съд. В противоположна насока са обясненията на адвокатите Йорданов (стр. 124-130), Иванов (стр. 111-114), Бойчева (стр. 106 – 110) и Никова (стр. 118 – 120). Дадени в обобщен вид техните сведения сочат, че когато кантората им работила с роднини и колеги последните не заплащали нищо, а адвокатите получавали възнаграждението за труда си в случай, че спечелели делото, от присъдените и събрани от насрещната страна разноски. Твърдят, че подобна схема на разплащане е била използвана и в случая (въпреки наличието на норма с друго съдържание – виж чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата). Тези твърдения сочат съставяне на договори (разписки) с невярно съдържание. Те кореспондират с обясненията на прокурор Йотова, дадени по време на проверката пред ВКП. Ирелевантни за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата обаче са обстоятелствата колко е платил, кога е платил, защо не е заплатил цялата уговорена сума и др.. Законът за адвокатурата ясно указва как се решават споровете, произтекли между адвокатите и техните клиенти във връзка с предоставено процесуално представителство и също толкова ясно гарантира правото на адвоката на възнаграждение за неговия труд (чл. 36 ЗА). Чрез договора за правна помощ се доказва пред съда размера на направените от изправната по спора страна разноски. Отговорността за разноски по делото е гражданско облигационно правоотношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено от него. Тя не е отговорност за вреди, нито стремеж "да се извади някой лев" (използвайки терминологията, употребена от някои от участниците в дисциплинарното производство), а обективна, невиновна отговорност. Въвеждането на съда в заблуждение е станало както от адвоката, така и от неговия клиент. Настоящият процес касае обаче единствено магистрата и са верни констатациите на дисциплинарнонаказващия орган в частта им, че създадената привидност за дължимия по процесуалното представителство адвокатски хонорар е целял финансово подпомагане, реализирано без самокритичност и неудобство, което е довело до накърняване престижа на прокурор Йотова и на съдебната власт пред представители на адвокатурата и техни служители. Реализираните финансови правоотношения са в грубо нарушение на относимите норми от Закона за адвокатурата. Преценени съгласно принципите от Кодекса за етично поведение на българските магистрати те пряко касаят почтеността и благоприличието (т. 5. 3, т. 5. 4, т. 5. 5 и т. 5. 6). Настоящият състав на Върховния административен съд намира за недоказани фактическите обстоятелства, че в периода август 2015 г. – април 2017 г. прокурор Йотова пред адвокати от адвокатско дружество "Иванов и Никова", от гр. Варна, които са я представлявали по гражданско дело, по което е била страна, е направила внушения за това, че публично известни магистрати (окръжният прокурор на Варна и председателят на Апелативен съд – Варна) са й помогнали за успешното за нея разрешаване на съдебния спор, за което им дължи парични суми, което е използвала като основание да не изпълни в цялост договорното си задължение към представляващата я адвокатска кантора за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за правна помощ. Подобни основания почиват единствено на обясненията на адвокат Йорданов, (останалите лица не са ги възприели пряко, а са ги чули от него) които оценени в тяхната конкретика и след преценка на останалите доказателства по спора, както удачно се е изразил заместника на Главния прокурор в своята справка по преписка № 4103/2017 г. по описа на отдел "Административен" при ВКП, са "останали неизяснени по несъмнен начин". Съгласно чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ дисциплинарно нарушение е действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт. Дисциплинарната отговорност като материалноправно правоотношение (произтичащо от магистратското правоотношение), възникнало върху конкретен неправомерен по своето естество юридически факт (дисциплинарно нарушение) между определени субекти на правото (носителят на дисциплинарната власт и извършилият дисциплинарно нарушение магистрат), включва като основен компонент на своето съдържание и реализацията на съответната мярка на принуда (в случая конкретното дисциплинарно наказание). Наложеното наказание "забележка" е най-лекото в йерархията на дисциплинарните наказания и при неговото потвърждаване Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е съобразила тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя. То е наложено от компетентния орган – прекият административен ръководител, в предвидената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение