Решение № 7703 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9274/2014 г.

Решение № 7703 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9274/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Делото е на фаза втора касация. Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената от адвокат Светла Банкова-пълномощник на "КЛИМАТ -Г" ЕООД ЕИК 107514610 със седалище и адрес на управление град Габрово, улица Тракия № 32, касационна жалба срещу РЕШЕНИЕ № 216/26.05.2014 г. постановено по АХ. Д№ 1090/2013г по описа на АС - В. Търново, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 071102166/21.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 625/12.12.2011 г. на директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите относно отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 27616,05 лева за данъчни периоди м. 11 и 12.2007 г., м. 01, 02, 04, 07, 08, 10 и 12.2008 г. и начислени лихви в размер на 10609,39 лева. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилен и необоснован е изводът на съда, че не са налице доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което законосъобразно органът по приходите е отказал право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури на основание чл. 70, ал. 5 от същия закон. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и да се присъдят разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в писмено становище изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Варна е бил РА ревизионен акт /РА/ № 071102166/21.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 625/12.12.2011 г. на директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите относно отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 27616,05 лева за данъчни периоди м. 11 и 12.2007 г., м. 01, 02, 04, 07, 08, 10 и 12.2008 г. и начислени лихви в размер на 10609,39 лева. С Ревизионния доклад органа по приходите се е произнесъл за липса на осъществена доставка на стоки от процесните доставчици - "Конкурент - 66" ЕООД, "Интергруп - 2006" ООД, "Джей МА" ЕООД, ЕТ "Профил-Цветан Димов", ЕТ "Дива-Петър Петров" за данъчен период м. 11 и м. 12.2007 г., м. 01, м. 02, м. 04, м. 07, м. 08, м. 10. и м. 12.2008 г. Предмет на доставките са били родовоопределени вещи - вентили радиаторни, алуминиеви и панелни радиатори, помпи, котел, тръби, конзоли, редуцир вентили, коляно, адаптор, тетка, сферични кранове, помпа, воден филтър и др За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА съдът е възприел като правилни констатациите на органа по приходите и направените във връзка с тях изводи - за законосъобразни. Посочил е също така, че в случая, както в хода на ревизията, така и в хода на съдебното производство при новото разглеждане на делото е установено, че липсва контакт с доставчиците, което изключва проверка на счетоводното отражение на процесните фактури при тях. Счел е, че редовните фактури и коректното счетоводно отражение на същите при жалбоподателя, не могат да обосноват правото на приспадане на данъчен кредит, ако не е доказана реалността на доставката по смисъла на ЗДДС. Приел е също така, че показанията на разпитания свидетел установяват някаква практика между него и жалбоподателя за предаване на оставени материали от трети лица, но в тях липсва всякаква конкретика както на данъчните периоди, през които са оставяни материалите, така и от кой доставчик и каква стока е била оставена за предаване. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, касационната жалба е основателна. Както и друг път е посочвал ВАС в своята практика, само поради неустановената възможност доставчикът да е разполагал с права на собственост върху стоките, с материална и кадрова обезпеченост, не е допустимо ограничаване на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. Нито по националното право - чл. 78 ЗС, нито по общностното право - чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО е налице изискване за установяване на права на собственост върху стоките от страна на доставчика. Достатъчно е фактическото им предаване и отделянето им от техния род, което в случая е установено при условията на пълно доказване с неоспорени по съдържание и автентичност писмени доказателства, включващи както частни документи, така и счетоводни записвания. От друга страна няма твърдения, нито е установено на получателя да са били известни действията на доставчиците - препятстване на данъчна проверка и оттам осуетяване на възможността за проверка на наличностите от вида на закупените материали, последваща дерегистрация по ЗДДС. В този смисъл практиката на ВАС относно изследването на произхода на стоките за периоди след влизане в сила на ЗДДС от 2007 г., както и на задължителната практика на СЕС. В решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., се приема, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а), чл. 220, точка 1 и чл. 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело за тези нарушения или е участвало в тях. Съгласно т. 42 от посоченото по-горе решение на СЕС националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. Настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед на събраните в хода на производството доказателства, е доказано наличието на реални доставки на стоки по процесните фактури. Съществува практика на СЕС - т. 33 от решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11, съгласно която е постановено, че за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит, е необходимо стоките или услугите да са реално получени и да са използвани за целите на облагаеми сделки. Наличието на подробни фактури, заместващи приемо-предавателни протоколи между страните по сделката, фактическата наличност на вещите и използването им, указват на реално фактическо предаване на вещта, респ. прехвърляне на правото на разпореждане с нея от продавача на купувача и наличие на реални доставки на стоки. В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е допусната съдебно - счетоводна експертиза, която е отговорила на поставените въпроси, включително и такива във връзка с указанията на ВАС при връщането на делото за ново разглеждане. Според заключението на вещото лице жалбоподателят е разполагал с материална, техническа и кадрова обезпеченост за транспорт на процесните материали и е изграждал отоплителни и вентилационни инсталации. При прегледа на счетоводството му е установено, че той не е разполагал с материали, идентични с доставените му от различните доставчици, както и че счетоводството му е водено редовно. Първоинстанционния съд не е съобразил признатото още от ревизионните органи /на стр. 10 от ревизионния доклад/, че "КЛИМАТ-Г" ЕООД безспорно е получила стоки/ панелни радиатори, алуминиеви радиатори, котли, тръби, вентили, кранове, помпи, адаптори, колена, тетки/, както и че същите безспорно са заведени в счетоводството на дружеството-заскладени са, след което са вложени в обекти. Безспорно установен според заключението на вещото лице е и факта, че "Климат - Г" ЕООД е вложил по обекти доставените от процесните доставчици материали - стр. 9 от заключението. При тези безспорно установени обективни предпоставки, доказващи реалност на доставките и при липса на твърдения от страна на данъчния орган за извършена данъчна измама или друго нарушение на данъчното законодателство, или такива, които да индикират недобросъвестност от страна на жалбоподателя, както с оглед изпълнение задълженията му спрямо доставчиците, така и с оглед поведението му към ревизиращите органи, правото на приспадане на данъчен кредит за ревизираното дружество е възникнало и законосъобразно е упражнено, поради което постановеният отказ е незаконосъобразен и следва РА да бъде отменен. Следва да се отбележи, че ненамирането на доставчика на посочения адрес не е основание да не бъде признат разходът на получателя по издадените фактури. Също така отчитането на приходи при издателя на фактурите не е предвидено като предпоставка за признаване на разходите при получателя на доставката. Отчитането на приходи има значение за данъчното облагане на получателя на тези приходи. Друго обстоятелство, което принципно също следва да се посочи е, че начисляването на данъка, както и редовно водено счетоводство от доставчика, не е сред законоустановените изисквания за настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Също така, доказването на обстоятелства, свързани с кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците не следва да се вменява изцяло в тежест на жалбоподателя При така установената фактическа обстановка, според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, осмо отделение, следва изводът, че представените доказателства, при това още в хода на ревизията, доказват транспортирането и предаването на стоките от преките доставчици на дружеството-жалбоподател, завеждането на стоките по стоковата сметка на получателя и последващата й реализация, По изложените съображения, неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано реалното осъществяване на доставките между преките доставчици и жалбоподателя по процесните фактури и е налице основанието на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит. Затова, като постановено в нарушение на материалния закон и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, решението на АС - Велико Търново следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА като незаконосъобразен. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение