Решение № 969 от 14.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1602/2008 г.

Решение № 969 от 14.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1602/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗРГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от О. С., област Х., против въззивно решение № 462/7.01.2008 г. по гр. д. № 577/2007 г. по описа на Хасковския окръжен съд. Обстоятелствата по делото са следните: Б. Д. Х. от с. Ц. поляна, община С., област Х., е предявила против О. С., област Х., И. Й. П., Н. Д. Н., Т. Д. К., К. А. М., Г. В. М., Г. Г. Г., П. К. П., Г. Б. В., И. Й. Г., Г. В. А., Д. В. И., Т. П. М. и П. З. М., иск с правно основание чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.). В исковата молба ищцата твърди, че наследодателят й е оставил в наследство нива от 0,8 дка, находяща се в м. "Ю" в землището на с. Ц. ливада. Твърди се също така, че имотът е бил заснет в кадастралния план на селото през 1934 г., който впоследствие е внесен в ТКЗС, но тъй като същият попадал в чертите на регулационния план не бил включен в блок на ТКЗС. Твърди се, че през цялото време имотът се владее от ищцата и преди нея от нейните наследодатели. Излага се, че ПК е отказала през 1992 г. да възстанови имота, поради това че той попадал в регулация, както и че той не бил заснет по кадастралния план, а бил включен в очертанията на имоти пл. №№ 2 и 3 и е налице грешка в кадастралната основа. Моли да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че към момента на одобряване на кадастралния и регулационен план на с. Ц. поляна, със заповед № 133/1990 г. е допусната грешка или непълнота на кадастралния план, поради което процесния имот не е бил записан като самостоятелен с отделен планоснимачен номер, а същият е бил заснет като част от имоти №№ 2 и 3, в кв.1 по плана на селото. С решение № 71/14.5.2007 г. по гр. д. № 436/2003 г. Хасковският районен съд, I-ри граждански състав, е уважил предявения иск. С решение № 462/7.01.2008 г. по гр. д. № 577/2007 г., по въззивна жалба от ответника по исковата молба О. С., Хасковският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че по кадастралния план имотът не е обособен като самостоятелен поради непълнота на плана. Въз основа заключението на съдебно-техническата експертиза е прието, че наследодателят на ищцата е фигурирал като собственик на имота в разписния лист от 1934 г., както и че имотът е бил обособен като самостоятелен по този план. Съдът е стигнал до извод, че при изработване на сегашния план това обстоятелство не е било съобразено и части от имота са попаднали в два други съседни имота, а останалата част е останала извън регулация. Съдът е установил, че е безспорен факта, че имотът се владее от ищцата. Срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд е подадена касационна жалба от ответника по исковата молба О. С., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК. Твърди се, че въззивната инстанция е извършила неправилна преценка на събраните по делото доказателства като е прието, че е налице непълнота по плана на с. Ц. поляна, изразяваща се в заснемане на съществуващите по плана на селото от 1934 г. имот пл. № 39, отреден за парцел **** в кв.51 като се застъпва становище, че всички имоти са нанесени по плана на селото през 1990 г., съобразно имотните граници. Навежда се довод, че ищцата не е поискала от назначената техническа експертиза скици на процесния имот от дена на първия план до последния, за да се онагледи изменението на имота по регулационните планове на селото и поради това искът е останал недоказан. Навежда се и довод за неправилен извод на съда за това, че имота не съществува реално, тъй като той съществува реално и се ползва от останалите ответници по исковата молба, поради което са налице предпоставки за предявяване на иск по чл. 108 ЗС. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендират се разноски. Ответниците по касация - Б. Д. Х., И. Й. П., Н. Д. Н., Т. Д. К., К. А. М., Г. В. М., Г. Г. Г., П. К. П., Г. Б. В., И. Й. Г., Г. В. А., Д. В. И., Т. П. М. и П. З. М., не заявяват становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал.ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна. Въззивната инстанция е приела, че по кадастралния план имотът не е обособен като самостоятелен поради непълнота на плана. Въз основа заключението на съдебно-техническата експертиза е прието, че наследодателят на ищцата е фигурирал като собственик на имота в разписния лист от 1934 г., както и че имотът е бил обособен като самостоятелен по този план. Съдът е стигнал до извод, че при изработване на сегашния план това обстоятелство не е било съобразено и части от имота са попаднали в два други съседни имота, а останалата част е останала извън регулация. Съдът е установил, че е безспорен факта, че имотът се владее от ищцата. Законосъобразно и обосновано Хасковският окръжен съд е приел, че е налице грешка в кадастралната основа. Този решаващ извод на въззивната инстанция изцяло съответства със събраните по делото доказателства и данните от заключението на съдебно-техническата експертиза и изложеното от него в съдебно заседание на 08.6.2005 г. пред районния съд. Данните от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза по несъмнен начин установяват, че имотът е бил обособен като самостоятелен по плана на селото от 1934 г. и наследодателят на ищцата е фигурирал като собственик на имота по разписния лист. Правилни са изводите на окръжния съд, че части от имота са попаднали по новия план в два други съседни имота. Неотносим към спора е доводът, че с налице предпоставки за предявяване на иск по чл. 108 ЗС. Поради това изцяло неоснователни са наведените от касационния жалбоподател доводи в жалбата му. Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа, ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.