Решение № 6858 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1950/2016 г.

Решение № 6858 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1950/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Миграция", подадена чрез пълномощник, против решение № 7749/11.12.2015 г., постановено по адм. д. № 10186/2015 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отменил отказ № УРИ 536400-21397/3.09.2015 г. на директора за предоставяне право на постоянно пребиваване в Република България на О. В.. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че са осъществени фактическите и правни основания на чл. 25, ал. 1, т. 12 ЗЧРБ за постановения отказ, а приетите от съда допълнителни съображения са ирелевантни за конкретния спор. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на делото, при което подадената от О. В. жалба бъде отхвърлена. Ответникът О. В., чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Производството пред административния орган е започнало по заявлението на О. В. за издаване на разрешение за постоянно пребиваване в Република България, на основание чл. 25, ал. 1, т. 12 ЗЧРБ. Въз основа на събраните данни по административната преписка първоинстанционният съд е установил, че О. В. е роден в Арменска ССР, пристигнал с цел туризъм в България през 1998 г., видно от приложената статистическа карта. Живее с родителите си и брат си в с. Казашко, Варненска община. Имотът е предоставен на семейството за ползване от лице-български гражданин. Няма данни да е напускал страната до момента. Баща му понастоящем се е върнал в Армения. Няма данни лицето да е семейно, няма данни дали и каква трудова дейност упражнява чужденецът, нито дали учи. Към заявлението за издаване на разрешение за постоянно пребиваване в страната О. В. е приложил необходимите по чл. 43 ППЗЧРБ документи. Административният орган е изискал доказателства за гражданството на лицето. Съгласно представената справка № 427806 на началника на полицията в Република Армения, лицето О. В. е арменски гражданин, роден в Република Армения, притежавал валиден арменски паспорт до 21.04.2008 г., по народност арменец, с родители - арменци. Изведен е от адресна регистрация в гр. Ванадзор на 1.07.2014 г. Според представеното писмо от консула на Република Армения в Република България, О. В. е роден в Армения и съгласно чл. 11 от Закона за гражданството в Република Армения е арменски гражданин. На тези официални документи чужденецът е противопоставил своя нотариално заверена декларация, с която заявява, че не се е самоопределял като арменски граждани. За да постанови оспорения отказ, директорът на Дирекция "Миграция" е приел, че чужденецът не отговаря на второто кумулативно предвидено изискване на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ за разрешение за постоянно пребиваване в страната, защото лицето е признато за гражданин на Република Армения, която е бивша съветска република. След като е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е приел, че не е доказано по убедителен начин посоченото от органа основание за отказ, а именно, че лицето е гражданин на държава от бившите съветски републики. Приел е, че оспореният акт е немотивиран, тъй като органът не е изследвал релевантни за спора факти във връзка с гарантиране правото на личен и семеен живот на чужденеца, във връзка с чл. 8 КЗПЧОС, както и за правилно прилагане на принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 АПК. Решението е неправилно. В чл. 25, ал. 1 ЗЧРБ се уреждат предпоставките за получаване на разрешение за постоянно пребиваване. За да възникне правото да се пребивава постоянно следва чуждият гражданин трябва до 27 декември 1998 г. да е влязъл, пребивавал и да не е напускал територията на Република България или да е роден на територията на Република България и да не е признат за граждани на бившите съветски републики. В настоящият казус не е налице втората кумулативно уредена предпоставка, поради което законосъобразно органът е постановил отказ за постоянно пребиваване в страната. Касационният съдебен състав не споделя доводите на административния съд, е изпълнено и второто основание. Фактът, че О. В. е арменски гражданин е установено от официален документ, издаден от консула на Република Армения в България, този факт е вписан и в представената справка от началника на полицията в Република Армения. За арменското гражданство на лицето е ирелевантно обстоятелството, че е с отписана адресна регистрация. Тези официални свидетелстващи документи не могат да бъдат оборени с нотариално заверени декларации на лицето. При издаване на оспорения акт административният орган не е допуснал нарушения на чл. 9, § 1 от Директива 2003/109/ЕО, на принципа за съразмерност, установен в чл. 6 АПК. Доводите за нарушение на чл. 8 КЗПЧОС също са неоснователни. В част I "Права и свободи" от Конвенцията е регламентирано правото на зачитане на личен и семейния живот, чието ограничаване е допустимо от страна на държавните власти в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Следователно, Конвенцията предвижда възможността с национален закон да се въвеждат ограничения с цел балансиране правата на човека и националната сигурност на всяка държава. Нарушение на чл. 8 КЗПЧОС може да има в случаите когато личният и семеен живот на чуждия гражданин се засяга несъразмерно. Конкретният случай не е такъв. Чужденецът не е роден в Република България, няма свое семейство в страната. Фактът, че живее с майка и и брат си, които също не са родени в България, арменци по народност, пристигнали преди около 10 години в Република България, не обосновават несъразмерност на отказа. Още повече, че липсват факти и обстоятелства, които да сочат на заявени от семейството намерения за трайно установяване в страната. Има данни, че бащата на чужденеца вече се е върнал в Армения. В конкретния случай органът е извършил преценка на всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на случая и е приложил правната норма според точния й смисъл. С правилното прилагане на чл. 25, ал. 1, т. 12 ЗЧРБ органът не е нарушил или ограничил правата на лицето, както и целта на закона за регламентиране на статута на чуждите граждани. При осъществяване на предпоставките по чл. 25, ал. 1, т. 12 ЗЧРБ органът е постановил законосъобразен отказ. Правото му на пребиваване в страната не е застрашено, не е нарушено и правото му на семеен живот повече от необходимото. Чужденецът няма ограничение да поиска разрешение за продължително или дългосрочно пребиваване в страната на друго основание. Като е отменил оспорения отказ, първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. При изяснена фактическа обстановка по същество съдът следва да постанови друго, при което жалбата на О. В. бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд