Решение № 10035 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1284/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на главен експерт АС при Община Бургас, чрез процесуален представител гл. юрк. К. Ганева и Г. Н. А., чрез адв. Андонова, против решение 8093/24.10.2024 г., постановено по адм. дело 835/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е обявено за нищожно разрешение за строеж 44 З /20.12.2013 г., издадено от главен експерт АС при Община Бургас за строеж Двуетажна вилна сграда 1 и едноетажна вилна сграда 2, в УПИ I-184, 229, с.о. Черниците- Училищното , [населено място] на името на Е. К. Е.. В касационните жалби се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се решението да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно, решението да бъде отменено. Касаторът - главен експерт АС при Община Бургас претендира направените по делото разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Електроенергиен системен оператор ЕАД, в представени писмени отговори, чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационните жалби. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Прокурор от Окръжна прокуратура, Х. И. Е., Р. Е. Й. и Р. Е. Е., редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, а разгледани по същество за неоснователни. Предмет на оспорване пред Административен съд Бургас е било разрешение за строеж 44- З /20.12.2013 г., издадено от главен експерт АС при Община Бургас, за строеж Двуетажна вилна сграда 1 и едноетажна вилна сграда 2, в УПИ I-184, 229, с.о. Черниците- Училищното , [населено място] на името на Е. К. Е.. С обжалваното решение, съдът е обявил за нищожно разрешение за строеж 44- З /20.12.2013 г., издадено от главен експерт АС при Община Бургас За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че по основния въпрос, а именно дали с издаденото разрешение за строеж в имот, в който преминава въздушна електропроводна линия, се засягат сервитутните ограничения, които води след себе си този вид енергийно съоръжение, не е налице засягане и нарушаване на изискванията на чл. 64, ал. 3, т. 2, б "а" от Закона за енергетиката за извършване на застрояване или засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица, чл. 761 от Наредба 9/09.06.2004 г. и чл. 14, ал. 1 от Наредба 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Съдът е изложил доводи, че разрешението за строеж е издадено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същото е в несъответствие с материалния закон. Счетено е въз основа на кредитирано заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, че през УПИ I-184,229, кв. 13, с.о. Черниците-Училищното , [населено място] преминава въздушен електропровод 100 kV Юнга , засягайки 388 кв.м. от площта на имота. Част от разрешените сгради попадат в сервитутната зона едната попада изцяло (под 1), а другата (сграда 2) попада частично. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на всички събрани по делото доказателства е направил правилни фактически установявания и е достигнал до верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Обжалваното решение е съобразено с материалния закон и е обосновано. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил подробно всички доказателства по делото и доводите на страните. Не са налице твърдените от касаторите пороци на решението. По делото безспорно е установено, че част от УПИ I-184,229, кв. 13, с.о. Черниците-Училищното , [населено място] е обременен с вещна тежест - възникнал по силата на закон сервитут в полза на "ЕСО" ЕАД за съществуващ енергиен обект. В случая разрешеното в имота строителство попада частично в сервитутната зона на въздушния електропровод, поради което издаденото разрешение за строеж е в нарушение на разпоредбите на чл. 67, ал. 2, предл. 2 от ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 2003 г.) и чл. 64, ал. 3, т. 2, б. "а" от специалния Закон за енергетиката, които не допускат застрояване в сервитутните ивици за експлоатация и ремонт на енергийните обекти. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредба 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, също е императивна и забранява всякакъв вид застрояване в сервитутната зона на енергиен обект за производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическа енергия. Съдът намира, че разрешение за строеж 44- З /20.12.2013 г. е издадено и презаверено в явно противоречие с императивни норми на материалния закон. Отсъствието на материалноправна опора лишава административния акт от правно основание и го прави несъвместим с изискванията на закона. Поради това актът е нищожен. Безспорно е, че през процесния имот преминава въздушен електропровод, въведен в експлоатация през 1978 г. Сервитутната зона е в размер на 14 метра от оста на електропровода и в тази зона попадат части от двете сгради, разрешени с протестираното разрешение за строеж. Електропроводът не е нанесен в кадастралната карта (КККР) на [населено място], но това е ирелевантно, тъй като по силата на чл. 23 ЗКИР такива съоръжения не подлежат на нанасяне в КККР, предвид, че не са обекти на кадастъра, а елементи на техническата инфраструктура. Отделно от това обстоятелството, че сервитутът не е отразен в кадастралната карта, не заличава неговото съществуване, тъй като същият възниква по силата на закона и е противопоставим на всички лица. На следващо място дори и електропроводът да е погрешно отразен в картата на възстановената собственост, това не освобождава административния орган от задължението да установи фактическото състояние при издаване на административния акт (чл. 35 АПК). Незнанието на органа за съществуването на електропровода не е правно релевантно, още повече, че съществуването на съоръжението не е спорно, а и същото е въведено в експлоатация още през 1978 г. Освен това при извършване на проверка на място, каквато органът е длъжен да направи при издаване на разрешение за строеж, е било възможно да се установи наличието на електропровода. Налице е и писмено уведомление от ЕСО ЕАД до общината и собственика на имота, направено преди презаверката, в което се посочва наличието на сервитут и се възразява срещу строителството в тази зона. Налице е съществено нарушение на материалния закон, което води до нищожност на административния акт, тъй като същият е издаден при явно противоречие с императивна забрана за застрояване в зона със специален правен режим (сервитут на енергиен обект). Предвид изложеното съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и доколкото процесуалният представител на ответника претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, то жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, сумата в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение