Решение № 8853 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5733/2010 г.

Решение № 8853 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5733/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), вр с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Коестан Салех Хасан, гражданка на Ирак, лично за себе си и като законен представител на малолетното си дете Ауен Уали Мохамед против решение № 4384/06.04.2010 г. на състав на III отд на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на Хасан срещу решение № 443/25.09.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението като необосновано, постановено при нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В писмени бележки пълномощника на касаторката адв. Желев, доразвива доводите в жалбата. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответната страна - Председателят на ДАБ при МС, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия петчленен съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата, намира че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С обжалваното пред тричленния състав решение на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ председателят на ДАБ при МС е отказал на жалбоподателката предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на ЗУБ. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че от бежанската история на жалбоподателката, съдържаща се в проведените интервюта, се установява, че същата е влязла нелегално на 12.04.2009 г. в страната заедно със съпруга си. Мотивирала е молбата си до ДАБ със съображенията, че е напуснала Ирак по решение на съпруга й, който е целял да избегне евентуални последствия от "кръвно отмъщение" поради писмена вражда. Молител ката се мотивира с това, че през 2002 г. възникнал племенен конфликт за земя, в който поради убийство, извършено от брата на съпруга й, по силата на обичая "кръвно отмъщение", той също е бил убит. Страхувайки се от възмездие, жалбоподателката заедно със съпруга си и малолетното си дете напуснали Ирак и заминали за Норвегия, където на съпруга й не ми е предоставена закрива и след петгодишен престой семейството се върнало в Ирак. При така установеното съдът е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на закрила, предвид липсата на данни за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, липсата на конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание. За да достигне до този извод съдът е приел, че дори да се приеме изложеното в бежанската история, то с убийството на нейния девер, следва да се приеме, че враждуващото племе е постигнало целяното възмездие. Изложените от молителката обстоятелства изразяват предполагаеми опасения, които евентуално могат да касаят нейния съпруг, като не са налице и предпоставките на чл. 9 ЗУБ, тъй като не са налице реална опасност от посегателства и тежки или лични заплахи, съотносими със ситуацията на въоръжен конфликт в Ирак. В подкрепа на този извод се явяват информациите в официални справки № 585/24.02.2009 г. и № 1848/23.06.2009 г. на дирекция "Международна дейност". Решението е неправилно, в частта с която е отхвърлена жалбата на Коестан Салех Хасан, относно отказът да бъде предоставен хуманитарен статут. В останалата част е правилно, като постановено в съответствие с установената фактическа обстановка и при правилно прилагане на закона. От данните по преписката се установява, че на основание чл. 63а от ЗУБ с касаторката са проведени три интервюта за изясняване на бежанската й история, както и мотивите й за напускане на страната по произход. От съставените протоколи (приложени по делото) се установява, че Коестан Салех Хасан е иракска гражданка, родена в Сюлеймания, религиозна принадлежност-мюсюлманка, семейно положение - омъжена с едно дете, родено на 01.01.2001 г. От регистриран и вписан на 17.11.1999 г. брак, се установява, че касаторката е омъжена за Уали Мохамед Али. Като причина да напусне страната по произход касаторката посочва междуплеменен конфликт през 2002 г., в който брата на съпруга й е убил един от другото племе. След убийството брата на съпруга й бил задържан от войници на Ислямското движение на Кюрдистан. След излизане от ареста бил убит брата на съпруга й и всички мъже започнали да ходят въоръжени. През 2003 г. съпругът й избягал в Норвегия и през 2009 г. се завърнал в Ирак и заедно с нея и детето им избягали. Разказва за "кръвното отмъщение" като присъщ племенен обичай. Твърди, че съпругът й членува в племето Иенахи, което е срещу племето Зардуи. Престрелките между двете племена продължават до днес, местната власт и закони не могат да противодействат на въоръжения конфликт, поради което Коестан Салех Хасан се опасява за своята сигурност. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, изложени от тричленния състав се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на съдебното производство релевантни за спора факти. По делото е представена справка с вх. № 1878/23.06.2009 на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ при МС. В справката се изследват детайлно съществуващите в Ирак многобройни племенни общества, ролята им в обществено - политическата и социално-икономическа обстановка в Ирак, от която неправилно тричленния състав е приел, че не се установяват данни за наличие на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. С решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности по преюдициално запитване е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО за установяването на минимални стандарти относно условията, на които трябва да отговарят гражданите на трети страни или лицата без гражданство, за да могат да кандидатстват за статут на бежанец, или на лицата, които по други причини имат нужда от международна закрила, и относно съдържанието на предоставената закрила, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, по т. 1 от смъртно наказание или екзекуция; т. 2. от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; т. 3. тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства, а реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи закрила по този закон - чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ. От така цитираните разпоредби е видно, че същите са приети с цел да съответстват на Директива 2004/83/ЕО. Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. В интервютата кандидатката е твърдяла, че съпругът й е въвлечен в междуплеменен конфликт и тя заедно с детето им е напуснала Ирак. От справката на ДАБ може да се заключи, че племената в Ирак като определена организационна единица имат важна роля в обществено-политическия живот на страната. Това се потвърждава от факта, че властващите партии назначават водачите им на високи правителствени постове с цел да им гарантират властта. В справката е отделено внимание на "кръвното отмъщение" - обичай, задължаващ рода на убит мъж да потърси възмездие за убийството чрез смъртта на убиеца или на някой чл. на рода му. Описаната ситуация сочи за наличието на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, които тежки посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Като е достигнал до други изводи тричленния състав е постановил неправилно решение в тази му част, което следва да бъде отменено. Тъй като административният орган не е извършил задълбочено проучване на ситуацията в Ирак, както го задължава чл. 35 от АПК е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което решението следва да бъде отменено в частта относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, а делото да се върне на административния орган за ново произнасяне, съгласно дадените по-горе указания. С оглед изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав