Решение № 10220 от 5.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10398/2014 г.

Решение № 10220 от 5.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10398/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФ "Земеделие" - РА), чрез процесуалния си представител юрк. Румен Владимиров, с искане за тълкуването на влязлото в сила Решение № 7467 от 22.06.2015 г., постановено по адм. дело № 10398 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, трето отделение. В молбата за тълкуване се сочи, че от мотивите на съдебното решение не става ясно какви действия и какво следва да спази административният орган при преиздаване на Уведомителното писмо. Ответникът по молбата - Живко Рангелов Плачков, чрез процесуалния си представител адв. Соня Скъпиева, изразява писмено становище за неоснователност на искането за тълкуване на решението. Настоящият състав, като взе предвид доводите в подадената молба за тълкуване на решението, приема следното: Решение № 7467 от 22.06.2015 г., постановено по адм. дело № 10398/2014 г. на Върховния административен съд, тричленен състав е постановено в касационно производство по реда на чл. 208 от АПК и като неподлежащо на обжалване е влязло в сила на датата на която е обявено - 22.06.2015 г. Искането по чл. 251 от ГПК за тълкуване на влязло в сила решение, не е ограничено със срок. Единствената предвидена забрана е да се тълкува решение, което вече е изпълнено. В случая решението не е изпълнено и с оглед на това молбата за тълкуване като подадена от надлежна страна - участник в съдебното производство, е процесуално допустима. По същество молбата е неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за тълкуване на решението по следните съображения: С решението, чието тълкуване се иска, е отменено Решение № 601 от 5.02.2014 г. на Административен съд София-град и делото е решено по същество като е отменен административният акт и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението за единно плащане на площ УИН 02/150611/68546 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г., подадено от Живко Рангелов Плачков, при спазване на дадените от съда указания. Съобразно доктрината и установената съдебна практика, на тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК подлежат неясните решения - такива, от чиито диспозитив не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда по разрешения с решението правен спор. Освен това на тълкуване подлежи само и единствено диспозитива на съдебното решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и той установява, какво е действителното правно положение между страните по спора, но не и неговите мотиви. Последните не се ползват със сила на пресъдено нещо, а са само елемент, но не и иманентна част на съдебното решение (съгл. т. 18 от ТР № 1/2001 г. по т. гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС). Също така, следва да се отбележи, че чрез тълкуване не могат да се дават указания как да се приложат правните последици на влезлия в сила съдебен акт. Тълкуването не е и средство за даване на разяснения и препоръки как да бъде изпълнено едно влязло в сила решение, още по-малко да разяснява и указва на органа какви действия и как да продължи административното производство. С оглед тези общи принципни правила, в конкретния случай Върховният административен съд счита, че процесното съдебно решение, не се нуждае от тълкуване. Така постановеният диспозитив на съдебното решение по настоящето дело е ясен и еднозначно отразява волята на съда по разрешения с него правен спор. Волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива е ясно изразена, базирана е на фактите по делото и приложените въз основа на тях правни норми и не съществува противоречие между тях. В мотивите на решението си тричленният състав е дал ясни и безспорни указания в смисъл, че Уведомителното писмо, предмет на съдебен контрол пред двете съдебни инстанции, е незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и липсва посочване на фактически и правни основания, поради което същото е отменено. С оглед така изложеното, Върховният административен съд приема, че не са налице предпоставките по чл. 251 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК за тълкуване на решение. Не е налице неяснота на същото и от диспозитива на съдебното решение може да се изведе действителната воля на съда. Водим от горното и на основание чл. 251 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,