Решение № 50323 от 28.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2373/2021 г.

Решение № 50323 от 28.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2373/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геновева Николаева Производството е по чл. 247 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 4829/03.06.2022 г. на Прокуратурата на Република България (Прокуратурата), за изменение на решение № 43/26.05.2022 г. по настоящото гр. дело № 2373/2022 г. в частта за разноските, съдържаща искане да се приеме, че Прокуратурата не дължи разноски за държавна такса по сметка на Окръжен съд – Враца, както е прието и в определението по чл. 248 ГПК на окръжния съд от 30.04.2020 г. Молителят поддържа, че постановеното касационно решение не е съобразено с определение № 271/30.04.2020 г. по гр. дело № 384/2019 г. на Окръжен съд – Враца, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е изменено постановеното решение от 17.02.2020 г. по същото дело в частта, в която Прокуратурата е осъдена да заплати на Окръжен съд – Враца държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 1 640 лв., като е прието че Прокуратурата не дължи държавна такса по дела по ЗОДОВ. Моли постановеното от ВКС решение да бъде изменено, като бъде прието, че Прокуратурата не дължи разноски за държавна такса по сметка на Окръжен съд– Враца. Ответникът по молбата – В. П. Т. не подава отговор. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, като обсъди доводите и исканията на молителя, намира, че подадената молба представлява по същността си искане за поправка на допусната от съда очевидна фактическа грешка. Същата е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е основателна по следените съображения: C решение № 47/17.02.2020 г. по гр. дело № 384/2019 г. на Окръжен съд – Враца, Прокуратурата е осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд - Враца сумата 1 640 лева - държавна такса върху уважената част от предявените искове. С определение № 271/30.04.2020 г. по същото дело, първоинстанционният съд по реда на чл. 248 ГПК е отменил постановеното решение в тази част, приемайки че ответникът не дължи държавна такса по исковете по ЗОДОВ в хипотезата на чл. 78, ал. 6 ГПК. От мотивите на постановеното по настоящото дело решение № 43/26.05.2022 г. е видна действителната воля на съда, която е за частична отмяна на решение № 209 от 10.03.2021 г. по в. гр. дело № 2497/2020 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 47 от 17.02.2020 г. по гр. дело № 384/2019 г. по описа на Врачански окръжен съд, в частта касаеща размера на присъденото обезщетение. Видно от определение № 271/30.04.2020 г. по гр. дело № 384/2019 г. на Окръжен съд – Враца, първоинстанционният съд по реда на чл. 248 ГПК е отменил постановеното свое решение в частта, в която Прокуратура погрешно е осъдена да заплати по сметка на Врачански окръжен съд държавна такса в размер на 1 640 лв.. С оглед изложеното, горепосоченият осъдителен диспозитив не е част от потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение. Поради това погрешно в диспозитива на касационното решение е записано, че се отменя постановеното от Софийски апелативен съд решение в частта му, с която е потвърдено решение № 47 от 17.02.2020 г. по гр. дело № 384/2019 г. по описа на Врачански окръжен съд и "в частта му, в която ответникът е осъден да заплати държавна такса по сметка на Врачански окръжен съд за разликата над сумата 600 лв. до сумата 1 640 лв.". Налице е несъответствие между формираната действителна воля на настоящия съдебен състав и нейното обективиране в писмения текст на решението по настоящото дело, съставляващо очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК. На основание изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС,