Решение № 11766 от 20.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7888/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП срещу Решение 13295 от 15.04.2025 г., постановено по адм. д. 4888/2024 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-22221423002884-091-001/08.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 277 от 01.03.2024 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът превратно е тълкувал доказателствата по делото и въз основа на тях е достигнал до грешни фактически и правни изводи. Намира, че не са представени доказателства за използване на недвижимия имот в икономическата дейност на дружеството, а апартаментът е обслужвал единствено личните нужди на неговия управител, поради което е налице основание за начисляване на данък по чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС. Сочи, че в договора за наем между Л. и Парк Капитал ЕООД няма клаузи за възмездност на подобренията в имота, които се придобиват от неговите собственици, поради което увеличаването на стойността му е приравнено на доставка на услуга по чл. 9, ал. 2, т. 4, б. б ЗДДС. Подчертава, че представеният в съдебно заседание анекс е създаден единствено за целите на обжалването. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на съдебния акт в атакуваната му част, отхвърляне на жалбата срещу РА и в тази му част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанцинното и касационното производство, ведно с разноските за държавна такса. Ответникът по касационната жалба - Парк Капитал ЕООД, гр. София, не изразява становище по основателността й. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е законосъобразността на РА Р-22221423002884-091-001/08.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 277 от 01.03.2024 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който за Парк Капитал ЕООД, гр. София за данъчни периоди м.01.2023 г. до м.03.2023 г. вкл. е начислен ДДС в размер на 8 610,08 лв., отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер на 266,33 лв. и е определена лихва за забава от 101,06 лв. За да достигне до извод за частична основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С оспорения РА са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 1987. 44лв. на основание чл. 82, ал.1 във вр. с чл. 9, ал.3, т.1 ЗДДС, чл. 25, ал.3, т.7 и чл. 86, ал.2 ЗДДС, като е начислен данък върху данъчна основа, определена по реда на чл. 27, ал.2 ЗДДС за ползване на нает актив- апартамент за лични нужди и ДДС в размер на 6 622,64 лв., начислен за извършена услуга от ползвател на нает актив на основание чл. 82, ал.1 ЗДДС във вр. с чл. 9, ал.2, т.4, б. б. и чл. 25, ал.3, т.7 ЗДДС. В хода на ревизионното производство е констатирано, че основната дейност на Парк Капитал ЕООД през процесните периоди е отдаване под наем на моторно превозно средство и на недвижимо имущество. По фактура, издадена от Парк ЕООД, ДЗЛ е приспадало ДДС в размер на 1920 лв. за заплатен наем за една година на апартамент, находящ се в гр. София, [улица], [адрес] Установено е, че дружеството - наемодател Парк ЕООД е едноличен собственик на капитала на ревизирания, както и свързано с него лице по смисъла на § 1, т. 3, буква е" ДР ДОПК. При извършена проверка на наетия обект, за която е съставен Протокол сер. АА. 1805784 от 03.05.2022 г. е установено, че имотът е с обща площ от около 70-80 кв.м., състоящ се от две спални и хол с кухненски бокс. Според обясненията на управителя, имотът се ползва за офис през светлата част на деня, а от 21.ч. до 9 ч. сутринта се ползва от Т. Д. Б. / управител и на двете юридически лица/, с когото също е сключен договор за наем. Проверяващите са констатирали, че холът и двете спални на наетия апартамент имат обзавеждане, характерно за всекидневието, както и, че на входа на сградата няма указателна табела с името на дружеството. Съобразявайки тези относими факти и обстоятелства, приходните органи са приели, че ревизираният не е доказал, че наетият апартамент се ползва за независимата му икономическа дейност. Счели са, че имотът се ползва за лични цели на управителя, като сключеният наемен договор между двете дружества цели правна привидност, която да обуслови правото на ползване на данъчен кредит. Те са съобразили, че данъчната основа на доставката на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС се определя по реда на чл. 27, ал.2 ЗДДС, с оглед на което са начислили ДДС в размер на 1 987,44 лв. На следващо място ревизиращите са отчели, че ДЗЛ е ползвало данъчен кредит за фактурирани материали и оборудване, свързани с довършителни работи на наети от него самостоятелни обекти - апартаменти 1, 9, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23 и 24 от Жилищна сграда с магазини и гаражи" на [улица] гр. Пазарджик по силата на договор за наем от 01.03.2021 г. с Д. и Г. Л.. Според приходните органи, ревизираният, в качеството си на ползвател, е извършил услуги по подобрение на актив, с оглед на което и на основание чл. 9, ал. 2, т. 4, б. б ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 3, т.7 ЗДДС са начислили допълнително дължим ДДС за осъществените доставки съобразно издадените на ревизирания фактури за материали и оборудване, по които той е ползвал данъчен кредит. В хода на първоинстанционното производство са събрани показанията на неконкретизиран в съдебния акт свидетел, както и е представен Анекс от 18.11.2024г. към договора за наем от 01.03.2021г. с Л., по силата на който при прекратяване на договора наемодателят е длъжен да възстанови на наемателя стойността на всички реализирани от Парк Капитал ЕООД ремонтни дейности и подобрения на вещта. След анализ на събраните доказателства първостепенният съд е приел, че с оспорения РА незаконосъобразно е начислен ДДС на основание чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС, чл. 25, ал. 3, т. 7 и чл. 86, ал. 2 ЗДДС върху данъчна основа, определена по реда на чл. 27, ал. 2 ЗДДС за ползване на наетия от ревизирания апартамент за лични нужди. Този извод е обоснован с факта, че вписаният в ТР адрес на управление на ревизираното дружество е идентичен с адреса на процесния апартамент, с оглед на което този актив се ползва в икономическата му дейност. Относно начисления ДДС за извършена услуга от ползвател на нает актив на основание чл. 82, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 9, ал. 2, т. 4, б. б. и чл. 25, ал. 3, т. 7 ЗДДС, първостепенният съд е приел, че ревизираният е осъществил към наемодателите доставки на услуги, които се приравняват на възмездни, но данъчното събитие не е възникнало по общите правила, а съобразно чл. 25, ал.3, т.6 ЗДДС, с оглед на което РА и в тази му част е незаконосъобразен. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. По силата на чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, е приравнена на възмездна доставка на услуга и за нея се начислява ДДС върху данъчна основа, определена по реда на чл. 27, ал. 2 ЗДДС. От текста на чл. 27, ал. 2 ЗДДС е видно, че чл. 9, ал. 3, т. 1 се прилага и при фактическо ползване на недвижим имот.