Решение № 13784 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5266/2018 г.

Решение № 13784 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5266/2018 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение № 865 от 13.02.2018 г., постановено по адм. д. № 8868/2016 г. Административен съд София-град, е отхвърлил жалбата на "БО-Инженеринг" ЕООД, срещу ревизионен акт (РА) № Р-22221415007092-091-001/25.05.2016 г., издаден от орган по приходите, потвърден в оспорената част с Решение № 1344 от 5.08.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - София, при ЦУ на НАП и е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника разноски по делото в размер на 1 630, 43 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "БО-Инженеринг" ЕООД, чрез процесуален представител, в която се сочи, че решението на административния съд е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът навежда доводи за нищожност на РА, РД и ЗВР. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на тезата за наличие на реални доставки по фактури, издадени от "Геопроект Строй БГ" ЕООД, "Билд Дивелопмънт" ЕООД и "Брикс ЕС" ЕООД с предмет строително-монтажни работи (СМР). Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София-град и вместо него постанови друго, с което да отмени РА. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез своя процесуален представител в становище в открито съдебно заседание възразява срещу основателността на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "БО-Инженеринг" ЕООД срещу РА, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 28 653, 09 лв. и са определени лихви в размер на 17 274, 30 лв. по фактури, издадени от "ГЕОПРОЕКТ СТРОЙ БГ" ЕООД, "БИЛД ДИВЕЛОПМЪНТ" ЕООД и "БРИКС ЕС" ЕООД, както и в частта на допълнително определения корпоративен данък за данъчен период 2010 г. в размер на 8 028, 01 лв. и лихви в размер на 4 227, 80 лв. Съдът е мотивирал извод, че РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложени са мотиви, както за непризнатото право на данъчен кредит за всеки един от доставчиците, така и за коригирания финансов резултат на дружеството, включващи подробно описание на фактическата обстановка, установена по време на ревизията, констатациите на органа по приходите за непризнаване право на данъчен кредит, събраните доказателства в хода на делото и тълкуване на материалния закон. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения РА и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд София-град е законосъобразно, обосновано и правилно. В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и за нищожност на РА. Основните доводи на касатора са относно проведеното ревизионно производство и подписване и връчване на електронни документи и наличието на надлежни документи за компетентността на ревизиращите органи. Оспорва издаването на протокол за насрещна проверка след изтичане срока на ревизията. Оспорват се основните изводи на първоинстанционния съд за липса на реални доставки. Според касатора ангажираните доказателства за реалността на процесните доставки не са съобразени от съда. Не било съобразено тълкуването на закона, дадено в решения на СЕС, в резултат на което са направени неправилни и необосновани изводи за липса на реални доставки, документална необоснованост на разходите и законосъобразност на оспорения ревизионен акт. По така направите оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, относно издаването на ЗВР, РД и РА от компетентни органи. Неоснователни са многобройните голословни твърдения за нищожност на РА в касационната жалба. Решаващият състав съобразявайки всички доводи на жалбоподателя, настоящ касатор и събраните в хода на съдебното производство доказателства по отношение на електронния подпис, е намерил, че лицата са имали квалифициран подпис, за периода на издаване на процесните документи. Даденото тълкуване на закона относно необходимостта за притежаване на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 ЗДДС, както и относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване правото на данъчен кредит, от страна на първоинстанционния съд е правилно и съобразно установената съдебна практика, както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Нормата на чл. 71, т. 1 ЗДДС визира, че за лицето е налице възможност да упражни да правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. Едно от предписанията съдържащи се в чл. 114, ал. 1 ЗДДС относно фактурата е задължително тя да съдържа количеството и вида на стоката/услугата. А разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. В конкретния случай от страна на първоинстанционния съд правилно е възпроизведена установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните фактури и за коригиране финансовия резултат на дружеството за 2010 г. Предвид становищата на страните, правилно е формулиран и основният спорен въпрос – дали доставчиците, издатели на процесните фактури с предмет на доставка СМР, действително са осъществили фактурираните доставки. При изграждане на изводите си по спорния въпрос за всяка една от отделните доставки първоинстанционният съд е съобразил малобройните събрани по делото доказателства, като не намира подкрепа във фактите по делото твърдението на касатора, че са налице доказателства, кореспондиращи с констатациите в заключението на назначеното вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза. В случая съдът е анализирал реалността на доставките с оглед вида им, а именно строителни услуги. Съдът мотивирано е съобразил, че представените копия на фактури, към които не са налице съпътстващи документи и същите не отговарят на изискванията на чл. 114 и 115 ЗДДС и в частност на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, а именно фактурата задължително да съдържа количеството и вида на услугата. Данни за количествата в процесните фактури не са налице. Към фактура № 79/30.10.2010 г., издадена от "Брикс ЕС" ЕООД е представен протокол, в който са налице данни за вид, количество, единична цена и стойност, но в него не е налице дата на извършване на услугите и име на изпълнител, върху него е положен подпис и печат на "Брикс ЕС" ЕООД за извършени СМР на обект Пълначна станция за газообразен кислород в гр. Раднево - работилница с администрация. Липсата на доказателства, а в наличните такива с липсващи реквизити, обосновава извода за невъзможност да се установи реалното осъществяване на доставките. Няма спор относно извършването на последващи доставки от ревизираното дружество, редовни счетоводни записвания и прочие, спорът е относно реалното изпълнение на преките доставки, тези фактурирани от "Геопроект Строй БГ" ЕООД, "Билд Дивелопмънт" ЕООД и "Брикс ЕС" ЕООД. Споделим е изводът за реален резултат при възложителя на РЛ и то в голяма част от случаите по-рано от предадения нему резултат. Това обстоятелство не е решаващо за непризнаването на право на данъчен кредит по преките доставки, но то е следвало да бъде опровергано от ревизираното лице чрез доказване, че с наличния технически и кадрови потенциал не е било в състояние да извърши този обем СМР, които то е доставило на своя възложител, поради което се е налагало да превъзлага услугите на трети лица, негови доставчици. Липсата на доказателства, съставяни обичайно при осъществяване на СМР, а именно договори, количествено-стойностни сметки, протоколи акт обр. 19, приемо-предавателни протоколи, оферти, поръчки и др., удостоверяващи вида на извършените услуги, какво количеството материали и труд са вложени в тях и за чия сметка са вложените материали, обектите на които са извършени услугите или за които се отнасят, какъв е срокът на изпълнение и за какъв период от време са извършени услугите, как е определена и договорена именно тази цена на фактурираните от "Геопроект Строй БГ" ЕООД, "Билд Дивелопмънт" ЕООД и "Брикс ЕС" ЕООД услуги, предмет на проверката, какъв е резултатът от извършените услуги, водят единствено към извода за нереалност на доставките от посочените три дружества. Фактурата не може да се разглежда като единствения документ, който може да удостовери събитията от стопанските и търговските отношение на издателя й. Производството на строителен продукт предполага съставянето на различна документация в хода на реализирането му, която документация следва да е налице и да бъде представена при поискването й в хода на ревизията. Както и по-горе бе посочено, отсъствието и непредставянето на такава води до съставянето на изводи, че стопанските процеси не са били извършени от издателя на фактурата. Предвид гореизложеното, настоящата инстанцията намира, че изводът за липса на доставка е изграден на базата на анализ и правилна преценка на фактите и обстоятелствата, и при съвкупната такава на ангажираните доказателства. От събраните по делото доказателства не се установява реалното извършване на доставките именно от фактуриралите ги дружества. Фактурите и осъществените плащания, не са достатъчни да установят обективното извършване на доставки от вида на процесните. Следва да се има предвид, че в основата на прилагане механизма на ДДС стои именно извършването на облагаема доставка, което в случая не е доказано. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, а именно на основание чл. 154, ал. 1 ГПК ревизираното лице носи същата да докаже благоприятния за него положителен факт от обективната действителност за наличие на реална доставка. Лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това (т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12). Настоящата инстанция счита, че от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства не следва категоричен и несъмнен извод за реалност на доставките по процесните фактури. От изложеното следва, че правилно е отказан данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗДДС по издадените от "Геопроект Строй БГ" ЕООД, "Билд Дивелопмънт" ЕООД и "Брикс ЕС" ЕООД фактури. С оглед на потвърдените констатации по ЗДДС, правилно на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2, т. 1 вр. чл. 10 ЗКПО не са признати за данъчни цели отчетените разходи по фактурите, издадени от "Геопроект Строй БГ" ЕООД, "Билд Дивелопмънт" ЕООД и "Брикс ЕС" ЕООД и е коригиран финансовият резултат със сумата по тях. Като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, Административен съд София-град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касаторът следва да бъде осъден да заплати на Д "ОДОП" - София разноски по делото за настоящата инстанция /юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 1 630, 43 лв., определено при условията на чл. 161, ал. 1 ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,