Решение № 362 от 13.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7763/2014 г.

Решение № 362 от 13.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7763/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "И Би Ес" ООД срещу решение № 630 от 16.04.2014 г. постановено по адм. дело № 19 по описа за 2014 г. на Административен съд (АС) - Бургас. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Излага, че неправилно съдът в решението си е приел, че отмяната на подзаконов нормативен акт - чл. 13, ал. 2 и чл. 13, ал. 3, т. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас (НОАМТЦУТОБ/Наредбата) има действие занапред. Размера на дължимите от дружеството суми за такса битови отпадъци (ТБО) е определен в нарушение на императивната разпоредба на чл. 67, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Съдът се е позовал на извършената промяна на посочените разпоредби от Наредбата, като аргумент за законосъобразност на акта, въпреки че е приел, че с нея не се променя смисълът им. Счита, че съдът е следвало на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА) да прогласи противозаконността на променените в последствие текстове на НОАМТЦУТОБ и да не приложи същите. Прави искане обжалваното решение, както и потвърденият с него акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) да бъдат отменени. Ответникът - Директорът на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" ("МПДТР") при община Бургас, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "И Би Ес" ООД против АУЗД № АУ003742 от 3.07.2013 г. издаден от главен експерт в дирекция "МПДТР" при община Бургас, потвърден с решение на горестоящия административен орган - директор на дирекция "МПДТР" при община Бургас. За да постанови решението си, съдът е приел, че с АУЗД № АУ003742 от 3.07.2013 г. на орган по приходите в община Бургас по отношение на "И Би Ес" ООД са установени задължения за собствен на дружеството имот, както следва: ТБО за 2011 г. в размер на 2 581,69 лв., ведно с лихва 476,78 лв., ДНИ за 2012 г. в размер на 408,38 лв., ведно с лихва 13,31 лв., ТБО за 2012 г. в размер на 2 957,21 лв., ведно с лихва 253,42 лв., ДНИ за 2013 г. в размер на 204,19 лв., ведно с лихва 0,11 лв. и ТБО за 2013 г. в размер на 1 478,60 лв., ведно с лихва 0,82 лв. Актът е потвърден с решение на горестоящия административен орган, от мотивите на което става ясно, че задълженията за 2013 г. касаят само размера на първата дължима вноска до 30.06.2013 г. Обжалван е пред съда само в частта относно задълженията за ТБО. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения в хода на административната процедура. Посочил е, че по делото не се оспорва дали услугите, включени в ТБО са били реално предоставяни от общината. Приел е за неоснователни възраженията на жалбоподателя за недължимост на ТБО, като установени въз основа на отменените норми на чл. 13, ал. 2 и чл. 13, ал. 3, т. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги, приета от Общински съвет - Бургас. След като е посочил съдържанието на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата, както в редакцията действала до отмяната им с решение № 729 от 14.05.2012 г. по адм. дело № 1521 по описа за 2011 г. на Административен съд - Бургас, в сила от 10.01.2013 г., така и в редакцията им към момента на постановяване на решението, съдът е приел, че при определяне на задължението за ТБО приложение следва да намери материалния закон, който е действал към момента, когато е възникнало и е било дължимо задължението. Поради това е счел, че по отношение на задълженията за 2011 г. и 2012 г. следва да се приложи отменената редакция на Наредбата, а по отношение на задължението за 2013 г. следва да се приложи действащата редакция на Наредбата, приета с Протокол № 19/29 и 31.01.2013 г. на Общински съвет - Бургас. След анализ на правните норми на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата, в двете им приложими редакции е достигнал до извод, че тяхното съдържание е идентично. Като допълнителен довод за законосъобразност на акта е посочил, че по която и от двете разпоредби да е определено задължението на жалбоподателя, то като краен резултат и цифрово изражение би било идентично. Решението е правилно. Правилно административният съд е приел, че "И Би Ес" ООД се явява задължено лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 вр. с чл. 11 от ЗМДТ за такса битови отпадъци, като собственик на имот, описан в подадена от дружеството декларация. По делото не е спорно, че услугите по чл. 62 от ЗМДТ са реално предоставяни в имота на дружеството през процесния период. За всяка от визираните в чл. 62 от ЗМДТ услуги е налице законово уреден начин на определяне на размера на дължимата такса, като основния принцип регламентиран в чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ е, че размерът на таксата за битови отпадъци се определя според количеството на битовите отпадъци. Едва когато количеството не може да се установи, съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ (в релевантната за процесния период редакция), размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Способите по чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ за определяне размера на таксата за битови отпадъци не се прилагат алтернативно, а се прилагат при условията на евентуалност - в посочената в закона последователност. НОАМТЦУТОБ не се съдържа по делото, както в редакцията й действаща към настоящия момент, така и в предходните действащи редакции, но съдържанието на посочените разпоредби е видно от интернет страницата на Общински съвет - Бургас, посочено е в обжалваното решение на административния съд и е идентично. Видно от приложеното по делото решение № 729 от 14.05.2012 г. по адм. дело № 1521 по описа за 2011 г. на Административен съд - Бургас, оставено в сила с решение № 400 от 10.01.2013 г. постановено по адм. дело № 8358 по описа за 2012 г. на Върховния административен съд, разпоредбите на чл. 13, ал. 2 и чл. 13, ал. 3, т. 2 от НОАМТЦУ са били отменени именно предвид липсата на обосноваване на невъзможността да се приложи чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, при определяне на размера на ТБО пропорционално (в промил) върху данъчната оценка на имота или отчетната стойност на активите. За да може обаче количеството на битови отпадъци, събирани и извозвани от определен недвижим имот, да бъде определено по смисъла на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, имотът следва да е снабден със съдове за събиране и съхраняване, предназначени единствено за създаваните на (в) него отпадъци. В случая от страна на първоинстанционния съд не са дадени указания на жалбоподателя за представяне на доказателства с цел установяване на факта дали имотът е бил снабден с индивидуални съдове за събиране и съхраняване на битови отпадъци, съответно по делото не са събрани такива. Непълнотата на доказателствата обаче не касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, освен ако е свързана с нарушение от съда на процесуалните правила при разглеждането на делото, каквото в случая не се твърди. Съгласно чл. 220 от АПК, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Поради това неоснователно се явява възражението, че дължимата за имота ТБО неправилно е определена съобразно посочените разпоредби на Наредбата. Както правилно е посочено в обжалваното решение, при определяне на задължението за ТБО приложение следва да намери материалният закон, който е действал към момента, когато е възникнало и е било дължимо задължението. Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Съдебното решение, с което подзаконов нормативен акт се отменя няма обратно действие. То не премахва породените от акта правни последици от датата на неговото издаване, а от деня в който влезе в сила и след това, защото по силата на закона такова съдебно решение има действие само за напред. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение