Решение № 1278 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7457/2012 г.
ВАСVIII отделение28.01.2013 г.докладчик Свилена Проданова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1648/27.03.2012 г., постановено по адм. дело № 9496/2010 г. по описа на Административен съд София-град, първо отделение, осми състав. ОСЪЖДА Сдружение "Алианс за правно взаимодействие" гр. София, с ЕИК *******, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при Централно управление на Национална агенция за приходите сумата от 508 лв. /петстотин и осем лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационната инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1278 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7457/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Алианс за правно взаимодействие" гр. София, подадена против решение № 1648/27.03.2012 г., постановено по адм. дело № 9496/2010 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. В жалбата подробно са развити касационни оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, материална незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира се отмяна на обжалваното решение, установяване на дължимите задължения за данъчния период и заплащане на направените разноски в производството. Ответникът - Директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ДД "ОУИ"/ София при ЦУ на НАП - в писмени бележки и в становище по съществото на спора, изразено от гл. юрск. Бояджиев, оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдебният състав на АССГ е отхвърлил жалбата на Сдружение "Алианс за правно взаимодействие" гр. София, подадена срещу ревизионен акт /РА/ № 2001004185/30.08.2010 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 1719/15.11.2010 г. на ДД "ОУИ" София. С РА на сдружението са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за периода 2007 г. -2009 г. общо в размер на 5527,18 лв., ведно със съответните лихви общо в размер на 945,15 лв., в резултат на преобразуване на декларирания от лицето финансов резултат със суми, отчетени като разходи за стопанска дейност, представляващи разходи за амортизации и разходи за услуги и поддръжка на лек автомобил, на основание чл. 26, т. 1 във връзка с чл. 30, ал. 1 ЗКПО. Съдът е приел за законосъобразни и обосновани изводите на приходните органи, че направените от сдружението разходи за д. п. 2007, 2008 г. и 2009 г. за амортизация, услуги и поддръжка на лек автомобил са неразпределяеми разходи по смисъла на § 1, т. 17 ДР ЗКПО вр. с чл. 30 ЗКПО. Съдът е приел, че така посочените, счетоводно отчетени разходи са разходи, които не се отнасят само към определена дейност и са свързани с осъществяване на стопанската дейност на сдружението като юридическо лице с нестопанска цел, която стопанска дейност подлежи на облагане с корпоративен данък. Основният спорен въпрос по делото е дали отчетените от сдружението разходи, за които е извършена корекция на финансовия резултат са свързани само със стопанската му дейност като дейност, подлежаща на облагане с корпоративен данък. При отговор в отрицателен смисъл, както са приели съдът и приходните органи, разходите се явяват неразпределяеми по смисъла на легалното определение по § 1, т. 17 ДР ЗКПО, при което за данъчни цели по смисъла на чл. 30, ал. 2 ЗКПО се признават само част от тях, разпределени по начина, определен в същата разпоредба, последицата е корекция на финансовия резултат и начисляване на допълнителен корпоративен данък. Относно коректността на извършените пресмятания не е формиран спор между страните. При отговор в положителен смисъл, каквато е тезата на касатора като ревизирано лице, разходите не следва да се приемат за неразпределяеми, т. е. не се налага корекция на декларираните финансови резултати на сдружението за периода 2007-2009 г. В обжалваното решение на ААСГ е даден обоснован и законосъобразен отговор на спорните въпроси и на оплакванията на жалбоподателя. Съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила, правилно е приложил материалния закон. Безспорно е установено, че сдружението осъществява, както стопанска, така и нестопанска дейност. Във воденото счетоводство от сдружението са разграничени разходите за двата вида дейности като процесните разходи за автомобил - амортизация, услуги и поддръжка - са осчетоводени като разходи само за стопанската дейност. Нестопанската дейност на сдружението е свързана с работа по проекти от програми на ЕС. В отчетните документи по тези проекти извършените транспортни разходи са описани и не касаят придобития от сдружението лекия автомобил /Волво S60/, във връзка с чиито разходи се извършва корекция на финансовия резултат в обжалвания РА. Така направеното счетоводното отчитане обаче не определя начина и основанието за ползване на автомобила, а следва да е следствие от него, на база данните за фактическото използване на лекия автомобил. На първо място естеството и характера на разходите - лизингови вноски и лихви, ремонти, поддръжка, амортизации - не предполага, че те касаят само нестопанската дейност на сдружението. На следващо място наличието на придобит лек автомобил от сдружението предполага използването му за цялата дейност на същото, без ограничение между стопанска и нестопанска такава, както и за административни и управленски нужди, като последната група касае администрирането и управлението, както на стопанската, така и на нестопанската дейност. Сдружението само е декларирало в подадените декларации по чл. 92 ЗКПО разходи, свързани с експлоатация на превозни средства, облагаеми по чл. 204, т. 3 ЗКПО, т. е. разходи, свързани с експлоатацията на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. Ето защо в доказателствена тежест на сдружението е да докаже ползващите го обстоятелства, а именно, че автомобилът фактически е използван единствено и само за стопанската му дейност. В тази връзка ревизираното лице не е провело успешно доказване. От една страна липсват относими доказателства като пътни листи за цялото изминато от автомобила разстояние за периода, както и данни /фактури, фискални бонове/ за закупуване на гориво. При липсата им не може да се направи ползващият лицето извод, че автомобилът е използван само при и за осъществяване на стопанската му дейност, така както тази дейност е отграничена, вкл. и по съконтрахенти, в приетите съдебно-счетоводни експертизи. От друга страна, въз основа на представените и приети доказателства, в т. ч. пътна книжка, също не може да се направи такъв категоричен и ползващ лицето извод. В пътната книжка са налице записвания за пътуване на автомобила до клиент /Болкан инвестмънт груп-Б. И. Г. " ООД, който освен доставчик на услуги по проектите, финансирани от ЕС, е и клиент на сдружението. Не са установени с надлежни доказателствени средства основанията за пътуванията във връзка с едната, или с другата дейност на сдружението. Самата пътна книжка не е водена редовно предвид разминаванията между крайни и начални записвания на показанията на километража между поредни пътувания, което предлога използване на автомобила и за други, неотразени, пътувания, за които не е установено надлежно да са свързани само със стопанската дейност на лицето. Изводът е, че не е доказано процесните разходи да са извършени за автомобил, който да е ползван само за стопанската дейност на ревизираното лице. Съдът правилно е счел, че направените разходи не са разграничени по дейностите на сдружението, поради което обосновано е приел разходите за неразпределяеми. Като правилно и законосъобразно обжалваното решение следва да се остави в сила. Съобразно този резултат по касационното обжалване, направеното искане, данните за процесуално представителство, както и с оглед материалния интерес на спора, в полза на ответника и в тежест на касатора, следва да се присъдят разноски пред касационната инстанция в размер на 508 лева за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение