Решение № 3080 от 13.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 354/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Добрев против решение 1923 от 08.11.2023 г. по адм. дело 1627/ 2023 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Добрев против отказ с изх. 24- 16026/26.05.2023 г., за изменение на кадастралната карта (КК) на гр. Пловдив, издаден от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК)- Пловдив. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Излага съображения и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като спорът не е изяснен от фактическа страна и не са събрани необходимите доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който отказът на началника на СГКК- Пловдив да одобри исканото изменение да бъде отменен. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът началник на СГКК- Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: За да отхвърли жалбата против отказа на началника на СГКК- Пловдив да одобри поисканото от жалбоподателя Добрев със заявление вх. 01-477815/26.08.2021 г изменение на КК на гр. Пловдив, изразяващо се в заличаване на ПИ с идентификатор 56784.520.1065 и нанасяне на два нови имота, както следва: ПИ с проектен идентификатор 56784.520.1839, съответстващ на имот с пл. 2130 по плана на ЦГЧ- Пловдив и ПИ с проектен идентификатор 56784.520.1840, съответстващ на имот пл. 2004 по плана на ЦГЧ- Пловдив, както и в заличаване на несъществуваща сграда с идентификатор 56784.520.1065.2 и нанасяне на нов обект гараж с проектен идентификатор 56784.520.1839.1, съставът на първоинстанционния съд приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Изводът на административния съд за законосъобразност на отказа се основава на удостоверението за неприет проект изх. 25-278225/ 24.09.2021 г., с което началникът на СГКК- Пловдив отказва да приеме представения от Добрев проект за изменение на КК и на разпоредбата на разпоредбата на чл. 56, ал. 11, т. 1 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Като допълнителни аргументи в подкрепа на направеното заключение съдебният състав изтъква, че границите на ПИ с идентификатор 56784.520.1065 са нанесени в съответствие с границите на УПИ V-2004, кв. 71 по подробния устройствен план на гр. Пловдив, което според съдебния състав установява, че планът е приложен, както и че липсват доказателства за допуснати при одобряване на КККР на непълнота или грешка. Тези изводи са направени при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи до необоснованост на оспорения съдебен акт и противоречието му с материалния закон. Разпоредбите на чл. 170 АПК и на чл. 171, ал. 2 и ал. 5 АПК, които задължават съда да разпредели тежестта на доказване в процеса, да събере нови доказателства по искане на страните или служебно и да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение на делото не сочат доказателства, са изпълнени формално и на страните не са дадени конкретни указания за изясняване на спорните обстоятелства и за събиране на релевантните доказателства, а направените от жалбоподателя искания за ангажиране на доказателства, включително чрез използване на специални знания, са отхвърлени от съдебния състав с бланкетни съображения. По този начин решението е постановено без делото да е изяснено от фактическа страна. Всички доводи на жалбоподателя, свързани с данните от кадастрални и регулационни планове от 1973 г. и 1982 г. на гр. Пловдив, в които са отразени имоти с пл. 2130 и пл. 2004, нанесени в КК като ПИ с идентификатор 56784.520.1065, са игнорирани от съда и на страната не е дадена възможност на събере доказателства в подкрепа на изложените твърдения. Не са събрани доказателства и за наличните в имота сгради и техните очертания с оглед обстоятелството, че заявеното изменение засяга заличаване на нанесена сграда и отразяването на нов обект. Изясняването на фактическите обстоятелства във връзка със заявеното изменение относно сградите е напълно пренебрегнато от съдебния състав. Освен това оспореният съдебен акт е постановен при липса на мотиви. В решението безкритично са възприети всички съображения, изложени в обжалвания отказ. Същевременно доводите на жалбоподателя относно неправилното нанасяне на данните в КК, границите на имотите и приложението на чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР и чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР, както и твърденията на оспорващия за допусната непълнота или грешка в одобрената през 2009 г. КК не са обсъдени и аргументи в този смисъл не са изложени. Липсват и мотиви в подкрепа на заключението, че предпоставките на чл. 54, ал. 1 ЗКИР не са изпълнени и не е установена грешка или непълнота по отношение на границите и площта на имотите и очертанията на сградите, предмет на заявеното изменение. Не са изложени съображения и за изпълнението на условията по чл. 70, ал. 4 и чл. 72 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, обосноваващи издадения отказ. В нарушение на съдопроизводствените правила не е извършена преценка за съответствието на удостоверението за неприемане на представения към заявлението проект с изискванията на чл. 77, ал. 1 и ал. 2 от наредбата и мотиви в този смисъл не са посочени, въпреки че като част от процедурата по изменение на КК, удостоверението подлежи на проверка за законосъобразност с крайния административен акт. В този смисъл е определение 5294/ 01.06.2022 г. по адм. дело 4723/ 2022 г. на Върховния административен съд. Допуснатите от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила са самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт, а в случая са довели до необоснованост на решението и постановяването му в противоречие с материалния закон. Заключението на съдебния състав за отхвърляне на жалбата е направено без доказателства, които да обосноват законосъобразността на издадения от административния орган отказ. Не са събрани доказателства относно кадастралния статус на имоти с пл. 2130 и 2004, основанието за нанасяне на тези имоти в КК като един имот и съответствието на отразените в КК граници на недвижимите имоти и очертанията обектите на кадастъра спрямо действителното им състояние. Изводът на съдебния състав за законосъобразност на издадения отказ единствено поради нанасянето на имотните граници в съответствие с регулационните граници на УПИ V-2004, кв. 71 е незаконосъобразен и не намира опора в нормативната уредба чл. 24, ал. 2, чл. 41, ал. 1, чл. 43, ал. 1, чл. 44а ЗКИР. Неправилно е и заключението, че наличието на неприет проект обосновава издадения от органа отказ да одобри заявеното изменение. Разпоредбата на чл. 56, ал. 11, т. 1 от наредбата е тълкувана изолирано, без да е преценена законосъобразността на издаденото удостоверение за неприет проект съгласно предпоставките на чл. 77, ал. 1 и ал. 2 от наредбата и без да са анализирани разпоредбите на чл. 70, ал. 4 и чл. 72 от същия нормативен акт, регламентиращи основанията за отказ за изменение на КК в случаите на непълнота или грешка. Изводът на съдебния състав, че непълнота или грешка по смисъла на §1, т. 16 от ДР на ЗКИР се установяват при несъответствие в данните за недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта, също е неправилен, тъй като се основа на редакцията на текста до изменението с ДВ бр. 57/ 2016 г. Актуалната редакция на разпоредбата не поставя изискване несъответствието на нанесените граници и очертания спрямо действителното положение на обектите на кадастъра да е към момента на одобряване на кадастралната карта. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. По тези съображения и на основание чл. 209, т. 3 АПК оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а при условията чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд - Пловдив за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и да отстрани допуснатите съществени процесуални нарушения като разпредели тежестта на доказване и даде на страните конкретни указания за обстоятелствата, за които следва да ангажират доказателства, а при необходимост да прояви процесуална активност за изясняване на спора и попълване на делото с доказателства, включително чрез използване на специални знания. След събиране, преценка и обсъждане на всички доказателства, както и на доводите и възраженията на страните, съдебният състав следва да направи крайните изводи за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт, като изложи мотиви в този смисъл. С оглед изложеното и на основание чл. 226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,